Жертва

Всеки от нас, попада в ситуация в която е жертва. В тази ситуация, човек  се оплаква, мисли негативно, самообвинява се, чувства се безнадежден, безпомощен и отчаян. Важно е да знаем, че всички имаме избор, колко и кога, да страдаме и да сме жертви.

Здравият психологически човек, потъва в това състояние, когато претърпи загуби – смърт, развод, уволнение, смяна на местоживеене… След като преживее, този негативен епизод / най-много няколко месеца/, той приема променилата се ситуация  и продължава живота си напред.

Жертвата. Съществуват обаче хора, които избират през целият си живот, да са жертви. Тях е лесно, да ги разпознаеш. Те смятат, че всичко лошо в живота им, се случва, за да им навреди, или да ги накаже. Сякаш са марионетки в ръцете на другите, които си правят с тях, каквото си пожелаят. Но колкото и да е странно, за всичко случващо се, каквото и да стане, те не поемат никаква отговорност. Искат помощ, но нищо не правят за да решат проблемите си. Между другото форумите в интернет за хора с паник атаки, депресия и други тревожни разстройства са пълни с хора, които са там, само за да се оплакват. Те не искат нищо да правят, нищо да променят, нито да си помогнат сами.

Много често жертвите, усещат чувството на психологическа болка, много по интензивно и много по-дълго от другите хора. Те по-интензивно реагират на негативни стимули и дълго се обиждат на другите. Когато са във връзка, те са тревожни. Ако някой ги обиди, или им навреди, те ще страдат, но няма да напуснат тези отношения.

Жертвите, имат изнесен локос на контрол. Какво означава това? „Аз нямам контрол над нищо“, всичко зависи от… За всичко е виновен, някой друг:

  • Правителството;
  • Премиера;
  • Държавата –  това, че съм се родил тук;
  • Шефа;
  • Майка ми;
  • Мъжа/жена ми;
  • Природата и атмосферните влияния;
  • Полът ми;
  • съдбата и кармата ми и т.н.

Към жертвите се отнасят хората, които замълчават, дори когато им се иска да се противопоставят. Често това са хора с ниски доходи и икономически статус и не могат да излязат от това положение, каквото и да правят. Смятат, че не им върви. Жените – жертви са тези, които търпят мъж алкохолик, психически и физически тормоз, унижения, обиди от страх да не останат сами. Общото между всички е, че не поемат отговорност да променят нещата, които не им харесват, защото имат изгоди от това.

Изгоди за жертвите:

  • Борба, срещу чувството за вина. Жертвата никога не е виновна, което означава, че няма да бъде наказана;
  • Потвърждение на собствената доброта. Жертвите съжаляват добрите, помагат на слабите;
  • Започваш дори, да се самоуважаваш. Та, си си добър човек!;
  • За потвърждаване истината за света. Света е лош. Аз съм добър и това ме успокоява. Имам право да се гневя на всички, които си защитават границите – те са лоши хора;
  • Негативното мислене, което потвърждава собствената им слабост. „Няма изход от ситуацията. Тогава защо да го търсим. Ние не сме виновни за това, че ситуацията е такава. Можем да бягаме от риска и да се самозаблуждаваме, без да поемаме никаква отговорност, защото от нас нищо не зависи;
  • Мога да демонстрирам висок морал. Аз съм добър човек, но за всяко нещо, ще се оправдавам и прикривам, защото няма да положа собствени усилия да променя нищо. Страх ме е от промяната. Тя е несигурност, неизвестност.
  • Илюзията за подкрепа /„винаги има спасител в триъгълници“/;
  • Защита от самота, защото всички те спасяват и съжаляват;
  • Получаваш социално одобрение, особено в България;
  • Смисълът на живота е намерен, той е страданието, защото е удобно да си свещена жертва;
  • Жертвата, вече не знае, как да живее по друг начин, без болка и страдание;
  • Всичко е познато и комфортно. Изхода от зоната на комфорт плаши, защото човек не е научил, нови навици и умения за справяне и на това как да променя живота си;
  • Удобно намира оправдание, за това, че нищо не се получава;
  • Доказва си, че промените са невъзможни
  • Страшно е да поемаш отговорност и да се грижиш за себе си. Внимание, грижа, любов, могат да се получават, само ако си болен. Ето защо си оставаш болен, нещастен, жертва;
  • Може да не работиш и да не се срещаш с хора и така нищо не застрашава самооценката ти;
  • Може, да не взимаш решение. Така няма да има, нито грешки, нито растеж;
  • Избягваш от трудности и грижи;
  • Може, да не се грижиш за външния си вид – та, ти страдаш, нали така!;
  • Може да обвиняваш всички и всичко за лошият си късмет;
  • Може да се сърдиш без повод;
  • Може да не правиш нищо;
  • Имаш власт да командваш и да изискваш;
  • Можеш да избягваш близост. За да се предпазиш, защото страхът от изоставяне, отхвърляне, може да се сбъдне

