Хипнозата. Ползи за здравето. Как помага е терапията.

Хипнозата е прекрасен инструмент в психотерапевти чанта работа. Подходяща е за работа със зависимости, травматични събития и осигуряване на спомени, които психиката услужливо е забравила.

Ако човек се чувства несигурен да преработи страховете си в тревожно разтройство и от години зацикля в него, защото дори малката крачка за излизане от комфортната зона е огромни усилие, може да се изживее в хипноза.

Да го изживее смело, както е мечтал. Ще формира невронни връзки от този опит и после ще е смел в реалността, защото вече го е правил.

Пример

Жена със страх да излезе от вкъщи. Подпира се по парапета. Трябва и някой да излезе с нея и да я държи под ръка, завива и се свят, поти се, трепери и се отказа.

В хипноза, нещата се случват, леко постепенно, естествено, както тогава, преди тревожното разстройство. Тази увереност се помни и се прилага в реалността, след срещата в кабинета.

Хората, които са тревожни или тъжни, често посягат към чашката, но помага ли това за преодоляване на депресията.

Етанола е веществото, което се намира в алкохола е от група депресанти („депресио“- потискане), потиска централната нервна система и дихателната система. Ето за това в определени количества, действа отпускащо и релаксиращо и забавя движенията и процесите в тялото.

Когато се употребявва алкохол релаксативнаят ефект, намалява тревожността и цялата нервна система се забавя, освобождава се допамин, хормон на удоволствието.
Ето защо хора с тревожност депресия, фобии, стрес, емоционално прегаряне се отпускат с алкохол.

Същото е и ако взима редовно транквилизятори, бензодиазепини (ксанакс, ривотрил, диазепан и тн.) Те са бързи успокоителни и отпускат нервната система. Разхлабват, носят удоволствие

Про системното пиене, мозъкът свиква да му се подава от вън допамина и става мързелив да си произвежда самостоятелно този хормон.

Проблемът е, че на следващият ден човек е разсеян без добра концентрация и внимание.

Субстанцията тетрахидрозолин блокира производството на серотонин и допамин, хормони на хормони на щастието и удоволствието.Човек, престава да се радва на живота без стимулацията на алкохол!

Депресията е състояние на недостиг на серотонин.

И на практика видовете зависимости:
Депресията причинява желание за алкохол
Алкохола води до депресия
Алкохола и депресията си влияят

Хората, които системно употребяват алкохол, са склонни в пъти повече да отключват депресии.

За това, ако сте тревожни, без сили, отчаяни, изморени, и нищо вече не ви радва, вместо да посегнете към алкохола, потърсете друго решение.

Променете нещо, започнете спорт, споделяйте и разрешавайте проблемите си навреме. Обърнете се към психотерапията.

Защо се появява страхът от полудяване?

Дълго време стрес, издържаш някакви неща по мъжки. Понасяш търпиш. Нали си силен, не се огъваш. Ще дочакаш и този срок и тази почивка, и вечер да се добереш вкъщи от работа, и сутрин да се довлачиш на работа. Още малко – само до петък, до отпуската, до морето…

Изтощаваш вегетативната нервна система и не и даваш глътка въздух. Тя започва, да те подсеща, да намалиш темпото, или да промениш нещо. Изпраща ти сигнали.

Замайване – спри се, намали темпото
Умора – спри се, почини
Сърцебиене – не можеш вече по старому
Недостиг на въздух – нямаш почивка
Нереалност – живота не ти носи вече удоволствие

Но ти не разбираш посланията на тялото си и започваш да си мислиш

Какви са тези симптоми? Полудявам!
Психясвам. Ще ме приберат в лудницата и ще се посрамя. Няма да ме искат на работа. Може да взема да посегна на някого. Ами ако направя нещо на децата!

Спокойно! Не полудяваш
Тревожното разстройство не преминава в психоза
Лудите, не си мислят че полудяват. Те вярват, че всички други не са добре и искат да им навредят, но всъщност те са прави. Не се съмняват в правотата си. Безкритично са и това ги отличава от тревожните хора.
За да отключи човек психоза, трябва да има силна черепна травма, или токсикация с отрови, химикали, наркотици, алкохолни делириуми
Шизофренията най-често е наследствена

Всеки път, когато в главата ти дойде тази мисъл, махни поведението с което се пазиш от нея. Не крий ножовете вкъщи, не заключвай терасните врати, излизай сред хора. Позволи си да правиш лудо, както и да ти се струва това.Прави това, докато ти стан досадно!

Отключили вече симптомите на тревожността, често се случва, да започне да играе и кръвното.

„Кошмар! Аз съм едва на 30 години а вече вдигам кръвно. Днес го мерих 10 пъти. Колебае се от 100/70 до 140/90. Поне 6 от 10 пъти беше около 140/90“.

„Ще получа инфаркт! Усещам си сърцето, да прескача. Удря толкова силно. Ходих на кардиолог. Каза, че сърцето е добре, но при прегледа пак бях с кръвно. Как да им вярвам на тези доктори?“

Спокойно! Нищо няма да ти стане. Здрав си! Когато си с тревожно разстройство, вдигането на кръвно не се дължи на здравен проблем. Всичко е наред със сърцето ти и с кръвоносните съдове.

Остави сърцето ти, да бие колкото си иска силно. То си знае работата!

Така се случва, защото си с излишък на адреналин и всеки път, когато усетиш колебание в тялото си се плашиш и засилваш излива на хормона, а той е в контакт със симпатиковия отдел на централната нервна система и мобилизира органите.

От колебанията в кръвното, нищо няма да се случи.

