Паник атака – Началото

Паник атака – старт!

Както се разхождах по магазините, изведнъж започна сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпнаха краката – паник атака. Не мога, да си поема въздух. Толкова беше страшно, помислих, че умирам. Какво ще правят децата ми, без мен. Не бях ядосана. Без нищо ей-така, като гръм от ясно небе, както си пазарувам.

Най-честият сценарий на началото на паническото разстройство.

Защо човек си мисли, че паник атаката е дошла, като гръм от ясно небе?

Представете си жена, която си живее нормален живот. Има семейство, деца, работа, доходи. Само, че тази жена има ежедневно напрежение /дистрес/, заради различни проблеми вкъщи, в работата, със свекървата.

Всяка повишена емоция, която се задържа за по-дълго време в нас, рано или късно преминава границата и отива в тялото. В тялото емоциите се превръщат в симптоми:

  • Замайване;
  • Сърцебиене;
  • Изтръпване;
  • Схващане;
  • Покачване на кръвното налягане;
  • Гадене;
  • Студена пот;
  • Стягане в гърдите и тн.

Когато получава тези симптоми, човек не разбира както става, защото тя просто пазарува – нищо стресово. Не знае, какво се случва и започва да си мисли, че получава „инфаркт“, „инсулт“ и други страшни мисли, които в дъното е естественият страх за живота.

Така започва, омагьосаният кръг на паник атаката.

Сега при всяко телесно усещане,  човек започва да обръща внимание, като наблюдава тялото си, появява мисъл за опасност, тази мисъл ще предизвиква емоцията страх, която, ще накара тялото и да отделя адреналин, адреналинът ще провокира нови и по-силни телесни усещания.  

 

 

 

Отваряне на снимката
/от

Главоболие

Говорим за главоболие, което е изследвано и медицински е доказано, че човек е здрав и няма причина да го боли главата-тогава говорим за главоболие на нервна почва. Защо, човек страда от главоболия?

Органични причини:

  • мигрена
  • синузит
  • вариране в кръвното налягане
  • стрес и напрежение в ежедневието

Психични причини.

Когато човек, има много твърди/негъвкави вярвания за света, хората и себе си и очаква, че неговият морал, важи за всички хора. Всички, трябва да постъпват по неговият начин и ако това, не се случи, той се ядосва и възмущава. Това поражда напрежение в главата и главоболие.

Причини:

  • Всяка емоция, има своето място в нашето тяло. Главата, отговаря за емоцията гняв. Всеки е усещал, когато се ядоса как в главата му нахлува кръв, бузите се зачервяват и цялото напрежение се качва нагоре. В тялото приижда много енергия и в гнева си, сме способни да станем по-силни и по-бързи. Най-често обаче, ние подтискаме гнева и не го искарваме навън /не удряме, не крещим, не тичаме/, за да не влизаме в конфликти, да не обидим, да не ни отритнат по някакъв начин, преглъщаме гнева и той автоагресивно удря нас. Удря ни в главата с напрежение и главоболие.
  • Лицемерието – гневим се на човека, но в същото време му се усмихваме. Представете си, че шефът ви днес ви се е развикал и смята, че не добре сте си свършили работата. Вие обаче знаете, че сте направили каквото сте могли, тъй като сроковете са били, твърде кратки за качественото изпълнение на задачата. Това, че той крещи, ви се струва несправедливо, но въпреки това, преглъщате гнева и отговаряте с любезна усмивка, че ще поправите дребните грешки. Получава се в тялото ви несъответствие – усещате гняв, а се усмихвате. Несъответствието поражда напрежение.
  • Страхът също предизвиква напрежение в тялото, което може да се отрази на главата. Спомнете си изразите – „Настръхна ми косата от страх“.
  • Скрита депресия. Под главоболието, може да се крие скрита депресия.
  • Враждебност. Конфликти. Често, главоболие може да възникне в случаите, когато човек не получи признание в социума.
  • Перфекционизма. Гоненето на високи стандарти, най често в работата, поражда напрежение. Претоварването със задачи, срокове и високи очаквания от себе си за качествено и бързо изпълнение в срок – стресира.
  • Инатът. Когато се запъне човек на всяка цена за нещо и не отстъпва, каквото и да му струва, това повдига напрежението и го отпраща към главата.

За да не боли главата:

  • Когато се гневим, си казваме „Сега се гневя“ и това е нормално. Изразявате, недоволството си на глас и не потискате за сметка на себе си./автоагресия/. Емоциите трябва да излизат на вън – те са външен процес. Казвайте ги, и не стойте в неразрешени проблеми.
  • Приемете себе си;
  • Почивайте повече.
  • Не се опитвайте да угодите на всички.
  • Обкръжавайте се с позитивни хора.
  • Отстраняваме лицемерието. Каквото ни е отвътре, това трябва да излъчваме на вън – към света. Приеми другите без да ги осъждаш;
  • Отстраняваме перфекционизма. Приеми се такъв, какъвто си – несъвършен;
  • Отстраняваме ригидните правила. Стават гъвкави – учи се, да се доверяваш на света;
  • Отстраняваме мазохизма. Почивай повече от работа и грижи, целият свят, ще почака. Ти си най-важен!

 

/от

Посттравматичен растеж

Посттравматичен растеж

Как, се променя човек, когато преживее нещо тежко и трудно?

Раздяла, смърт, развод, уволнение, болест, тежка диагноза, инцидент…

За това, как личността, израства емоционално след преживяна травма, са направени редица изследвания.

Издадени са въпросници и тестове за измерването на промяната на идентичността на човек, след тежко събитие.

Вече е ясно, че променят на практика, цялата си идентичност до края на живота.

Старите мечти и стремления отпадат. Особено ако са се отнасяли, за пари и власт.
Социалните роли и маски, се заменят с една непринудена естественост и желание за свобода.

