Желанието да бъдеш идеален
Страхът да си неидеален
Идва от детството, когато родителите критикуват постоянно детето и изискват от него то да отговаря на техните представи за правилен човек.
Високи оценки, добро поведение, трудолюбие, възпитание.
Детето, започва да се старае да отговори на очакванията на родител. То иска да получи одобрение от него, защото вижда, че само когато то направи нещо според тяхните изисквания, те се радват, казват похвала, прегръщат …
Посланието което дава родителя е, ще те обичам само ако си такъв, какъвто аз те искам.
Това е условната любов, която кара детето:
Да се страхува от грешки
Да се препроверяваш
Да се престарава
Да не си позволява почивка
Мен, ще ме обичат, само ако съм Идеален!
В последствие проектира тези страхове и към партньора, приятелите, колегите…
Става удобен, услужлив, помагащ.
Пренебрегва себе си и нуждите си, само за да бъде от полза на другите, които рядко оценяват това. Преработва се, Прегаря емоционално.
И здравей тревожно разстройство – Неврастения!