Защо не се чустваме О.К. тук и сега? Защото най-често детските ни преживявания пораждат основни убеждения, които приемаме за истина, но те реално не са, така че искривяват мисленето ни. Искривените мисли – са грешки/бъгове…които пораждат кофти емоции – гняв, страх, яд, завист, омраза и тн. Всяка наша мисъл, поражда емоция. Какво трябва да правим – да спрем да мислим ли?! Не, разбира се. Като за начало, нека сме наясно с най-честите грешки в мисълтта.
1.Четене на мисли….. „Аз си мисля, че ти си мислиш…“ ;
2.Психически филтър…..“Фокусирам се върху негативните неща“;
3.Всичко или нищо….“ Черно бяло мислене“;
4.Свръхгенерализация…“Едно събитие, говори за целия ни живот“;
5.Персонализация…“Един човек поема цялата отговорност за всички събития на света“;
6.Мисълта – трябва….“Всичко на всяка цена“;
7.Емоционално разсъждение…“Мислите отразяват факти“;
8.Етикетиране….“ Всички мъже са задници“!

Защитните механизми защитават психиката ни и ни помагат по-лесно да се справим със трудните ситуации в живота и с тревожността. При проявлението на защитните механизми реалността  винаги се изкривява и започваме да се самозаблуждаваме. И така….ако разберем защитните механизми, това значи, че сме разбрали как функционира психиката на човека. Понякога защитите са полезни, тъй като ни помагат по-лесно да приемем стреса, но понякога са незрели и могат да бъдат опасни. По-често срещани  защитни механизми:

  1. Отричане

Когато съществува ситуация предизвикваща страх, човек пренебрегва най-заплашителните аспекти и започва да разглежда ситуацията като по-малко заплашителна. Например:1 Човек отказва да приеме реалността на определен факт или преживяване, например казвайки си: „Аз съм просто социален пушач. Не съм зависим от цигарите.“ Например: 2.Жена се развежда, защото мъжа й й изневерява, но тя отрича това – не проявява никаква скръб и гняв, а напротив: говори за бившия си съпруг и се държи така сякаш той все още е настоящ и приема съперницата си за част от семейството. Отричането може да бъде използвано и от жертви на травматични събития и тогава представлява необходим първоначален защитен отговор. В дългосрочен план обаче то може да попречи на преработката на болезнените преживявания с потенциално разрушителни последствия.

  1. Изтласкване

Можем да отстраним от паметта си определено болезнено преживяване от миналото, като например обстоятелствата около автомобилна катастрофа, при която е установено, че сме виновни. Или да „забравим” за нещо неприятно като час при лекар или среща с познат, когото не харесваме. Това е първичният процес, който стартира всички останали психични механизми. Например: След изтласкването може да последва рационализация или проекция.

  1. Регрес

Понякога в критични периоди или ситуации човек се връща обратно към детско състояние на развитие, например към отношения на зависимост към близките. Скриването под одеялото след лош ден е една обичайна реакция. Например: Мъж започва да се държи като дете – проявява инфантилност и зависимост, дори подчинено поведение.

  1. Изместване

Прехвърляме чувства, които биха ни създали проблем (например гняв), далеч от човека, който се явява прицел на нашата ярост, и ги насочваме към по-безобидна жертва.Например: прибираме се след неприятен разговор с шефа и вместо него, ритаме котката.

  1. Проекция

Понякога да разпознаем определено качество в себе си означава да преживеем психична болка. Тогава бихме могли да проектираме нашите чувства на вина, несигурност, омраза и т.н. към други хора или групи от хора, които разглеждаме като глупави и незаслужаващи уважение. В процеса на проектиране бихме могли да ги отчуждим още повече от себе си и по този начин сами да изглеждаме доста глупаво.

  1. Образуване на реакция

Да кажем, че тайно сме прикривали похотливи чувства към някого, от когото трябва да стоим настрана. Не искаме да признаем тези чувства, затова вместо тях изразяваме точно обратното – неприязън и отблъскване. Формиране на поведения и нагласи, които са противоположни на изтласканите. Например: Разведена дама изпитва ревност и омраза към съперницата си и затова проявява много силна загриженост и нежност към нея.