Стават много по-щастливи и по-благодарни и ценят и най-дребничките неща от живота
Променят старите си изградени от детството убеждения, за хората, живот и себе си.
Стават по-свързани с природата.

И ето как, човек се пречиства. Цялата му идентичност се променя. Ценности, нагласи, стремежи. Отпада от общественият живот по начина, по който е бил позициониран, за да измени цялата си идентичност и да разгърне потенциалът си.

За това, какъв потенциал, може да носи травмата и защо, не бива да бягаме от болката, е добре да се запитаме:

За какво съм благодарен?
На какво ме научи?
Какво, мога да надградя?
Ако не мога, да променя ситуацията, какво мога да променя в себе си?

За това, не съжалявай за болката. Ако си преживял болка и травма, имал си късмета да пораснеш!

/от

Агорафобия/страх за близките

„Ами ако нещо се случи с него/нея… Аз няма да оцелея….

Защо се страхуваме за близките си? Как развиваме зависимост. Вторични изгоди от болестта.

Влезли сте вече в тревожното си разстройство и си започнали, да се тревожите за здравето си, психиката си и за живота си. Тревожността ни кара, да се ограничаваме в действията си. Започва да ръководи живота ни. Страховете, да не ни стане лошо, да не припаднем, да не получим паник атака, ни карат да търсим сигурност. Постоянно се преосигуряваме, защото ако се случи „лошото“, да можем да го предвидим и изконтролираме.

  • Иди ти до магазина, защото ми е лошо. Все пак да не припадна.
  • Мамо, остани вкъщи с мен днес, че не се чувствам добре. Може да се наложи да викнем бърза помощ.
  • Скъпи, вземи детето от градина ти, за всеки случай, че не ми е добре.
  • Миличка, може ли да си говорим по телефона, докато вървя и стигна до аптеката?
  • Колега, може ли да те държа под ръка, докато стигнем до работа? Да вървим заедно до там и обратно.

Близките ни хора роднини, съседи, приятели, колеги са винаги наоколо в случай, че „нещо ми стане“. Грижат се за нас и да ни подкрепят. Всъщност, обаче тази грижа ни създава временен комфорт. На момента се успокояваме и напрежението ни пада, за конкретната ситуация. В дългосрочен план, обаче тази помощ, която получаваме, ни прави беззащитни, като деца.

Тези „помагания“, затвърждават у нас усещането за безпомощност. Психиката ни получава команда „Ти не можеш сам“. Всичко това, срива самочувствието ни в един момент и отслабва силите и волята ни.

Започваме да прехвърляме отговорността, за нашите действия на някой друг. Това ни прави зависими и безпомощни. Способността, да се справим самостоятелно с живота си и страховете си, намалява, а с напредване на времето, тревожното разстройство се задълбочава.

В следствие на такова обгрижване, в крайна сметка се поражда и нова тревога в нас:

„Ами ако нещо се случи с майка ми/мъжа/жена ми…“ Какво ще правя? Аз няма да оцелея….

Сега разбирате ли, какво означава вторична изгода от болестта?

Харесва ни, постоянно да има някой наоколо. Някой, който да го е грижа за нас – дали сме се нахранили, наспали. Не можем да се лишим от цялото, това голямо внимание, което осигурява вкопчването ни в близките ни хора.

  • Откакто съм с паник атаки, жена ми е по-мила с мен;
  • Откакто съм с агорафобия, мъжът ми, вече не закъснява след работа. Не седи по цяла нощ на телефона/компютърът си. Не ходи с приятели за риба в събота.
  • Откакто съм така, майка ми, вече не ме критикува постоянно. Сега гледа децата ми и ми е постоянно под ръка.

 

Ето, че тревожните разстройства, носят и ползи. Дайте си сметка обаче, че ако искате сте по-спокойни и щастливи, трябва да пораснете и да започнете да се справяте сами….

 

 

 

/от

Обидата

Какво е обидата:

Обидата е като манипулацията. Възниква във възрастта на около 3-4 години и се използва от възрастните хора, ако те не са се научили на друг начин за комуникация. Обидата е неоправдано очакване-схващане, че другият човек, е длъжен нещо да направи за теб, и като не го прави – ти се сърдиш. Човек, не е длъжен да се сеща, какви се твоите очаквания и именно за това, обидата си е твое решение и отговорност.

Нашето вътрешно дете тропа с крак и казва: „Някой се отнесъл неправилно към мен“. Реално обаче, никой не знае, кое е правилното за нас. Всеки човек, се обижда от различни неща. Но обиждащият винаги нацелва, точно там, където най-боли. Всички хора имат своите болезнени зони. Това, което единият го обижда, другият го разсмива.

Всички сме изпитвали обидата. Много от нас, не искат да простят на човека, който им е причинил зло. Всеки ден носим тази тъга и ни става все по-трудно, да се радваме на дребните неща.

Обидата има и обратна страна-вината. Често обидения се опитва да вмени чувство на вина у обиждащия. Ето така стартира манипулацията.

На съзнателно ниво, обиденият човек, възприема ситуацията като несправедлива и често реагира със възмущение, раздразнение, гняв и се отдръпва.

Ако нас може да ни обиди непознат човек, това означава, че ние придаваме особена ценност на абсолютно всеки и абсолютно всеки може да разруши нашето вътрешно равновесие. Когато често се обиждаш, това означава, че приемаш нещата много лично, и мисловно добавяш още много смисъл и допълнителни мотиви в действията на другия. Започваш да пречупваш реалността през призмата на собствените си преживявания. 

Кой има нужда да обижда другите:

Единствената причина поради която, някои ни критикува, обвинява, обижда умишлено – това е неговото състояние. Човек иска да се почувства по-добре, когато види, че някой е по-долу  от него, завижда и започва да ти търси недостатъците.  Често нарочно обиждащият е с ниска самооценка, или страда, или му липсва любов.

