ОКР О – Обсесии, К – компулсии, Р-разстройство
ОКР е свързано с натрапливите мисли, а не рядко и с ритуали, обслужващи натрапливите мисли, за да не се случат мислите, които ни тревожат.Тези мисли постоянни и натрапливи , не ни оставят на мира. Толкова ни преследват, че вече ни уморяват и изцеждат енергията ни. Правят ни разсеяни за всички други дейности, които имаме –работа, грижа за децата и тн.
Например: Мисъл: Оле, ами ако умре майка ми. Ритуал: Ще загася и светна лампата в стаята точно 7 пъти и това, лошо предчувствие няма да се случи.
Във всеки от нас, има ОКР. Когато видиш черна котка, че ти минава през пътя, помисляш „Няма да ми върви“ и за да не се случи това, заобикаляш пътя, или се връщаш обратно. Плюенето през рамо, за да не се случи лош късмет; не минаването под чатал, не стъпването на канал и тн. все ритуали, обслужващи една натраплива мисъл „Ако не го направя-ще се случи нещо лошо“.
Детството. Когато в детството ти, са те възпитавали в строги правила, „кое трябва и кое не, за да не се изложиш пред хората“, ти развиваш контрол върху поведението си. Обикновено фиксацията на родителя или възпитателя, който те е отглеждал е била върху хорското мнение „какво ще кажат хората“. Детето изгражда виждания за това, как точно трябва да се държи, за да го харесват и одобряват другите, защото ако не го харесват и одобряват, ще се срамува от себе си. Ако се срамува от себе си, то е защото то е лошо, дефектно, грозно, глупаво. Детето започва да се възприема така: „За да не се чувствам лош, дефектен, грозен, или глупав, аз трябва да се уча добре, да се обличам прилично, да се изразявам добре, да съм учтив. Ако не се спазвам тези правила, ще бъда отхвърлен, неприет, необичан.“
Детето расте в семейство с условна любов. Под силният контрол на родителите, детето започва да губи надежда, че може да се опре на собственият си личен опит. Детето започва напълно, да се приспособява към родителите и тяхното мнение за мнение става супер важно. Вижданията за живота стават някакви твърди. Спонтанноста на детето и неговата детска игривост, се заменят със строги правила за живота и страх те да не бъдат нарушени. Когато порасне, неговият възрастен няма да живее собственият си живот, а ще има разрушителни схващания за живота, които ще го потискат вътре, все повече и повече. ,
Пример: Случай от моята практика. Клиент – търговски представител, чиято работа е да обикаля със служебната си кола, определен регион и да предлага продуктите.
Страшната натраплива мисъл, която го преследва всеки път, когато усети и най-лекото потрепване на волана, докато шофира е :
Мисъл – „Блъснал съм човек !“. Ритуал – Изплашен спира колата, отбива от пътя, слиза и проверява. Оглежда бронята на колата, дали е изкривена, гледа под колата, дали не лежи труп. Сърцето му ще изхвръкне, кръвното се вдига, докато прави проверките. Уверява се, че всичко е наред и не е ударил никой, плюе си три пъти в пазвата, качва се зад волана и потегля отново.
Ето какви страшни мисли, му минават докато, шофира, и какви ритуали/проверки извършва, за да се увери ,че няма нищо страшно. Всичко това, отнема много от времето му. Тръгва -спира – проверява. Понякога даже избягва цели маршрути, които крият опасности. Лоша видимост, повече завои, или просто мисъл, че трябва, този път да се заобиколи, че там може, нещо лошо да се случи. Ако за неговите колеги да си свършат работата, стигат 4-5 часа, на него му отнема 4-5 дни и излишно гориво. На косъм да загуби работата си, като неефективен и съмнителен работник, той дойде на терапия.
След първият разговор стана ясно, че прави и други „странни неща“, като:
- Връща се да проверява, дали е изключена печката. Прави го по няколко пъти след като излезе от вкъщи. Опасната мисъл е „Ще стане пожар“.
- Връща се да провери дали е заключена вратата, по няколко пъти. Опасната мисъл е „Ще влезе крадец“.
- След някакъв период от време, той не се удовлетворява от тези проверки и му се струва по-завършен процесът ако проверките са точно 7 на брой. Някак по-голяма увереност има, че всичко ще е наред.
- И така списъкът, може да не свърши…..
Понякога тези мисли и ритуали, отнемат толкова много време от деня, че направо обезсмислят живота, на практика.