  1. Интелектуализация

Бихме могли да неутрализираме чувствата си на безпокойство, гняв и несигурност по по-безобиден начин от гореописаните. Например, съквартирантът ни започва да се дистанцира. Вместо да се сблъскаме с разочарованието, което чувстваме, изготвяме подробен финансов анализ на това колко можем да си позволим да харчим, ако живеем сами. Не отричаме, че събитието се е случило, но не мислим за неговите емоционални последици. При изпадне в травматична ситуация, започва да се използва прекомерно силно интелекта и разсъдъка с цел да избегне и заглуши емоционалният аспект на ситуацията. Например: „Колкото повече мисля, толкова по-малко чувствам!“

  1. Рационализация

Прилича до известна степен на интелектуализацията, но изисква справянето с негативно поведение от наша страна, вместо да превръщаме болезнена или отрицателна емоция в по-неутрален набор от мисли. По-лесно е да обвиним друг, вместо да останем под прожектора и да почувстваме срам или вина. Например, приписваме избухването си в определена ситуация на външни провокиращи фактори, а не на нашите собствени гневни емоции. Опит да се обяснят (оправдаят) логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.

  1. Сублимация

Тя се развива в продължение на дълъг период от време, понякога като част от професията на човек. Случва се, когато трансформираме нашите конфликтни емоции в продуктивна дейност. Например, възможно е хора, които влизат в сферата на човешките услуги, да помагат на другите, за да се опитват да компенсират трудности, които сами са преживели в ранните си години. Човек превръща своите „забранени“ импулси в някаква социално приемлива и полезна дейност. Това е позитивен и по-желателен, висш защитен механизъм. Например: Садизмът се сублимира в избора на професия: боксьор, хирург и други.

  1. Разцепване

Може да се определи като поляризация на вярвания, представи и емоции за действия, предмети или хора чрез селективно съсредоточаване върху техните положителни или негативни качества. Това често се наблюдава в политиката, спорта, конфликтните отношения, където сме склонни да виждаме другите в черно-бели краски. Хората се стремят да сведат до минимум конфликтите, като не анализират критично представата за себе си и света.

  1. Идеализация

Би могла да означава надценяване на положителните атрибути на човек, обект или идея, и заедно с това подценяване на негативните качества. Често включва проектиране на нашите нужди и желания, например да бъдем в съвършената, безоблачна връзка.

  1. Хумор

Виждайки абсурдния аспект на емоция, събитие или ситуация, човек може да го постави в по-малко застрашаващ контекст и по този начин да разсее безпокойството. Така сме в състояние да споделим и да тестваме своите мисли с другите в по-безопасна и удовлетворителна форма.

Нещата, за които хората се смеят, са грешките и недостатъците им, трудните предизвикателства, социалното положение, сексуалните отношения и смъртта. Всички те изразяват дълбоки човешки тревоги.

13.Отменяне

Действия целящи отменянето на някое зло, което се допуска, че е сторено, като по този начин се елиминира тревожността, породена от първоначалното поведение. Например: Най-напред удряш, а после целува детето си.

14.Психосоциална защита

Екстернализиране на вътрешно-психичните конфликти. Например: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това, за да реализира гнева си идващ от нещо друго.

15.Анулиране

Опит да се заглади вината за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия. Например: Жена, изпитваща агресивни чувства към своя съпруг, разглежда сватбената снимка всеки път, когато му се гневи.

16.Изолация

Отделяне на емоцията от подходящото съдържание и по този начин се получава хладнокръвно справяне с теми, които иначе биха били заплашващи или емоционално претоварващи. Например: Бившите съпрузи се налага да комуникират и след раздялата си, по много различни причини и се стараят това да се случва в рамките на добрия тон, въпреки силните негативни емоции, които изпитват.

Кой защитен механизъм е най-адаптивен? По принцип по-„зрелите“ защитни механизми включват интелектуализацията, сублимирането и хумора. Според Джордж Вайлънт – водещ автор в областта, хората, които използват тези защитни механизми по-често от останалите, са склонни да развиват по-добри семейни отношения и професионален живот.

ТРАВМИТЕ, които сме преживяли ни карат да слагаме МАСКИ. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина

Маската на жертва помага на носещия я да манипулира най-лесно. Под маската на равнодушен и жесток човек може да се крие чувствителна и лесно ранима личност, ако е поставена в  екстремна ситуация да за се прикрие и да не бъде наранена…..

Психотерапията  помага да се махнат маските – доброволно и безболезнено. Защото, когато го прави животът, боли! А той не ги търпи дълго. Все някога ни ги съблича насила!