Във всички конфликти, от семейните, до приятелските, колегиалните винаги се появява обидата. Когато човека е обиден, той може да се чувства по два начина. Тези два начина зависят от неговите детски травми и психологически особености. Първата реакция е човек да е смазан от обидата, а втората възможна реакция е той да е агресивен. От какво зависи реакцията на човек? Тази реакция е формирана в детството му, когато той за пръв път преживява обидата и се запознава с нея. Някои деца остават смазани от нея и в живота вървят точно по този начин, прегърбени смазани с ниско самочувствие, а на други обидата се отразява с агресия, те се ядосват на несправедливостта. Но природата на смачкания и на агресивния винаги е обидата.

Обидата е един от базовите инстинкти за неврозата. Главното негативно чувство у невротика е обидата и унижението, те могат да се сравнят само с чувството на страх и тревожност.

От къде възниква всичко? Първата обида е обидата преживяна от родителите, сякаш се явяваме заложник на родителите си. Обиждаме се до живот. В главата ни постоянно тече диалог или монолог. „Защо постъпи така с мен?; Какво лошо съм му направил?“. Здравите хора също се обиждат, но разликата между здравия човек и невротика е, че здравия се отличава с реакциите на обида единствено при настъпване на реална ситуация за обида, докато невротика си измисля постоянно ситуации и събития в които да вплита обидата си. Невротика постоянно размишлява върху обидата и това отнема много от времето и енергията му.

Невротика се опитва да манипулира, макар и не нарочно. Различават се два типа невротични реакции на обидата. Едните са орален тип характер, който като е обиден вика крещи, говори много, обяснява. Другия тип е аналния тип характер, почувствал се обиден той мълчи и прави бойкоти, не говори и наказва с мълчание.

За да се отървем, от невротичната обида е нужно да простим на родителите си, че са били несправедливи, агресивни, или неадекватни понякога. Нужно е да им простим, защото те също са били деца. Това което са те, е продукт на тяхното възпитание. Те това са научили от собствените си родители и не са способни на нещо друго. Може би те също са се чувствали обидени, унижени, несправедливо наказвани. Това което са научили, това и прилагат в живота и собствените си деца. Може би и никой да не им е показвал, че ги обича. Ако са яли много бой. Ако са били свидетели на побой от бащата към майка си, значи са живяли в психопатна среда. Изобщо причините са много, за да простим и да погледнем на родителите си, като жертви….жертви на собственото си възпитание.

Малко идеи за прошка. Благодаря, обичам те, извинявай…И да побързаме. В днешно време се налага да сме по-мъдри. Имаме информация за всичко. По-добре да простим, за да продължим като здрави хора, а не като невротици. Дори и родителя да не разбере, защо го правим. Да го направим заради себе си!

Как да спрем да се обиждаме:     

  1. Осъзнай, че обиждането е твоя отговорност.
  2. Никой не е длъжен да оправдава очакванията ти.
  3. Обидата е манипулация. За това, се научи на други методи за комуникация с хората.
  4. Признай си, че си склонен към обидчивост.
  5. Приеми, че това е твоя неосъзната реакция.
  6. Изясни си причините, защо си станал толкова обидчив.
  7. Изработи добра самооценка, независеща от другите хора.
  8. Ясно си изрази потребностите. Кажи си какво искаш.
  9. Учи се, че когато имаш нужда от помощ, да си я поискаш. Това не е срамно.
  10. Спри да се самосъжаляваш, като жертва.
  11. Вземи отговорност за живота си.
  12. Научи се да прощаваш.

Как да простим:

  1. Приеми обстоятелствата, защото миналото не може да се върне.
  2. Вземие лист и подробно опиши ситуацията свързана с обида и предателство.
  3. Припомни си, че този който те е обидил е твое отражение. Нещо, което сами в себе си не можем да приемем, но го носим. Някакъв аспект от нас, който не можем да приемем.
  4. Намери малката частица мъдрост. Във всяка ситуация я има.
  5. Пусни ситуацията да си изтече, да отмине. Ако се довериш на вселената, обстоятелствата, ще се променят в твоя полза.

Вторичните изгоди от обидата.

Ще ги разбереш ,като си зададеш въпросът: Как човек е бил длъжен да постъпи, за да не се обидиш? Когато се обиждаме ние манипулираме другите с цел получаване на внимание и удовлетворяване на желанията си.

Отмъщението

Човекът който те е обидил, даже може да не знае за твоята болка. Само теб, те боли и пускаш програмата за саморазрушение в организма си. Всяка емоция води до телесна реакция и психосоматика. Източва ни енергията, смъква ни самочувствието, разваля ни отношенията, понижава щастието…дори е възможно и доходите.

Бавно и постепенно започва да разрушава тялото ти и всъщност ти отмъщаваш на себе си.

Когато преработим и пуснем обидата, ни идват нови сили и ние се прераждаме наново за живота. Всяка обида идва, не за да ни ранява, а за да ни направи по-мъдри. Обидата сигнализира за нашата уязвимост. Тя ни помага да се справим с разочарованието и тъгата. Помага ни да пораснем и ни показва, че живота е шарен.

Вярваме във Вселената, защото е по-мъдра от нас. Живеем леко. Не обръщаме внимание на дреболии. Прощаваме.

 

/от

ОКР

ОКР О – Обсесии, К – компулсии, Р-разстройство

ОКР е свързано с натрапливите мисли, а не рядко и с ритуали, обслужващи натрапливите мисли, за да не се случат мислите, които ни тревожат.Тези мисли постоянни и натрапливи , не ни оставят на мира. Толкова ни преследват, че вече ни уморяват и изцеждат енергията ни. Правят ни разсеяни за всички други дейности, които имаме –работа, грижа за децата и тн.

