Специфичните фобии засягат повече от 1 на 10 души. Никой не знае какво ги причинява, макар да изглежда, че се предават в семейството и засягат жените малко по-често, отколкото мъжете. Обикновено те се появяват в зряла възраст или в юношеството. Започват внезапно и са по-трайни от детските фобии. Само около 20 процента от фобиите при възрастните изчезват от само себе си. Когато децата имат специфични фобии – например страх от животни – тези страхове обикновено изчезват с времето, макар че може да продължат и в зряла възраст. Никой не знае защо при някои хора са по-трайни, отколкото при други. Когато обектът на фобията е лесен за избягване, хората обикновено не чувстват нужда от лечение. Възможно е обаче да вземат важни лични или кариерни решения, за да избегнат онова, което ги плаши.

Когато фобиите пречат на човек да живее пълноценно живота си, лечението може да помогне. Обикновено то е съчетание от когнитивно-поведенческа терапия и експозионна терапия, в която пациентът постепенно привиква с нещото, от което се страхува. Например, ако човек страда от арахнофобия – или страх от паяци – в началото на терапията той трябва да се научи да гледа паяк на снимка, без да изпитва ужас. След това – истински паяк през стъкло, след това без защитна преграда, докато не стигне до момента, в който може да се приближи до паяка и да го докосне, без да се бои. При три четвърти от пациентите този тип лечение е успешно. Релаксацията и дихателните упражнения помагат за намаляване на симптомите на тревожност.
До момента няма лекарства, за които е доказано, че лекуват фобии, но понякога лекарите предписват определени медикаменти за намаляване на симптомите в ситауции, които могат да отключат фобията.

• фобофобия, страх от възникване на фобии;
• погонофобия, страх от хора с бради;
• гленофобия, болестен страх от погледа на кукла;
• арахнофобия, болестен страх от паяци;
• кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания;
• хинофобия, болестен страх от китайци;
• гинефобия, болестен страх от жени;
• педофобия, болестен страх от деца;
• философобия, болестен страх от философията;
• имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия;
• танатофобия, болестен страх от смъртта;
• сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите;
• сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линиии пътувания с влак;
• сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи;
• скупофобия, болезнен страх от метли;
• ринофобия, болестен страх от носове;
• орнитофобия, болестен страх от птици;
• порфирофобия, болестен страх от пурпурния цвят.