Според Лиз Бурбо (автор на книгите „Твоето тяло казва: Обичай се“, „Петте травми, които ти пречат да бъдеш себе си“ и др.) всеки човек има една-две от пет травми. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина…

  1. Първата травма е травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ

Появява се още от утробата на майката. Когато детето не са го искали, а майката е заченала случайно. Когато родителят (родителите) са искали момче, а се е родило момиче. Когато човек идва на този свят, без да е била планирана появата му. Също – след аборт.

Когато травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ние слагаме маската на БЯГАЩ. Тя ни кара да искаме да избягаме от ситуацията или от човека, с които смятаме, че ще преживеем отхвърляне,  страх от близост, да не се паникьосаме и да се почувстваш безсилни. Тази маска може също така да ни убеди да станем възможно най-невидими, отдръпвайки се в себе си, като не казваме и не правим нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска ни кара да смятаме, че не сме достатъчно важни, за да заемем своето място, че нямаме правото да съществуваме наравно с другите.

Хората с травма от ОТХВЪРЛЯНЕ:

тези хора трудно заявяват себе си;
• трудно казват ИСКАМ;
• трудно живеят себе си;
• говорят с извиняващ се тон;
• притесняват се;
• заемат малко място;
• не могат да тежат;
• неуверени са, играят роля на жертви;
• смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват;
• много слаби са (все едно казват – не заслужавам да живея на този свят);
• носят тъмни дрехи – черни, сиви, да не правят впечатление;
• студени са (т. нар. шизоиден характер), защото всяка проява на обич им носи болка;
• трудно се свързват с чувствата си;
• имат буден ум, рационални са;
• имат изключително богат вътрешен свят;
• пасивни са, не са инициативни и спонтанни;
• интересуват се от Бог, духовното, абстрактното…

Терапия

  • учат се на яркост и забележимост – да обличат цветни ярки дрехи;
  • учат се да бъдат забележими, шумни, в центъра на вниманието; учат се да се смеят, да се забавляват, да танцуват и пеят (Вижте ме!);
  • където и да отидат, се учат да искат най-доброто за себе си, най-хубавата маса в ресторанта, най-хубавото момиче в бара…
  • Зад маската им се крие работлив човек, ефикасен, способен да реагира бързо.
  1. Втората травма е травмата от ИЗОСТАВЯНЕ

След раждането на детето. Това са деца на родители, които много работят и оставят детето на грижите на баба, детегледачка или в детската градина. Детето се чувства изоставено и живее с убеждението „Аз преча“.
Когато травмата от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ние носим маската на ЗАВИСИМ. Тази маска ни кара да станем като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче или е подчинено на това, което се случва, защото смятаме, че не можем да се справим сами. Тази маска ни кара да правим пируети, за да избегнем да бъдем изоставени или за да получим повече внимание. Може дори да успее да ни убеди да се разболеем или да станем жертва на различни проблеми, за да получим желаната подкрепа и поддръжка.

Хората с травма от ИЗОСТАВЯНЕ

Тези хора са убедени, че не трябва никога да обичат (иначе ще ме изоставят и много ще ме боли);
• Това са най-големите артисти (за да задържат вниманието на мама, постоянно играят);
• Те най-често се разболяват – имат болезнена нужда от внимание и смятат, че трябва да го заслужат;
• Тези хора най-често саботират връзките си (по-добре те да изоставят партньора си, вместо партньорът им тях);
• Винаги имат варианти – ако решат да напуснат партньора си, преди това са си осигурили друг;
• Мразят самотата – тя ги убива;
• Това са хората МАНИПУЛАНТИ № 1;
• Трудно се разделят с хората; вкопчват се в тях (т. нар. орален характер)…

Маската, която си слагат в обществото е на ЗАВИСИМИЯ.

Терапия

  • с „Предавам се!“;
    • с искреност – учат се да са себе си, без маски;
    • развиват моногамност, дълбочина на характера;
    • учат се да са себе си, да споделят за себе си честно и открито;
    • учат се да бъдат сами, да изследват самотата, изолацията и да си бъдат самодостатъчни.

Зад маската им се крие упорит човек, знае какво иска, забавни са, социални, артисти.