Например: Мисъл: Оле, ами ако умре майка ми. Ритуал: Ще загася и светна лампата в стаята точно 7 пъти и това, лошо предчувствие няма да се случи.

Във всеки от нас, има ОКР. Когато видиш черна котка, че ти минава през пътя, помисляш „Няма да ми върви“ и за да не се случи това, заобикаляш пътя, или се връщаш  обратно. Плюенето през рамо, за да не се случи лош късмет; не минаването под чатал, не стъпването на канал и тн. все ритуали, обслужващи една натраплива мисъл „Ако не го направя-ще се случи нещо лошо“.

Детството. Когато в детството ти, са те възпитавали в строги правила, „кое трябва и кое не, за да не се изложиш пред хората“, ти развиваш контрол върху поведението си. Обикновено фиксацията на родителя или възпитателя, който те е отглеждал е била върху хорското мнение „какво ще кажат хората“. Детето изгражда виждания за това, как точно трябва да се държи, за да го харесват и одобряват другите, защото ако не го харесват и одобряват, ще се срамува от себе си. Ако се срамува от себе си, то е защото то е лошо, дефектно, грозно, глупаво. Детето започва да се възприема така: „За да не се чувствам лош, дефектен, грозен, или глупав, аз трябва да се уча добре, да се обличам прилично, да се изразявам добре, да съм учтив. Ако не се спазвам тези правила, ще бъда отхвърлен, неприет, необичан.“

Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение става супер важно. Вижданията за живота стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. ,

Пример: Случай от моята практика. Клиент – търговски представител, чиято работа е да обикаля със служебната си кола, определен регион и да предлага продуктите.

Страшната натраплива мисъл, която го преследва всеки път, когато усети и най-лекото потрепване на волана, докато шофира е :

Мисъл – „Блъснал съм човек !“. Ритуал – Изплашен спира колата, отбива от пътя, слиза и проверява. Оглежда бронята на колата, дали е изкривена, гледа под колата, дали не лежи труп. Сърцето му ще изхвръкне, кръвното се вдига, докато прави проверките. Уверява се, че всичко е наред и не е ударил никой, плюе си три пъти в пазвата, качва се зад волана и потегля отново.

Ето какви страшни мисли, му минават докато, шофира, и какви ритуали/проверки извършва,  за да се увери ,че няма нищо страшно. Всичко това, отнема много от времето му. Тръгва -спира – проверява. Понякога даже избягва цели маршрути, които крият опасности. Лоша видимост, повече завои, или просто мисъл, че трябва, този път да се заобиколи, че там може, нещо лошо да се случи. Ако за неговите колеги да си свършат работата, стигат 4-5 часа, на него му отнема 4-5 дни и излишно гориво. На косъм да загуби работата си, като неефективен и съмнителен работник, той дойде на терапия.

След първият разговор стана ясно, че прави и други „странни неща“, като:

  • Връща се да проверява, дали е изключена печката. Прави го по няколко пъти след като излезе от вкъщи. Опасната мисъл е „Ще стане пожар“.
  • Връща се да провери дали е заключена вратата, по няколко пъти. Опасната мисъл е „Ще влезе крадец“.
  • След някакъв период от време, той не се удовлетворява от тези проверки и му се струва по-завършен процесът ако проверките са точно 7 на брой. Някак по-голяма увереност има, че всичко ще е наред.
  • И така списъкът, може да не свърши…..

Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня, че направо обезсмислят живота, на практика.

Страхове в ОКР:

Предвид родителското възпитание „какво ще кажат хората“ ОКР, силно са изразени социалните страхове и особено страхът от отхвърляне. Човек с ОКР, не се тревожи толкова за здравето и живота си, колкото за това, какво мислят другите за него. По тази причина, основните страхове са: Страх: да бъда лош; странен; ненормален; да не се опозоря; да не се засрамя; да съм глупав; да съм неидеален и да ме отхвърлят; да не би, да не обичам – мъжа/жената, детето, майка си…; да не причиня вреда на себе си или на някой друг; да вляза в затвора; да не полудея.

Мислите в ОКР:

Натрапливите мисли, се появяват, поради страхът от отхвърляне.

Самите мисли, идват да ни покажат, най-големият страх от излагане в обществото. Страх да не извършим нещо, толкова социално неприемливо, че мислите започват, да кръжат около тази идея и особено, около обектите, които обичаме най-много – децата, роднините, майката, колеги…Ами, ако заколя мъжа си; Ами, ако изхвърля детето си през прозореца; Ами, ако удуша детето си; Ами, ако се нахвърля на хората да ги хапя; Ами, ако съм хомосексуален/а; Ами, ако изнасиля някой….Реално, това са най-ст Силните емоции – особено подтиснатите, могат да предизвикат контрастни мисли във всеки човек. „Ами, ако порежа детето си с нож.“ Човек, силно критикуван в детството си, и учен на черно бяло-мислене, веднага ще се засрами от тези си мисли и уплаши. Та нали, неговото виждане за семейство и деца, е че трябва да бъде идеален, и това е недопустимо. Ще ги изкара, от общия мисловен фон и ще се фиксира в тях. Ако например, майка по цял ден, се грижи да домакинството и детето си, тя ще изпитва не само любов към детето, но и раздразнение и това е нормално. От време на време, ще му се ядосва, разбира се. Ако обаче тя, като дете е научена, че  изобщо не е редно да показва ядът си, тя ще подтиска тази емоция. Подтиснатите емоции, могат да предизвикат констрастни мисли в един момент, а жената после да се мисли за убийца и да започне да крие всички остри предмети вкъщи.