Страхове в ОКР:
Предвид родителското възпитание „какво ще кажат хората“ ОКР, силно са изразени социалните страхове и особено страхът от отхвърляне. Човек с ОКР, не се тревожи толкова за здравето и живота си, колкото за това, какво мислят другите за него. По тази причина, основните страхове са: Страх: да бъда лош; странен; ненормален; да не се опозоря; да не се засрамя; да съм глупав; да съм неидеален и да ме отхвърлят; да не би, да не обичам – мъжа/жената, детето, майка си…; да не причиня вреда на себе си или на някой друг; да вляза в затвора; да не полудея.
Мислите в ОКР:
Натрапливите мисли, се появяват, поради страхът от отхвърляне.
Самите мисли, идват да ни покажат, най-големият страх от излагане в обществото. Страх да не извършим нещо, толкова социално неприемливо, че мислите започват, да кръжат около тази идея и особено, около обектите, които обичаме най-много – децата, роднините, майката, колеги…Ами, ако заколя мъжа си; Ами, ако изхвърля детето си през прозореца; Ами, ако удуша детето си; Ами, ако се нахвърля на хората да ги хапя; Ами, ако съм хомосексуален/а; Ами, ако изнасиля някой….Реално, това са най-ст Силните емоции – особено подтиснатите, могат да предизвикат контрастни мисли във всеки човек. „Ами, ако порежа детето си с нож.“ Човек, силно критикуван в детството си, и учен на черно бяло-мислене, веднага ще се засрами от тези си мисли и уплаши. Та нали, неговото виждане за семейство и деца, е че трябва да бъде идеален, и това е недопустимо. Ще ги изкара, от общия мисловен фон и ще се фиксира в тях. Ако например, майка по цял ден, се грижи да домакинството и детето си, тя ще изпитва не само любов към детето, но и раздразнение и това е нормално. От време на време, ще му се ядосва, разбира се. Ако обаче тя, като дете е научена, че изобщо не е редно да показва ядът си, тя ще подтиска тази емоция. Подтиснатите емоции, могат да предизвикат констрастни мисли в един момент, а жената после да се мисли за убийца и да започне да крие всички остри предмети вкъщи.
Мисленето АМИ АКО, постоянно се залепва в мисленето ни и ни пречи да се доверяваме на живота. Човек го преследват натрапливи мисли, които го плашат и го карат да е недоволен от себе си, виновен и да мисли за опасност. Той много се страхува, тези натрапливи мисли да не се сбъднат и тези страхове дават обратен ефект вместо да му помагат. Понякога започва да прави ритуали, за да не му се случат тези мисли. Той си слага строги правила с думичката ТРЯБВА. Мисли, че щом изпълнява тези правила, то той ще прави всичко правилно. Миенето на ръцете, сваля тревожността. Но понякога ритуалите/компулсиите, са много странни. Човек осъзнава, че те са странни, но нищо не може да направи с това.
Страшните и недопустими неща, за едно дете отгледано в стил „какво ще кажат хората“.
Как да разпознаем натрапливите мисли.
Те винаги започват с „Ами ако“. Винаги съдържат в себе си силна емоция – страх, паника. Винаги идват внезапно. Често мислим, че тези мисли са грешни, лоши, недопустими, опасни и не трябва да ги има. Това ни плаши, а страхът увеличава отделянето на хормон адреналин, което от своя страна, засилва потока на мислите. Ето така, те стават натрапливи. Колкото повече се тревожим и насочваме вниманието си в една конкретна идея – страшна мисъл, толкова повече тя се затвърждава и повтаря. А най- страшното е, че в днешно време, човек вярва, че мислите му, могат да се материализират, някак си по магичен път. Това от своя страна, още повече го плаши и човекът с ОКР, започва да си измисля начини, как да игнорира мислите си; как да префокусира вниманието си на нещо друго; или как да се застрахова така, че те да не се сбъднат.
На практика, всеки човек има такива мисли, но повечето хора, допускат, че е нормално, човек да мисли на всякакви теми, дори и за убийство. Също така знае, че мислите, са си просто едни мисли и нищо повече. Нито добри, нито лоши – просто мисли.
- Спокойният човек, просто ги пуска да си ходят и не им обръща внимание – не се плаши.
- Човекът с разстройство ОКР, се плаши от тях и така ги преувеличава. Добавяйки адреналин, увеличава страхът, който от своя страна увеличава натрапливите мисли. Това е така, защото, когато е бил малък се е научил да мисли крайно, черно-бяло. За него няма среда. Той, или е лош човек, или е добър. Или си честен, или измамник. Или е умен, перфектен, или глупак. Всичко това е научил в детството си, от обгрижващите фигури, които най-често са възпитавали детето или чрез критика и краен морал, или в подтискане на емоциите.