  1. Третата травма е травмата от УНИЖЕНИЕ

Свързва се с властно, авторитарно възпитание на детето и се появява след първата година. От детето се иска пълно подчинение и послушание. Майката е студена и много критична.
Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ние слагаме маската на МАЗОХИСТ. Тя ни помага да забравим нуждите си, за да можем да мислим само за нуждите на другите, като станем добри, щедри, винаги готов да направим услуга, дори отвъд границите ни. Правим така, че да поемем на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди да са ни помолили да им помогнем. Правим всичко, за да бъдем полезни, и всичкото това, за да не се чувстваме унижени, принизени. По този начин постигаме да не сме свободни, което е много важно за този тип хора. Всеки път, когато действията или постъпките ни са мотивирани от страха да не изпитаме срам от себе си или да не се почувстваме унижени, това е знак, че самонараняваме себе си.

Хората с травма от УНИЖЕНИЕ

Тези хора смятат, че са пълен провал – и те, и животът им;
• Смятат, че не могат да се справят;
• Гледат на другите като на по-важни и по-големи от тях, затова никога нищо не отказват, винаги са много усмихнати, угаждат на другите и пренебрегват себе си;
• Не умеят да казват Не, не умеят да се заявяват;
• Не са значими за себе си, пренебрегват собствените си нужди;
• Обикновено са по-пълни хора – сякаш с повечето килограми отгоре казват на света – не може да ме нараните… (т. нар. мазохистичен характер).

Маската, която си слагат в обществото е на СПАСИТЕЛ.

Терапия

Като спрат да спасят всички!;
• Като поемат ангажимент само за себе си;
• Като се ангажират за своето собствено щастие!

Зад маската им се крие чувствителен към другите човек, весел, помирител, щедър, с голямо достойнство.

  1. Четвъртата травма е травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО

От три до шест години, когато на детето му се дава пълна свобода и няма ясни граници. То расте с убеждението, че всичко му е позволено, интересува се само от собствените си чувства и потъпква чувствата на другите.
Когато преживяваме травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носим маската на КОНТРОЛИРАЩ, която ни кара да станем недоверчиви, скептични, предпазливи, авторитарни и контролиращи  причината за това са нашите очаквания. Правим всичко, за да покажем, че сме силни и че не се оставяме лесно да ни излъжат или измамят, особено когато носим отговорност за другите. Тази маска ни кара да правим всякакви пируети, за да избегнем загубата на репутацията си, до степен дори да излъжем. Забравяме своите нужди и правим каквото трябва, за да мислят другите, че сме човек, на когото може да се има доверие. Тази маска ни кара също така да си придаваме вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаме доверие в себе си и да поставяме под въпрос своите решения и действия.

Хората с травма от ПРЕДАТЕЛСТВО?

Тези хора са били свидетели на предателство в дома си – изневери, двойнствен стандарт, лъжи вкъщи;
• Това са много волеви хора,
• Организирани са, контролират всичко;
• Фокусирани са в силата и властта;
• Имат стегнати тела (т. нар. нарцистичен характер).

Маската, която си слагат в обществото е на КОНТРОЛЬОР.

Терапия

С пускане на контрола;
• С „Не зная“, „Не мога!“.

Зад маската им се крие началник, човек, който бързо взима решения, победител.

  1. Петата травма е травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

След шестата година, когато на детето му се втълпява да бъде перфектно. То расте с убеждението, че ако сгреши, ще бъде наказано. В него стои винаги едно ТРЯБВА!
Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ние слагаме маската на СКОВАН, която прави от нас студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ни, тялото ти става сковано. Тази маска ни кара да станем и прекален перфекционист и ни принуждава да преживяваме много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самите нас. Ставаме много взискателни и не зачитаме границите си. Всеки път, когато се контролираме, сдържаме и сме груби към себе си, това също е знак, че сме сложили маската си на скован. Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме. Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите.

Хората с травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ?

Тези хора са твърде сковани, ригидни;
• Това са децата-отличници;
• Хората, при които винаги има ред, всичко си е на мястото, никога не закъсняват;
• Хора, които не приемат изневяра и най-тежко я преживяват;
• Най-често имат проблеми с оргазма (не могат да се отпускат) – т. нар. ригиден характер.

Маската, която си слагат в обществото е на ПЕРФЕКЦИОНИСТ.

Терапия

С пускане на контрола – новото убеждение е Не бъди перфектна;
• С позволяване на хаос, спонтанност;
• Тези хора се учат да живеят без план, без релси…

Зад маската им се крие творческа личност, с много енергия, подреден човек, по-често нямащ нужда от другите.