Жертвата е най-умел манипулатор!

Само и само, да задържи човек до себе си, когото да смята за виновен и отговорен за всичко, което се случва, жертвата се превръща в умел манипулатор. Тя си избира партньори, които са силни успешни хора. Започва да ги оплита в паяжините си с комплименти: „Колко си успешен! Гордея се с теб! Какво щях да правя без теб! Ти си всичко за мен!“ А, когато усети, че отношенията им тръгнат към своя край, жертвата започва да насажда вина у партньорът си. Но каквото и да стане, жертвата не пуска партньорът си, да си тръгне. Може да се случи малко да се оттегли, за кратко време, за да се поуспокоят нещата, а после ще се върне отново. Тя не се отказва.

Как се създава жертва? Когато в семейството ти, са те потискали и са прекършили характера ти. Баща ти, те е биел, пиел е, или е тормозил майка ти и теб. Станал си свидетел на насилие, или самият ти, си бил насилван. Унижаван, тормозен, обиждан, надсмиван – всичко това заедно или поотделно. Това те е направило слаб и пасивен, без възможност да отстояваш себе си

….Или пък, са правили всичко вместо теб. Не ти се е налагало, да си мръднеш пръста за нищо. Винаги са били зад гърба ти и са те защитавали. Това продължава и до ден днешен. Семейството контролира живота ти. От всичко това, твоето подсъзнание е възприело, че без семейството си, ти си нищо. Не можеш нищо да постигнеш сам – жертва.

Как се излиза от състоянието на жертва?

  • Провери своята значимост и я отстоявай. Осъзнай, че си ценен.
  • Дай си сметка, за абсолютно всички постижения, които си имал от раждането си до сега;
  • Започни да разчиташ на себе си. С малки стъпки стъпки, развивай навиците, които имат самостоятелните хора;
  • Поеми отговорност, поне за дребни неща, като за начало;
  • Намери сферата, която ти носи удоволствие, развива те и започни работа там;
  • Спри да искаш разрешение и да се извиняваш постоянно;
  • Не помагай на хората, ако не искаш;
  • Знай, че имаш право понякога да грешиш, дори понякога да си лош – човешко е;
  • Изучи правата си, във всички сфери от живота и започни, да си ги отстояваш;
  • Говори за себе си и споделяй. Ти също си важен.

 

/от

Защо здрав, човек спира да живее щастливо

Защо живота на човек отключил тревожно разстройство, живота се превръща в ад, при условие, че той е съвсем здрав и психически и физически

Човека е прекарал дълги периоди на напрежение, я в работата, я в отношенията си. Търпял, търпял нещо, което не му е на душата. Предавал е хронически себе си и един ден:

Влиза в тревожно разстройство. Получава първата си паник атака. Чуди се, какво му се случва – умира ли, полудява ли…

Отива до бърза помощ, разбира се. Започват се изследвания, кръвно налягане, ЕКГ, пълна кръвна картина, а после може невролог, ендокринолог, онтоневролог. За щастие, всички резултати от прегледи и изследвания са напълно в норма и човекът е здрав.

Успокоява се временно, но до другата паник атака. Какво да си помисли горкият човек? „Аз съм болен, но лекарите не откриват причината за моята болест“. Още един кръг от изследвания и прегледи.

Между временно страхът да не получи нова паник атака, да не му стане пак лошо, създава в тялото му напрежение, което остава постоянно, а в резултат на това напрежение идват и постоянното замайване и прилошаване. Някои дни по–слабо, някои дни по-силно, но това замайване е постоянно. Започват страховете:

  • да не падна на улицата, в магазина, на работа, пред хората
  • да не ме видят хората, да не се изложа, да не ми се присмеят
  • да не ме помислят за луд, болен, ненормален, дрогиран
  • да не ме помислят в работата ми за ненадежден; да не ме изгонят и да остана без работа и пари

Веднъж получил паник атака, или замайване, идва страхът, че това може да се случи отново и отново. Тези постоянни почти мисли за страх, променят хормоналния фон и човек е в постоянно напрежение.

