Обещаваш си да започнеш да се храниш с полезна храна и да спортуваш, но вечерта тези намерения изчезват и ти просто преяждаш. Когато е в стрес, на човек сутрин не му се яде, на обяд няма време, а вечер, когато се прибере вкъщи и решава да се „поощри“, „награди“ за усилията, започва да похапва вредна храна. По този начин се развива зависимост от храната.
Когато човек, няма сили да контролира апетита си, а чувството на ситост не идва на време.
Симптоми
- Загуба на контрол – импулси за тъпчене;
- Похапване след стрес;
- Ядене на огромни количества храна, без чувство на глад;
- Ядене до ставане на лошо;
- Ядене за успокоение;
- Ядеш сам от срам да не те гледат, колко и какво ядеш, защото си пълен;
- Чувство на самота;
- Чувство на вина и отвращение, след преяждането;
- Чувство на безнадеждност с борбата с излишното тегло.
Причината в преяждането е в това, че хората не разбират своите емоции
Емоциите трябва да се разбират, осъзнават, изразяват….
В основата на хроническото преяждане, стои хронична обида, гняв, празнота. Празнотата е мястото, в което вие не си позволявате да чувствате емоциите си.
Откъсвате емоциите от живота и тяхното място се заема от храната.
- Препоръки за справяне с проблема:
- Винаги закусвай
- Ако пропускаш прием на храна, рискуваш да преядеш на обяд или на вечеря.
- Съкрати бързите похапвания на крак.
- Сладкото провокира производство на инсулин и само след 30 мин. се появава дива нужда да ядеш още. Получавайки бърза захар, организма влиза в зависимост и нищо не може да му помогне. Вкусовите рецептори запомнят сладкото и после си го искат отново, като наркотик. За това заменете бързите захари с плодови – ябълка, морков, портокал…
- Спортувай
- Тъга, скука, мъка…всичко това ще го решиш със спорта –фитнес, плуване, тичане…
- Вземи душ
Чувството на вина, е изначално разрушителна емоция, която влияе зле на човека. Тя е форма на психическо самонаказание, за неправилното поведение. Причините за вината са нашите убеждения за себе си, които ни вменяват, какви точно хора трябва да бъдем и как трябва да постъпваме. Тези убеждения ние формираме от детството си, когато нашите авторитети, родители са ни учили.
Чувството на вина, тук е свързано с възприемането на тялото, какво точно то трябва да е. Ако то, не е съвършено започва самобичуването. Самобичуването взима енергия и влошава настроението. Когато това, продължава твърде дълго време, човек може да влезе в депресия.
Самооценката пада в различните сфери на живота- лична, работна, приятелска… През цялото време, сте в напрежение по въпроси свързани с храната. В това състояние на вътрешно напрежение, организма е в стрес и вътрешните процеси оказват влияние на вътрешните органи и нервната система. Мозъкът подава команда, че организма има нужда, да се запаси с енергия и се започва яденето, за да се справи със стреса му трябва повече ресурс….и попадаме в омагьосан кръг.
Как да спрем да се обвиняваме!
Спрете да се наказвате. Ако не придаваме голямо значение на този проблем, организмът, няма да включва механизъм за самокритика и да включва блокажи.
- Ако се придържате към определен режим на хранене, дори ако прегрешите, не се спирайте. Това е временно. После продължете пак.