Спомни си, когто не си бил с тревожно разстройство и си тичал, да хванеш автобуса – сърцето, ще изхвръкне, бузите се зачервяват, вдигаш кръвно, дишането е на пълни обороти, а ти усещаш сякаш въздух не достига. И сега е така!

Това се случва и със спортистите
– футболистите на терена
-боксьорире
-гимнастичките
-танцьорите…

Случва се и при
-изпит в училище, университет
-и при първа среща
– при вълнение от свадбата и тн

Не се филмирай и спри да си мериш постоянно кръвното. Така закрепваш навика да се плашиш и отделяш адреналин. А после отново вдигаш кръвно. Така риакуваш, да хронифицира тревожността и да се появят и още други неприятни усещания , които досега не си имал.

Не мери кръвното не спирай кафето, не лягай за да мине, не отбягвай стълбите, не отбягвай напрежението, не отбягвай силните усещания и емоционалните филми….

Здрав си! Остави сърцето си на мира! То е мъдро и знае какво прави

Нещо ме души в гърлото. Не мога да преглътна и направо ме задушава. Изпитвам такава тежест и стягане, дори когато се храня. Като, че ли, ми е трудно да преглъщам. Страх ме е, да не се задавя. Нещо, ми е заседнало там и това е. Направих толкова изследвания, събрах толкова лекарски мнения и нищо. Няма здравословна причина. Ужасявам се при мисълта, че ще се задавя, докато се храня. Отслабвам. Искам да ям и ме изкушават любими храни и миризми, но знам, че ще се задавя и ще се задуша.

Обикновено, това е заявката на човек, който е на пътя на отчаянието си. Спира да посещава заведения, защото го е страх да не се задави и да се изложи, или още по-лошо да се задуши и да умре. Започва да се храни с меки, или течни храни, или даже, спира да се храни.

Причината. Ние, често преглъщаме емоциите си и се стараем да ги забравим. Да забравим обидата, гнева, и да не покажем страх. При много хора се получава. Потискането на емоциите, кара хората от вън да изглеждат непоклатими и силни, но от вътре ги разяжда. Например: един уверен човек, даже прекалено самоуверен, само буди в нас възхищение. Чудим се, как е толкова силен при конкретните проблеми, които има. Изглежда непоклатим. Не си даваме сметка обаче, че той преглъща емоциите си. Преглътнатите емоции, обаче не могат, дълго време да спят, те се заселват в тялото. Този силен и самоуверен човек, започва да боледува често и да се пита „Какво ви живота ми, не е както трябва?“

Психиката не забравя. Тя понася дълго време и се справя в напрежението от преглътнатите емоции, но накрая започва да алармира тялото – това се нарича психосоматика. Когато, ни боли душата и не и обърнем внимание, болката отива в тялото.

Как изглежда, например преживяването: Нещо засяда в гърлото. Опитваме се и не можем да преглътнем? Недоволство, думи в отговор, писъци, страх? Получава се буца в гърлото, когато някой ни обиди, или когато се плашим. Ако не изживеем докрай събитието, то остава, не си отива.

Например: Някой ми крещи, но аз не мога да отговоря и се опитвам да преглътна обидата. Искам да споря, да кажа, че греши, но по някаква причина, не мога да отговоря. Засяда ми буцата в гърлото. Понякога ситуацията се повтаря и ние се опитваме да преглъщаме отново и отново.

• „Как ме ядосва! Затова, искам да му кажа всичко! Но се страхувам, да обидя човека. Той не е виновен.“ „Не искам да загубя тази работа. Шефът е холерик и настройва всички и срещу мен. Не мога, да му отговоря. „

Буцата в гърлото, усещането за задушаване и честите ангини се дължат на:

• Преглътнат гняв;
• Неизказани обиди;
• Страх от промени в живота;
• Усещане за непълноценност;

Просто така, не ни стяга гърлото, нито тялото без нищо боли. Имаме, нерешен проблем в който сме заседнали и не можем да продължим. Ако проблемът е от дълго време, вече е хроничен, и не си даваме сметка, даже че изобщо съществува. Можем да го потърсим, чрез следните въпроси:

На кого, точно сме обидени и се гневим, но „преглъщаме“ подтискаме, недоисказваме, нерешаваме проблема. В коя сфера от живота, ние преглъщаме

• семейство,
• на работа – шефът, колегите;
• на родителите си, родителите на партньора;
• на приятелите;
• на някаква отминала ситуация, може да се обиждаме и гневим все още и да не искаме да я пуснем – след развод например;

Упражнение за откриване на този проблем. 

Определяме си един хубав, почивен ден. В този ден, просто правим разходка, почивка, вана, кафе с приятел, разговор, приятна музика…каквото знаем, че ни отпуска и ни носи удоволствие. После се усамотяваме някъде за 20 минутки. Можем да подишаме дълбоко. Поемаме няколко пъти въздух, задържаме за 2-3 секунди и бавно издишваме. Затваряме очи, слагаме ръка на шията си, за да почувстваме болката и буцата в гърлото. Влизаме в това усещане и се връщаме назад във времето, за да си спомним кога го изпитахме за пръв път. След като си спомним, ще видим ясно, че това е ОБИДАТА. А сега да се замислим, на кого се обиждаме в настоящето.

Когато откриете проблема: За да се отървете от буца в гърлото, трябва да ЗАВЪРШИТЕ историята: отговорете (макар и не в очите, а на празен стол), викайте, правете това, което сте искали тогава. Важно е да разберете в каква стресова ситуация сте и с кого имате безкрайни диалози в главата си, или от какво се страхувате отново и отново.

Когато откриете, областта с напрежение – ОБИДАТА, опитайте, да начертаете план за решаване на проблема. Ако не можете сами, ще ви помогне терапията.