Мисленето АМИ АКО, постоянно се залепва в мисленето ни и ни пречи да се доверяваме на живота. Човек го преследват натрапливи мисли, които го плашат и го карат да е недоволен от себе си, виновен и да мисли за опасност. Той много се страхува, тези натрапливи мисли да не се сбъднат и тези страхове дават обратен ефект вместо да му помагат. Понякога започва да прави ритуали, за да не му се случат тези мисли.  Той си слага строги правила с думичката ТРЯБВА. Мисли, че щом изпълнява тези правила, то той ще прави всичко правилно. Миенето на ръцете, сваля тревожността. Но понякога ритуалите/компулсиите, са много странни. Човек осъзнава, че те са странни, но нищо не може да направи с това.

Страшните и недопустими неща, за едно дете отгледано в стил „какво ще кажат хората“.

Как да разпознаем натрапливите мисли.

Те винаги започват с „Ами ако“. Винаги съдържат в себе си силна емоция –  страх, паника. Винаги идват внезапно. Често мислим, че тези мисли са грешни, лоши, недопустими, опасни и не трябва да ги има. Това ни плаши, а страхът увеличава отделянето на хормон адреналин, което от своя страна, засилва потока на мислите. Ето така, те стават натрапливи. Колкото повече се тревожим и насочваме вниманието си в една конкретна идея – страшна мисъл, толкова повече тя се затвърждава и повтаря. А най- страшното е, че в днешно време, човек вярва, че мислите му, могат да се материализират, някак си по магичен път. Това от своя страна, още повече го плаши и човекът с ОКР, започва да си измисля начини, как да игнорира мислите си; как да префокусира вниманието си на нещо друго; или как да се застрахова така, че те да не се сбъднат.

На практика, всеки човек има такива мисли, но повечето хора, допускат, че е нормално, човек да мисли на всякакви теми, дори и за убийство. Също така знае, че мислите, са си просто едни мисли и нищо повече. Нито добри, нито лоши – просто мисли.

  • Спокойният човек, просто ги пуска да си ходят и не им обръща внимание – не се плаши.
  • Човекът с разстройство ОКР, се плаши от тях и така ги преувеличава. Добавяйки адреналин, увеличава страхът, който от своя страна увеличава натрапливите мисли. Това е така, защото, когато е бил малък се е научил да мисли крайно, черно-бяло. За него няма среда. Той, или е лош човек, или е добър. Или си честен, или измамник. Или е умен, перфектен, или глупак. Всичко това е научил в детството си, от обгрижващите фигури, които най-често са възпитавали детето или чрез критика и краен морал, или в подтискане на емоциите.

Компулсиите са ритуали, които психиката на човека с ОКР си измисля, за да създаде илюзията на човек, че има контрол над ситуацията. Щом почукаш 3 пъти на дърво, лошото, което мислиш няма да стане. Провериш вратата 5 пъти, котлона, пералнята; да си поставиш чехлите да сочат с върха към вратата, да оставиш телефонът си да стои с екрана надоло; да не си сменяш блузата цяла седмица; да мигнеш с очи 5 пъти; да тръгнеш първо с десния крак…..могат да са всякакви. Могат да се заменят с други и да се допълват с нови. Мозъкът на човек с ОКР, може да измисля нови и нови, които ще му губят достатъчно време от деня за да ги прави, само да се чувства по спокоен, че мислите няма да се случат. Фиксацията в дадена мисъл или идея, създава доминанта в мозъка на човек, това е своеобразна червена нажежена зона. За да охлади тази зона, мозъкът ни измества фокусът на вниманието ни, като добавя нова зона – ритуалите/компулсии. Това е вид е защитна функция на мозъкът ни. Ритуалите охлаждат напечената зона в мозъкът, защото дават временно успокоение, след изпълнението им. Скрила ножовете – жената си осигурява спокойствие за момента. В общ план обаче, самите ритуали, задълбочават ОКР, защото го обслужват.

Как започва болестта?

Съгласно медицинска статистика, ОКР започва между 10 и 30 години. Пациентите се обръщат за помощ около 25 година, без значение, кога са се появили първите симптоми. Най-често, те търпят няколко години, понамъчват се и после стигат до диагнозата си.

ОКР, има всеки трети възрастен в някаква форма. Спомнете си, миенето на ръцете по няколко пъти на ден, за да се махнат микробите. Децата с ОКР, също не са малко.

Кое е в основата на ОКР. Защо сме по-предразположени ?

Перфекционизъм;

  • Увереност, че има абсолютно правилно решение за даден проблем;
  • Инат;
  • Старателност;
  • Стремеж да контролира всичко;
  • Постоянни съмнения;
  • Постоянно отлагане;
  • Взиране в детайлите;
  • Нерешителност;

Всичко това води до хроничен стрес. Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво с правила започващи с думичката „Трябва“:

  • Аз трябва перфектно да си изпълня задачите;
  • Ако не го направя аз, някой друг ще го направят не както трябва и не толкова добре;
  • Трябва да контролирам себе си и и близките си;
  • Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.

Желязното правило. „Ако всичко правя, както трябва, всички ще ме обичат.“

Какво се случва в мозъка ни при ОКР

Когато нямаме ОКР, като мислим, че допускаме грешка, мозъкът ни отчита,че нещо не е наред. Пробужда се чуство на тревожност, което ни кара да поправим грешката. Когато поправим грешката, активността в мозъкът се променя и тревожността изчезва. Можем вече да мислим за други неща…..

Когато имаме ОКР, мозъкът ни, не отчита поправянето на грешката и тревожността не спада. Човек започва да цикли в едно и също повтаряне на „поправянето на грешката“ и тревожността не спада.

  • Въпреки, че съм поправил грешката – измил съм си ръцете, проверил съм дали има нещо под колата, проверил съм котлона, проверил съм дали е заключена вратата…….Чувството за грешка остава и интензивността на тревожността също.

Целта на терапията, е да се преработи вътрешната скованост и да се преразгледат личните правила за живота. Когато човек си позволи да бъде себе си , ще падне градусът на напрежението му, мозъкът ще престане да контролира толкова много, и натрапливостите,  лека по лека ще си идат.