Човек започва, да се страхува, да не припадне, да не му стане лошо, докато е на улицата, на работа, в магазина. Само при тази мисъл, че ще се изложи пред хората, като припадне, или се разтрепери, или се свлече на земята, а хората ще го видят в мозъкът му бие камбана за катастрофа

Край! Живота свършва. Ще ме помислят за луд, болен, ненормален, пиян, дрогиран. Ще ми се присмеят. Ще започнат, да ме отбягват. На работа, ще ме помислят за ненадежден и рано или късно, ще остана без работа. Ще остана без пари и няма да мога, да си плащам кредита. Ще остана без дом. Децата ми, ще се провалят, защото няма да могат да разчитат на мен и аз няма да мога, да им помагам. Край с мен. Ще се опозоря и себе си и семейството си.

Спира да излиза с приятели, не ходи до магазина, отбягва излишни движения и срещи…

Спира да живее нормално и щастливо!

/от

Страхът, че тревожното разстройство ще се върне

Страхът, че тревожността ще се върне
Защо се връща тревожното разстройство?
Хапчета: Една от причините е, че човек разчита единствено на антидепресантите, които му е предписал психиатъра.Пиейки хапчета, в тялото на човек хормоните на стреса и хормоните на щастието се балансират и симптомите на тревожността намаляват, или дори изчезват напълно. Човек, започва да се чувства добре.
❗Обаче! Мисленето, травмите, нагласите, убежденията от детството, които пречат на човек да функционира спокойно и щастливо, не се променят. Ето защо, когато спре да пие хапчета, въпрос на време и на житейска трудност е, тревогата, да се върне отново.
Недовършената терапевтична работа. Посещаваш терапевт и ако имаш късмет, получаваш обучение, относно тревожното си разстройство.
Започва терапевтична работа, променяш мислите, влизаш в плашещите ситуации и разваляш условните рефлекси на страхът. Резултат➡️Симптомите изчезват. Това е половината от работата в терапията. Почувствал си подобрение и си приключил с терапията. Останали са обаче, вътрешни конфликти, които по някаква причина, не си споделил на терапевта си, или са останали непреработени детски травми.
Въпрос на време и житейска ситуация е, да се получи ретравматизация и да бъде събудена, някоя непрерработена детска травма, която ще отключи пусковият механизъм на тревожното разстройство.
Страх от страхът. Един от най-големите страхове, на човек с тревожно разстройство, е то да не се върне отново.
Мислите…:
• Ами, ако пак получа паник атака;
• Ами, ако пак се изплаша;
• Ами, ако пак ми стане лошо;
Когато, нахлуят тези мисли в главата на човек, той усеща:
 Надигане на тревогата;
 Сърцебиене;
 Замъгляване на погледа;
 Губи настроение;
 Усеща се зле и уплашен.
От страх, да не преживее това, което е преживял и понесъл, той пуска механизма за самосъхранение в тялото си и отделя, отново хормоните на стреса, които завъртат старите познати симптоми. Това са стари реакции да се плашим. Неизбежно е. На мозъкът му трябва време, за да се пренастрои на спокоен режим.
Спрете да придавате, голямо значение на симптомите си. Ако те боли глава – случва се, не си робот.
/от

Защо се връщат симптомите?

Да премахнеш тревожните симптоми не е достатъчно. Те, ще се върнат при първата трудност, ако не откриеш причината за тревожността.

Причината е натрупано напрежение, което човек неосъзнава. Живее си с него и даже смята, че всичко е наред.

Оправдава остъствието на внимание от партньорът си с „той работи много и е изморен“

Оправдава вмешателството на родителите /своите и на партньора/ във вземането на решения и в живота ни с „Те го правят от любов и загриженост“

Оправдава стоенето на нелюбима, или направо омразна работа с „Това са ми задълженията. Всички работят. Трябват пари“…

Много тревожни хора, смятат, че ако само успеят, да премахнат паник атаките и неприятните симптоми от тревожността, то ще си върнат стария живот. По тази причина идват на терапия.