МАСКИТЕ СА РЕАКЦИИ НА ЧОВЕК, ВСЛЕДСТВИЕ НА ОТКЛЮЧЕНА ЗАПЛАШВАЩА СИТУАЦИЯ, А НЕ НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ!

 

 

Човек, който се стреми към духовни практики, йога, медитации, молитви, бойни искуства, рейки и тн., но не общува хармонично с търпение и разбирателство и не изгражда стабилни междуличностни връзки и отношения. Такъв човек не е наясно с това кои травми от детството му са го повредили и как му влияят и в настоящето.

 

Нещо повече! Не само не е наясно, а отрича да има такива травми и дори се гневи, когато му кажеш, че ги е заключил в подсъзнанието си, а там са нещата за преработване….Сянката.

 

Този тип духовни хора са навсякъде около нас. Учители, доктори, политици, държавни служители….
Те просто са отрекли нуждата от психологическа работа. И това дисбалансира по много начини животът им, но те се опитват да компенсират с повече и повече пари, власт, нарцисизъм.

 

За разлика от психичните заболявания, нарцисизмът е много по-упорит и труден за лечение, защото неговата основа – чувството за превъзходство на засегнатия, често му пречи да се довери на психотерапевт, смятайки го за нещо по-низшо от себе си.

Самият баща на психоанализата, Зигмунд Фройд, е приемал да лекува всякакви пациенти, с изключение на такива, при които лудостта има нарцистични корени.

Благодарение на холивудските продукции хипнотерапията, е придобила мистичен ореол. Човек си представя съмнителен хипнотизатор с махало, което кара човек да се омайва и после бърка в мозъкът му както си поиска.Във филмите се създава грешната представа, че човекът ще бъде върнат към миналото му и ще си реши проблема.

Целта на хипнотерапията обаче е, не да се залита към търсенето, а към заличаването на проблема, а лечението с хипноза е по-бързо от психоаналитичното, което може да продължи с години. С хипноза може да се получи ефект още след първата сесия, а според специалисти приблизително 12 сесии са абсолютно достатъчни за разрешаване на проблем.

Хипнозата не е нищо паранормално и няма нищо общо с врачки, гадателки и екстрасенси. Тъкмо обратното. Когато човек извършва нещо монотонно, еднообразно съсредоточил цялото си внимание в това действие, той не вижда и не чува нищо друго около него и това също е състояние на хипноза, което се случва всеки ден. Всичко около него се превръща във фон и именно тогава човек е в транс. Просто в кабинета на психотерапевта този транс е по-задълбочен. Състоянието на съсредоточеност в една идея е наречено „моноидеизъм“.

Според лекари хипнотерапията е изключително добър метод за справяне с фобии, зависимости, безсъние и дори физически проблеми. Един от феномените на хипнозата е обезболяването – тоест премахването на физическа болка. Ако хипнотерапевтът внуши изтръпване, обезчуствяване, то клиентът спира да усеща каквото и да е било.

Хипнозата много се използва от стоматолози в някои случаи на алергични към упойката клиенти. Стоматолозите работят без упойка, след като на пациента му се внушава обезболяване на челюстта. Така може да бъде изваден зъб, без да се усети каквато и да е болка. Хипнозата се използва и при по-сериозни хирургически операции, както и при раждане.
У нас специалистите в хипнотерапията се броят на пръсти и за щастие мними “хипнотизатори” почти не се срещат, за разлика от мнимите екстрасенси и гадатели. За да получиш правото да учиш хипноза трябва преди това да си лекар или психолог.

Хипнозата не е сън. Съзнанието на човек остава будно и работи, дори когато човек е в транса.

Хипнозата е естествено състояние на съзнането в което често изпадаме всеки ден. Спонтанно влизаме в хипноза, когато правим нещо монотонно, шофираме продължително време, гледаме интересен филм, четем или сме омаяни от погледа на любимия човек.

Хипнотизаторът въвежда клиента си в хипнотичен транс чрез различни техники. Синхронизира дишането си с това на клиента, изговаря думите в моемнтите на издишване, утилизира всичко случващо се в момента.

Преди да започне въвеждането в транс, терапевтът опознователно разговаря с пациента за да разбере неговите цели, страхове и предпочитания. Една от основните му цели и да разбере доколко пациентът е отворен към влизане в хипнотичен транс.