Важно е да се знае –  Мислите, никога няма да се осъществят! Това е само вътрешният ни критик, страхът да не сме лоши!Това са, само мисли! Мислите не сме ние – те са мисли, ние сме друго нещо! Всеки, има право на фантазии и представи! Мислите не се материализират, без да положим усилия за това и без, да сме взели решение да ги сбъднем. Ако беше толкова лесно, щяхме всички да сме тото-милионери.

ОКР подлежи на корекция с  психотерапия и това е възможно да се случи, без помощта на фармакотерапия/хапчета.

С ОКР се справя най-добре когнитивно поведенческата терапия, и ако човек съдейства  в терапията, бързо ще се справи с това. С ОКР в терапията, се учим да възприемаме света, себе си и другите хора по гъвкаво. Учим се на спонтанност. Да пуснем контрола. Да си носим удоволствие, Да можем да се отпускаме.

Преди 10 години, ОКР е дефинирано като доживотно разстройство и до скоро лечението, беше немислимо без лекарства. Днес вече знаем, че лечението е възможно без лекарства. Нужно е само здрава психотерапевтична работа и силно доверие в психотерапевта! ОКР вече се коригира на 100%.

 

 

/от

Страхът от загуби на хора, отношения, пари

Хората преживяли в детството си загуби на близки хора,  разводи, смърт, по-често се страхуват от загуби.

  • Пари. Хората, които изкарват парите си трудно и не могат, да задоволят тази си потребност да са богати и имащи, за да се в безопасност, имат този страх да губят пари.
  • Отношения. От страх, че не могат да завържат отношения, или от страх, че не могат да запазят, вече съществуващите отношения, те започват да контролират партньора си.
  • Семейството. Повечето хора, искат да създадат идеалното семейство, което да не е такова, каквото е било тяхното в детството им. По тази причина, постоянно контролират и тормозят другите в семейството, да не би да кривнат и да направят нещо не както трябва.
  • Бременност. Когато жената, не иска да загуби партньорът си, или бракът си, или положението си, или свръхважната идея да има дете и да бъде майка, тя се страхува, да не загуби бременността си.
  • Близките хора. Страхът е паника, да не загубим най-близките, защото мислим , че без тях няма да можем да живеем.
  • Времето. Тогава човек постоянно бърза. Не може да се отпусне и да получи удоволствие от сегашния момент.
  • Децата. Когато майката, осмисля целият си живот с детето. Тя, не може да почине и да остави детето на мира. Ще си извади душата, ако детето и се разболее.
  • Работата си. Когато имаш дълбоки убеждения в себе си, че не си достатъчно компетентен, че си на работа заради късмет, че не заслужаваш тази работа, че другите са по-добри от теб..
  • Приятелите си. Звъниш им по график, а не когато имате нужда един от друг, или за удоволствие. Записваш си в тефтерчето приятелите, на които не трябва да забравиш да се обадиш. Правиш това, сякаш по задължение, само да не ги обидиш, да не те забравят те, да не ги загубиш.

Проявление на телесните реакции вследствие на страхът от загуба.

  • Ускорено сърцебиене.
  • Лошо самочувствие
  • Замайване
  • Трудно дишане
  • Високо или ниско кръвно
  • Леко треперене
  • Леко изпотяване
  • Чести главоболия
  • Трудно заспиване, кошмари или събуждане в студена пот

Пример, за човек страхуващ се, от загуба на партньор: Страхът от загуба, е онзи страх и безпокойство, който се ражда в почти всички хора. Когато се притеснявате за близките си, на първо място, си разваляте нервите.  Когато се страхувате, да не загубите любим човек, искате да сте наблизо. Разтваряте се в него и започвате да живеете, заради него, а от вас не остава нищо. Постоянно очаквате нещо лошо да се случи. Вие сте в постоянно песимистично настроение. Предсказвате някои ужасни събития. Започвате да контролирате всичко около себе си. Третирате всички наоколо, като малки деца. За близките си ставате тиранин. ⠀

Как да се отървем от страха от загуба на любим човек: (премахнете следното)

  • Ниска самооценка. Постоянно се сравнявате с другите, мислите, че сте по-зле, така че любимия човек, може да си тръгне, заради някой друг по-умен, по-богат, по-красив.
  • Ставаш ревнив. Това не е любов към себе си, а тъжно преживяване. Може би, преди това сте имали опит, когато сте загубили любим човек, поради което се е родил този страх във вас. Да си дадем отговор на въпросите: Какво те кара да мислиш, че това трябва да се повтори ?
  • Обсесивни състояния. Трябва да разберете, че миналите негативни събития, вече са свършили! Те са в миналото! Спрете да ги изпробвате в реалния си живот! ⠀
  • Решение:
  • Искрено се грижим за близките. Учим децата на самостоятелност, казваме как, да се държат в дадена ситуация. Когато научим децата да анализират ситуации, ще сме сигурни, че детето ни ще направи правилния избор. Анализ на ситуацията, правим, като разглеждаме фактите и анализираме, какво може да направи детето и как можем да повлияем на ситуацията. ⠀
  • Формираме увереност и любов към себе си. Когато ценим и обичаме себе си, нямаме страх от загуба. Докато, не се научим, да се доверявате на себе си и на света, ние постоянно ще изпитвате този страх!

 

 

 

/от

Жертва

Всеки от нас, попада в ситуация в която е жертва. В тази ситуация, човек  се оплаква, мисли негативно, самообвинява се, чувства се безнадежден, безпомощен и отчаян. Важно е да знаем, че всички имаме избор, колко и кога, да страдаме и да сме жертви.

Здравият психологически човек, потъва в това състояние, когато претърпи загуби – смърт, развод, уволнение, смяна на местоживеене… След като преживее, този негативен епизод / най-много няколко месеца/, той приема променилата се ситуация  и продължава живота си напред.