Да се премахнат паниките и симптомите е най-лесното нещо. При правилно психо обучение в терапията; при малко повече доверие в терапевта; при още малко сърцатост и смелост…

  • В най-добрият случай, ако тревожното разстройство не е хронифицирало и не съпътства човека от години – симптомите могат да бъдат преодоляни за около 2 седмици.
  • В по-отдавнашните оплаквания, преодоляването на психосоматичните симптоми, може да отнеме 2 месеца, ако човека не се откаже.

Често обаче се случва, че човек е получил търсеният резултат и напуска терапията, но всъщност истинската причина за появата не симптомите на нервна почва, не е преработена и не след дълго, при появата на сложна ситуация в живота, симптомите се връщат отново.

Защо става така? Това, няма ли край? Урочасан ли съм? Защо на мен?

Защото истинската причина за тревожното разстройство, се крие надълбоко….

Причината, натрупва напрежение, което е било неосъзнато за човека и когато се появи някаква житейска трудност, тя ще е последната капка, която да изплиска чашата препълнена с напрежение, и ще започнат симптомите, страховете, мислите, ритуалите.

Когато търсим причината, е добре да погледнем не само в настоящето – с кого живеем, какво работим, на какво се гневим, но и в миналото ни:

На какво ни научиха? Какви са нашите ценности? Как се отнасяха с нас? Какво отношение към себе си и света, придобихме в следствие от нашето възпитание. Какъв трябва, да бъда аз и какви трябва, да бъдат хората? Как трябва, да изглежда света и живота изобщо?

Къде, моите очаквания за тази идеална картина за живота, се размина с реалността, когато пораснах. Какво ме кара, да съм сега недоволен възрастен човек? Защо сега, съм тревожен и да не мога, да приема нещата в живота, такива каквито са?

Какво се случи в живота ми, което не беше такова, каквото очаквах?

Ако продължаваш, да живееш изморен, без сили, апатичен, не наспал се, значи има нещо, което не е както ти се иска и както си очаквал. Някакво противоречие с очакванията, желанията, и реалността. Добре е да го откриеш и да се договориш със себе си, как ще продължиш напред.

/от

Защо ни тръска паниката?

Защо, ни тръска паниката?
Самата дума паника – това е страх. Когато, сме изправени пред някаква опасност, ние се страхуваме, а нашият организъм, веднага реагира, за да ни спасява.
Как, реагира организмът? Той включва, симпатиковия отдел, на нервната система, който мобилизира тялото ни, в случай на опасност.
Как, се мобилизира тялото, за да избяга от ОПАСНОСТА, или да стане силно, за да се отбрани?
1. Мозъкът, казва на тялото „Има опасност“;
2. Надбъбречните жлези, чуват това и започват да отделят адреналин /хормон на стреса/, който мобилизира тялото, за спасение.
3. Адреналинът, се разпада в кръвта.
4. Сърцето, започва да бие учестено – така засилва кръвообръщението;
5. Кръвообръщението се засилва – за да захрани и мобилизира мусксулите. Да избягаме по-бързо от опасността.
6. Дишането става учестено – в кръвта навлиза голямо количество кислород.
7. Кръвта, обогатена с по-голямо количество кислород, стига до мозъкът го замайва.
8. Метаболизмът се засилва – /започват позиви за често уриниране на малки порции, или желание за дефекация/. За да сме по-леки и тичаме по-бързо.
А какво се случва, когато срещу нас, няма реална опасност? Няма, бясно куче от което трябва да тичаме с бясна скорост и да се спасяваме?
• Целият този адреналин и мобилизацията на тялото, остава в бойна готовност, но ние не помръдваме от мястото си.
• И какво да прави сега, нашият организъм с цялата тази мобилизация и напрежение?
• Организмът отвежда напрежението, навън от тялото чрез – замайване, изтръпване, изпотяване, треперене, схващане, топли студени вълни и тн.
А сега, големият въпрос е, защо мозъкът ни, ни подава сигнали за опасност, след като няма бясно куче?

❗Когато, от дълго време задържаме напрежение в нашето тяло – месеци, години, ние не си даваме сметка, че състоянието на неудовлетвореност, потискане на емоции, пасивност, незадоволени потребности, несигурност, нерешителност, перфекционизъм, контрол, нереализирани мечти, и тн., само една последна клечка кибрит и ще отключи паник атаките.

/от