Мина времето, когато паник атаките, бяха срамни и не говорехме за тях.
- Ако, някой на работа, разбере за моите кризи, ще ме уволнят;
- Колегите ми, ще ме сметнат за луд;
- Партньорът, ще ме остави, защото не ставам за нищо;
- Ако разберат приятелите, как се чувствам, докато сме заедно навън, ще ме вземат за откачалка;
Вече, знаем за паниките много и не ни е срам. Не се измъчваме самостоятелно, а говорим навсякъде за това – интернет групи, групи за взаимопомощ, приятели, колеги, с джипито си.
Знаем, че когато всички изследвания са добри, ни трябва психотерапия.
Все пак, да си напомним, че:
- Паниката не убива, тя е безопасна;
- Не получаваш инфаркт, инсулт, рак, …;
- Не може, да ти спре сърцето;
- Не можеш да загубиш контрол и да извършиш нещо, което не е в моралът ти;
- Не се предават генетично;
- Вдигането на кръвно, не говори за хипертония и няма да те убие;
- Сърцебиенето, не говори за сърдечна болест и няма да те убие;
- Паник атаките, са фитнес за сърцето ти;
- Високият пулс, няма да накара сърцето ти да спре;
- Усещанията ти, няма да те подлудят;
- Изключено е да полудееш от паниката;
- Поддават се на психотерапия и се коригират напълно;
- Не са вредни за кръвоносните ти съдове;
Паниката, е вреден навик да се плашиш.
Когато бягаш от паниката, ти я подхранваш. Затова:
- Не спирай да шофираш;
- Не спирай да излизаш от вкъщи;
- Не спирай да работиш;
- Не спирай да се срещаш с приятели;
- Не спирай да ходиш по магазините;
- Не спирай да се возиш в асансьор…
- Спри да четеш в нета;
- Спри да ходиш по лекари;
- Спри да си мериш кръвното;
- Спри да си мериш температурата;
- Спри да се вкопчваш в други хора;
- Сри да говориш и питаш за болести…
Разруши поведението, което подхранва вредният навик, да се плашиш!