Жертвата. Съществуват обаче хора, които избират през целият си живот, да са жертви. Тях е лесно, да ги разпознаеш. Те смятат, че всичко лошо в живота им, се случва, за да им навреди, или да ги накаже. Сякаш са марионетки в ръцете на другите, които си правят с тях, каквото си пожелаят. Но колкото и да е странно, за всичко случващо се, каквото и да стане, те не поемат никаква отговорност. Искат помощ, но нищо не правят за да решат проблемите си. Между другото форумите в интернет за хора с паник атаки, депресия и други тревожни разстройства са пълни с хора, които са там, само за да се оплакват. Те не искат нищо да правят, нищо да променят, нито да си помогнат сами.

Много често жертвите, усещат чувството на психологическа болка, много по интензивно и много по-дълго от другите хора. Те по-интензивно реагират на негативни стимули и дълго се обиждат на другите. Когато са във връзка, те са тревожни. Ако някой ги обиди, или им навреди, те ще страдат, но няма да напуснат тези отношения.

Жертвите, имат изнесен локос на контрол. Какво означава това? „Аз нямам контрол над нищо“, всичко зависи от… За всичко е виновен, някой друг:

  • Правителството;
  • Премиера;
  • Държавата –  това, че съм се родил тук;
  • Шефа;
  • Майка ми;
  • Мъжа/жена ми;
  • Природата и атмосферните влияния;
  • Полът ми;
  • съдбата и кармата ми и т.н.

Към жертвите се отнасят хората, които замълчават, дори когато им се иска да се противопоставят. Често това са хора с ниски доходи и икономически статус и не могат да излязат от това положение, каквото и да правят. Смятат, че не им върви. Жените – жертви са тези, които търпят мъж алкохолик, психически и физически тормоз, унижения, обиди от страх да не останат сами. Общото между всички е, че не поемат отговорност да променят нещата, които не им харесват, защото имат изгоди от това.

Изгоди за жертвите:

  • Борба, срещу чувството за вина. Жертвата никога не е виновна, което означава, че няма да бъде наказана;
  • Потвърждение на собствената доброта. Жертвите съжаляват добрите, помагат на слабите;
  • Започваш дори, да се самоуважаваш. Та, си си добър човек!;
  • За потвърждаване истината за света. Света е лош. Аз съм добър и това ме успокоява. Имам право да се гневя на всички, които си защитават границите – те са лоши хора;
  • Негативното мислене, което потвърждава собствената им слабост. „Няма изход от ситуацията. Тогава защо да го търсим. Ние не сме виновни за това, че ситуацията е такава. Можем да бягаме от риска и да се самозаблуждаваме, без да поемаме никаква отговорност, защото от нас нищо не зависи;
  • Мога да демонстрирам висок морал. Аз съм добър човек, но за всяко нещо, ще се оправдавам и прикривам, защото няма да положа собствени усилия да променя нищо. Страх ме е от промяната. Тя е несигурност, неизвестност.
  • Илюзията за подкрепа /„винаги има спасител в триъгълници“/;
  • Защита от самота, защото всички те спасяват и съжаляват;
  • Получаваш социално одобрение, особено в България;
  • Смисълът на живота е намерен, той е страданието, защото е удобно да си свещена жертва;
  • Жертвата, вече не знае, как да живее по друг начин, без болка и страдание;
  • Всичко е познато и комфортно. Изхода от зоната на комфорт плаши, защото човек не е научил, нови навици и умения за справяне и на това как да променя живота си;
  • Удобно намира оправдание, за това, че нищо не се получава;
  • Доказва си, че промените са невъзможни
  • Страшно е да поемаш отговорност и да се грижиш за себе си. Внимание, грижа, любов, могат да се получават, само ако си болен. Ето защо си оставаш болен, нещастен, жертва;
  • Може да не работиш и да не се срещаш с хора и така нищо не застрашава самооценката ти;
  • Може, да не взимаш решение. Така няма да има, нито грешки, нито растеж;
  • Избягваш от трудности и грижи;
  • Може, да не се грижиш за външния си вид – та, ти страдаш, нали така!;
  • Може да обвиняваш всички и всичко за лошият си късмет;
  • Може да се сърдиш без повод;
  • Може да не правиш нищо;
  • Имаш власт да командваш и да изискваш;
  • Можеш да избягваш близост. За да се предпазиш, защото страхът от изоставяне, отхвърляне, може да се сбъдне

Жертвата е най-умел манипулатор!

Само и само, да задържи човек до себе си, когото да смята за виновен и отговорен за всичко, което се случва, жертвата се превръща в умел манипулатор. Тя си избира партньори, които са силни успешни хора. Започва да ги оплита в паяжините си с комплименти: „Колко си успешен! Гордея се с теб! Какво щях да правя без теб! Ти си всичко за мен!“ А, когато усети, че отношенията им тръгнат към своя край, жертвата започва да насажда вина у партньорът си. Но каквото и да стане, жертвата не пуска партньорът си, да си тръгне. Може да се случи малко да се оттегли, за кратко време, за да се поуспокоят нещата, а после ще се върне отново. Тя не се отказва.

Как се създава жертва? Когато в семейството ти, са те потискали и са прекършили характера ти. Баща ти, те е биел, пиел е, или е тормозил майка ти и теб. Станал си свидетел на насилие, или самият ти, си бил насилван. Унижаван, тормозен, обиждан, надсмиван – всичко това заедно или поотделно. Това те е направило слаб и пасивен, без възможност да отстояваш себе си

….Или пък, са правили всичко вместо теб. Не ти се е налагало, да си мръднеш пръста за нищо. Винаги са били зад гърба ти и са те защитавали. Това продължава и до ден днешен. Семейството контролира живота ти. От всичко това, твоето подсъзнание е възприело, че без семейството си, ти си нищо. Не можеш нищо да постигнеш сам – жертва.

