Защо аз?
Защо се случва с мен? Аз си бях добре. Радвах се на живота и всичко беше наред. Какво се случи? Защо не съм вече същият човек? Като стар човек съм, който се оплаква всеки ден от състоянието си….
Тревожното разстройство, не е наказание. То е най-доброто нещо, което може, да ти се случи,защото идва, да те накара, да правиш промени.
Когато нещо в живота ни, не е добре, са нужни промени и да търпиш не е решение.
Кога влитаме в тревожността?
Когато се сблъскваме с определена травматизация.
Всеки човек, си има травми от миналото, които просто заспиват, забрявят се. Те обаче никога не изчезват. Остават там е подсъзнанието ни и само чакат удобният момент, за да се разбудят.
Когато се случи събитие в живота ни, което да напомни за миналото травматично събитие, то ще събуди травмата и ние ще влетим в тревожното разстройство.
Тревожността идва, за да каже, че имаме работа с миналото си. Да спрем и да осъзнаем, какво трябва, да променяме, или травмата, ще се връща и връща при всяко напомняне, докато не си научим уроците.
Травмите, силно влияят на живота ни. Заради тях, се сблъскваме с едни и същи проблеми; повтаряме едни и същи грешки; , срещаме се с подобни неподходящи партньори…
Колкото по-често, се сблъскваме с травматичното, то повече се усилва
И за да не се случва, едно и също повторение е нужно, да се срещнем с миналото си, да осъзнаем травмите си, да преработим отношението си към тях, за да формираме здраво отношение към себе си и света.
Да приемем тези части от нас, които не харесваме.