Компулсиите са ритуали, които психиката на човека с ОКР си измисля, за да създаде илюзията на човек, че има контрол над ситуацията. Щом почукаш 3 пъти на дърво, лошото, което мислиш няма да стане. Провериш вратата 5 пъти, котлона, пералнята; да си поставиш чехлите да сочат с върха към вратата, да оставиш телефонът си да стои с екрана надоло; да не си сменяш блузата цяла седмица; да мигнеш с очи 5 пъти; да тръгнеш първо с десния крак…..могат да са всякакви. Могат да се заменят с други и да се допълват с нови. Мозъкът на човек с ОКР, може да измисля нови и нови, които ще му губят достатъчно време от деня за да ги прави, само да се чувства по спокоен, че мислите няма да се случат. Фиксацията в дадена мисъл или идея, създава доминанта в мозъка на човек, това е своеобразна червена нажежена зона. За да охлади тази зона, мозъкът ни измества фокусът на вниманието ни, като добавя нова зона – ритуалите/компулсии. Това е вид е защитна функция на мозъкът ни. Ритуалите охлаждат напечената зона в мозъкът, защото дават временно успокоение, след изпълнението им. Скрила ножовете – жената си осигурява спокойствие за момента. В общ план обаче, самите ритуали, задълбочават ОКР, защото го обслужват.
Как започва болестта?
Съгласно медицинска статистика, ОКР започва между 10 и 30 години. Пациентите се обръщат за помощ около 25 година, без значение, кога са се появили първите симптоми. Най-често, те търпят няколко години, понамъчват се и после стигат до диагнозата си.
ОКР, има всеки трети възрастен в някаква форма. Спомнете си, миенето на ръцете по няколко пъти на ден, за да се махнат микробите. Децата с ОКР, също не са малко.
Кое е в основата на ОКР. Защо сме по-предразположени ?
Перфекционизъм;
- Увереност, че има абсолютно правилно решение за даден проблем;
- Инат;
- Старателност;
- Стремеж да контролира всичко;
- Постоянни съмнения;
- Постоянно отлагане;
- Взиране в детайлите;
- Нерешителност;
Всичко това води до хроничен стрес. Мисленето, става ригидно/твърдо/не гъвкаво с правила започващи с думичката „Трябва“:
- Аз трябва перфектно да си изпълня задачите;
- Ако не го направя аз, някой друг ще го направят не както трябва и не толкова добре;
- Трябва да контролирам себе си и и близките си;
- Удоволствие ще получа някога, като си свърша всичките задължения и планове- след 5 години може би.
Желязното правило. „Ако всичко правя, както трябва, всички ще ме обичат.“
Какво се случва в мозъка ни при ОКР
Когато нямаме ОКР, като мислим, че допускаме грешка, мозъкът ни отчита,че нещо не е наред. Пробужда се чуство на тревожност, което ни кара да поправим грешката. Когато поправим грешката, активността в мозъкът се променя и тревожността изчезва. Можем вече да мислим за други неща…..
Когато имаме ОКР, мозъкът ни, не отчита поправянето на грешката и тревожността не спада. Човек започва да цикли в едно и също повтаряне на „поправянето на грешката“ и тревожността не спада.
- Въпреки, че съм поправил грешката – измил съм си ръцете, проверил съм дали има нещо под колата, проверил съм котлона, проверил съм дали е заключена вратата…….Чувството за грешка остава и интензивността на тревожността също.
Целта на терапията, е да се преработи вътрешната скованост и да се преразгледат личните правила за живота. Когато човек си позволи да бъде себе си , ще падне градусът на напрежението му, мозъкът ще престане да контролира толкова много, и натрапливостите, лека по лека ще си идат.
Важно е да се знае – Мислите, никога няма да се осъществят! Това е само вътрешният ни критик, страхът да не сме лоши!Това са, само мисли! Мислите не сме ние – те са мисли, ние сме друго нещо! Всеки, има право на фантазии и представи! Мислите не се материализират, без да положим усилия за това и без, да сме взели решение да ги сбъднем. Ако беше толкова лесно, щяхме всички да сме тото-милионери.
ОКР подлежи на корекция с психотерапия и това е възможно да се случи, без помощта на фармакотерапия/хапчета.
С ОКР се справя най-добре когнитивно поведенческата терапия, и ако човек съдейства в терапията, бързо ще се справи с това. С ОКР в терапията, се учим да възприемаме света, себе си и другите хора по гъвкаво. Учим се на спонтанност. Да пуснем контрола. Да си носим удоволствие, Да можем да се отпускаме.
Преди 10 години, ОКР е дефинирано като доживотно разстройство и до скоро лечението, беше немислимо без лекарства. Днес вече знаем, че лечението е възможно без лекарства. Нужно е само здрава психотерапевтична работа и силно доверие в психотерапевта! ОКР вече се коригира на 100%.