Как се излиза от състоянието на жертва?

  • Провери своята значимост и я отстоявай. Осъзнай, че си ценен.
  • Дай си сметка, за абсолютно всички постижения, които си имал от раждането си до сега;
  • Започни да разчиташ на себе си. С малки стъпки стъпки, развивай навиците, които имат самостоятелните хора;
  • Поеми отговорност, поне за дребни неща, като за начало;
  • Намери сферата, която ти носи удоволствие, развива те и започни работа там;
  • Спри да искаш разрешение и да се извиняваш постоянно;
  • Не помагай на хората, ако не искаш;
  • Знай, че имаш право понякога да грешиш, дори понякога да си лош – човешко е;
  • Изучи правата си, във всички сфери от живота и започни, да си ги отстояваш;
  • Говори за себе си и споделяй. Ти също си важен.

 

/от

Защо здрав, човек спира да живее щастливо

Защо живота на човек отключил тревожно разстройство, живота се превръща в ад, при условие, че той е съвсем здрав и психически и физически

Човека е прекарал дълги периоди на напрежение, я в работата, я в отношенията си. Търпял, търпял нещо, което не му е на душата. Предавал е хронически себе си и един ден:

Влиза в тревожно разстройство. Получава първата си паник атака. Чуди се, какво му се случва – умира ли, полудява ли…

Отива до бърза помощ, разбира се. Започват се изследвания, кръвно налягане, ЕКГ, пълна кръвна картина, а после може невролог, ендокринолог, онтоневролог. За щастие, всички резултати от прегледи и изследвания са напълно в норма и човекът е здрав.

Успокоява се временно, но до другата паник атака. Какво да си помисли горкият човек? „Аз съм болен, но лекарите не откриват причината за моята болест“. Още един кръг от изследвания и прегледи.

Между временно страхът да не получи нова паник атака, да не му стане пак лошо, създава в тялото му напрежение, което остава постоянно, а в резултат на това напрежение идват и постоянното замайване и прилошаване. Някои дни по–слабо, някои дни по-силно, но това замайване е постоянно. Започват страховете:

  • да не падна на улицата, в магазина, на работа, пред хората
  • да не ме видят хората, да не се изложа, да не ми се присмеят
  • да не ме помислят за луд, болен, ненормален, дрогиран
  • да не ме помислят в работата ми за ненадежден; да не ме изгонят и да остана без работа и пари

Веднъж получил паник атака, или замайване, идва страхът, че това може да се случи отново и отново. Тези постоянни почти мисли за страх, променят хормоналния фон и човек е в постоянно напрежение.

Човек започва, да се страхува, да не припадне, да не му стане лошо, докато е на улицата, на работа, в магазина. Само при тази мисъл, че ще се изложи пред хората, като припадне, или се разтрепери, или се свлече на земята, а хората ще го видят в мозъкът му бие камбана за катастрофа

Край! Живота свършва. Ще ме помислят за луд, болен, ненормален, пиян, дрогиран. Ще ми се присмеят. Ще започнат, да ме отбягват. На работа, ще ме помислят за ненадежден и рано или късно, ще остана без работа. Ще остана без пари и няма да мога, да си плащам кредита. Ще остана без дом. Децата ми, ще се провалят, защото няма да могат да разчитат на мен и аз няма да мога, да им помагам. Край с мен. Ще се опозоря и себе си и семейството си.

Спира да излиза с приятели, не ходи до магазина, отбягва излишни движения и срещи…

Спира да живее нормално и щастливо!

/от

Страхът, че тревожното разстройство ще се върне

Страхът, че тревожността ще се върне
Защо се връща тревожното разстройство?
Хапчета: Една от причините е, че човек разчита единствено на антидепресантите, които му е предписал психиатъра.Пиейки хапчета, в тялото на човек хормоните на стреса и хормоните на щастието се балансират и симптомите на тревожността намаляват, или дори изчезват напълно. Човек, започва да се чувства добре.
❗Обаче! Мисленето, травмите, нагласите, убежденията от детството, които пречат на човек да функционира спокойно и щастливо, не се променят. Ето защо, когато спре да пие хапчета, въпрос на време и на житейска трудност е, тревогата, да се върне отново.
Недовършената терапевтична работа. Посещаваш терапевт и ако имаш късмет, получаваш обучение, относно тревожното си разстройство.
Започва терапевтична работа, променяш мислите, влизаш в плашещите ситуации и разваляш условните рефлекси на страхът. Резултат➡️Симптомите изчезват. Това е половината от работата в терапията. Почувствал си подобрение и си приключил с терапията. Останали са обаче, вътрешни конфликти, които по някаква причина, не си споделил на терапевта си, или са останали непреработени детски травми.
Въпрос на време и житейска ситуация е, да се получи ретравматизация и да бъде събудена, някоя непрерработена детска травма, която ще отключи пусковият механизъм на тревожното разстройство.
Страх от страхът. Един от най-големите страхове, на човек с тревожно разстройство, е то да не се върне отново.
Мислите…:
• Ами, ако пак получа паник атака;
• Ами, ако пак се изплаша;
• Ами, ако пак ми стане лошо;
Когато, нахлуят тези мисли в главата на човек, той усеща:
 Надигане на тревогата;
 Сърцебиене;
 Замъгляване на погледа;
 Губи настроение;
 Усеща се зле и уплашен.
От страх, да не преживее това, което е преживял и понесъл, той пуска механизма за самосъхранение в тялото си и отделя, отново хормоните на стреса, които завъртат старите познати симптоми. Това са стари реакции да се плашим. Неизбежно е. На мозъкът му трябва време, за да се пренастрои на спокоен режим.
Спрете да придавате, голямо значение на симптомите си. Ако те боли глава – случва се, не си робот.
/от