Защо се връщат симптомите?

Да премахнеш тревожните симптоми не е достатъчно. Те, ще се върнат при първата трудност, ако не откриеш причината за тревожността.

Причината е натрупано напрежение, което човек неосъзнава. Живее си с него и даже смята, че всичко е наред.

Оправдава остъствието на внимание от партньорът си с „той работи много и е изморен“

Оправдава вмешателството на родителите /своите и на партньора/ във вземането на решения и в живота ни с „Те го правят от любов и загриженост“

Оправдава стоенето на нелюбима, или направо омразна работа с „Това са ми задълженията. Всички работят. Трябват пари“…

Много тревожни хора, смятат, че ако само успеят, да премахнат паник атаките и неприятните симптоми от тревожността, то ще си върнат стария живот. По тази причина идват на терапия.

Да се премахнат паниките и симптомите е най-лесното нещо. При правилно психо обучение в терапията; при малко повече доверие в терапевта; при още малко сърцатост и смелост…

  • В най-добрият случай, ако тревожното разстройство не е хронифицирало и не съпътства човека от години – симптомите могат да бъдат преодоляни за около 2 седмици.
  • В по-отдавнашните оплаквания, преодоляването на психосоматичните симптоми, може да отнеме 2 месеца, ако човека не се откаже.

Често обаче се случва, че човек е получил търсеният резултат и напуска терапията, но всъщност истинската причина за появата не симптомите на нервна почва, не е преработена и не след дълго, при появата на сложна ситуация в живота, симптомите се връщат отново.

Защо става така? Това, няма ли край? Урочасан ли съм? Защо на мен?

Защото истинската причина за тревожното разстройство, се крие надълбоко….

Причината, натрупва напрежение, което е било неосъзнато за човека и когато се появи някаква житейска трудност, тя ще е последната капка, която да изплиска чашата препълнена с напрежение, и ще започнат симптомите, страховете, мислите, ритуалите.

Когато търсим причината, е добре да погледнем не само в настоящето – с кого живеем, какво работим, на какво се гневим, но и в миналото ни:

На какво ни научиха? Какви са нашите ценности? Как се отнасяха с нас? Какво отношение към себе си и света, придобихме в следствие от нашето възпитание. Какъв трябва, да бъда аз и какви трябва, да бъдат хората? Как трябва, да изглежда света и живота изобщо?

Къде, моите очаквания за тази идеална картина за живота, се размина с реалността, когато пораснах. Какво ме кара, да съм сега недоволен възрастен човек? Защо сега, съм тревожен и да не мога, да приема нещата в живота, такива каквито са?

Какво се случи в живота ми, което не беше такова, каквото очаквах?

Ако продължаваш, да живееш изморен, без сили, апатичен, не наспал се, значи има нещо, което не е както ти се иска и както си очаквал. Някакво противоречие с очакванията, желанията, и реалността. Добре е да го откриеш и да се договориш със себе си, как ще продължиш напред.

/от

Защо ни тръска паниката?

Защо, ни тръска паниката?
Самата дума паника – това е страх. Когато, сме изправени пред някаква опасност, ние се страхуваме, а нашият организъм, веднага реагира, за да ни спасява.
Как, реагира организмът? Той включва, симпатиковия отдел, на нервната система, който мобилизира тялото ни, в случай на опасност.
Как, се мобилизира тялото, за да избяга от ОПАСНОСТА, или да стане силно, за да се отбрани?
1. Мозъкът, казва на тялото „Има опасност“;
2. Надбъбречните жлези, чуват това и започват да отделят адреналин /хормон на стреса/, който мобилизира тялото, за спасение.
3. Адреналинът, се разпада в кръвта.
4. Сърцето, започва да бие учестено – така засилва кръвообръщението;
5. Кръвообръщението се засилва – за да захрани и мобилизира мусксулите. Да избягаме по-бързо от опасността.
6. Дишането става учестено – в кръвта навлиза голямо количество кислород.
7. Кръвта, обогатена с по-голямо количество кислород, стига до мозъкът го замайва.
8. Метаболизмът се засилва – /започват позиви за често уриниране на малки порции, или желание за дефекация/. За да сме по-леки и тичаме по-бързо.
А какво се случва, когато срещу нас, няма реална опасност? Няма, бясно куче от което трябва да тичаме с бясна скорост и да се спасяваме?
• Целият този адреналин и мобилизацията на тялото, остава в бойна готовност, но ние не помръдваме от мястото си.
• И какво да прави сега, нашият организъм с цялата тази мобилизация и напрежение?
• Организмът отвежда напрежението, навън от тялото чрез – замайване, изтръпване, изпотяване, треперене, схващане, топли студени вълни и тн.
А сега, големият въпрос е, защо мозъкът ни, ни подава сигнали за опасност, след като няма бясно куче?

❗Когато, от дълго време задържаме напрежение в нашето тяло – месеци, години, ние не си даваме сметка, че състоянието на неудовлетвореност, потискане на емоции, пасивност, незадоволени потребности, несигурност, нерешителност, перфекционизъм, контрол, нереализирани мечти, и тн., само една последна клечка кибрит и ще отключи паник атаките.

/от