Различават се общо три фази на трансовото състояние: лек, среден и дълбок транс. За получаването на терапевтичния ефект е достатъчно пациентът да бъде въведен в състоянието на лек транс, когато той е контактен с терапевта и понякога дори не усеща някакви особени промени в своето състояние. Терапевтът, обаче, е запознат с външните поведенчески признаци и особеностит на възприятието на пациента, които подсказват, че той се намира в състоянието на транс, и, съответно, могат да бъдат направени необходимите внушения.

Хипнотерапията се провежда от специално обучените специалисти. В България с това обучение се занимава Българска Асоциация по хипноза и хипнотерапия. Право на това обучение имат магистри психолози и лица с магистърско медицинско образование.

 

Група експериментатори от Финландия и Швеция получи първите физиологични доказателства за съществуването на хипнотичен транс. Независимо от дългогодишното изучаване на феномена, учените и до днес нямаха единно мнение за същността му.

Някои изследователи смятат хипнозата за особено, изменено състояние на съзнанието. Други твърдят, че тайната й се крие в когнитивни стратегии, внушения и възникващите в резултат от тях мислени образи, които генерира мозъкът на буден човек.
Вече никой не спори, че в една или друга степен хората се поддават на внушения. Учените обаче на могат да стигнат до съгласие по въпроса какво означава хипнозата от гледна точка на физиологията – дали става дума за психично състояние на границата между съня и бодърстването, или просто поведение на буден човек, предизвикано от интензивна мотивация.

Финландските изследователи и шведските им колеги накланят везните в полза на първата теория. Те доказват за първи път в историята, че става дума за особено физиологично състояние на организма по време на хипнотични сеанси.

Скандинавските учени съсредоточили вниманието си върху т.нар. „стъклен поглед“, при който очите са широко отворени и не помръдват. До този момент явлението не е било разглеждано като надежден белег за хипнотичен транс, тъй като далеч не възниква при всеки хипнотизиран.

За опита си експериментаторите избират човек, който се поддава на хипноза изключително лесно – със споменаването на едва една ключова дума, и излиза от нея също толкова бързо (за броени секунди).

Движенията на очите му са заснемани с камера с висока точност, а за да се изключи произволно влияние на хипнотизирания, учените му задавали зрителни задачи, при които обикновено се наблюдава автоматична реакция на очите.
След сравнение с поведението на бодърстваща контролна група се оказало, че при хипнотизирания със „стъклен поглед“ се наблюдават реакции, каквито будните участници в опитите не са могли да изимитират дори нарочно.

Публикувано във факти.бг:

30 Октомври, 2011 09:52

Хипнозата е контролиран транс, при която временно е променено състоянието на съзнанието. Въздействието върху съзнанието е от думите при внушенията на терапевта. По този начин се прави психологическо преструктуриране към позитивни усещания и действия. В кратки трансови състояния  влиза всеки от нас многократно в ежедневието си. Някои повече други по-малко могат да изключат съзнателната си дейност, но всички го правят за кратки времеви интервали спонтанно през деня.
Всеки човек всеки ден води диалог сам със себе си. Този диалог се прекъсва по време на сън или хипнотичен транс. Хипнотерапията има за цел да създаде хармония между емоциите, мислите и действията. Тя повлиява самочувствието, както и самоувереността. Може да намери широко приложение в преодоляването на депресивни състояния, тревожност, паник атаки, както и да се постигне освобождаване от навици, вредящи на здравето. За тази цел се изисква създаването на единство и синхрон между хипнотизатор и хипнотизиран.

Някои основни заблуди за хипнозата:

  • Няма да се събудя от хипноза. Ако хипнотизаторът ви остави по време на хипноза, спонтанно ще излезете от транс или процесът ще премине в естествено състояние на сън, от който след малко ще се събудите.
  • Може да бъда манипулиран и вкаран в хипноза без съгласието ми. Хипнозата е двупосочен процес между хипнотизиран и хипнотизатор, който изисква пълно доверие и партньорство.Осъществява се по желание и мотивация от страна на клиента, а хипнотерапевта му съдейства и двамата са в синхрон и съдействие.
  • Хипнотизаторът има пълен контрол над вашия разум.По време на хипноза никой не може да ни накара да направим нещо против волята си. Подсъзнанието притежава свой морал, който не може да бъде нарушен. Например: не може да бъде вменено да оберем банков сейф, след като във възпитанието и моралът си ние по природа сме почтенни хора.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes, nascetur ridiculus mus. Donec quam felis, ultricies nec, pellentesque eu, pretium quis, sem. Nulla consequat massa quis enim.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus.