Случи се в един от онези дни, когато попаднах в тревожно разстройство…
Когато, останах сама вкъщи се почувствах скучно, самотно, сякаш съм сама в цялата планета и нищо няма смисъл. Безсмислие и празнина, сякаш не съм на мястото си и съм ненужна. Набързо пуснах телевизора, за да се почувствам уютно, но той сякаш кънтеше като на стадион и наоколо е супер празно. Лепнах се в телефона и набрах, най-добрата си приятелка. Започнах да мрънкам, че ми е тъпо и не се чувствам добре. Поговорихме и ми олекна за малко. Започнах да сгъвам прането, когато ме обля вълната, сърцето ми се разтупа, като да излезе през гърлото, ръцете треперят, а дишането ми – колкото и да си поемах въздух все не стигаше.
❗Всеки, който е преживял паник атака някога, знае колко е ярка и малко му трябва само за да си я спомни с подробности…
👉Замислих се. Какво става. Какво се случваше преди, когато оставах сама вкъщи?
Сетих се, че аз кога съм оставала всъщност сама. Аз, или ще говоря по телефона с часове с приятелка, или майка ми, или с някой друг, или ще изляза навън. Не ме свърташе вътре сама. Нищо, че нямах паника. Просто сама със себе си, явно не ми беше интересно.
👉А когато учех за изпити, около мен никога, не беше тихо и спокойно и аз сама да прекарвам часове в тишина, като всеки нормален студент в сесия. Едновременно с моето четене, бръмчеше телевизорът, чуваше се и музика, и някак правех няколко неща еднтовременно, за да заглуша тишината.
🙂Сега ли? Сега вече знам какво се е случило с мен!
Като бях на 4г. баща ми заминал да работи в Либия, и се наложило да ме запишат на седмична детска градина. Нощувала съм там, понякога…
❗Причините, за страхът от самота:
🧸Когато, на детето му е липсвало внимание. Оставало е често само, поради някаква причина. Това остава в малкото телце болка – аз съм сам, няма никой, който да се интересува от мен – травма изоставяне.
🧸Или…супер внимание от родителите.“Ти си, на мама златото. Толкова много, те обичам, че не мога да преживея, ако нещо ти се случи. Обличай се, да не изстинеш. Внимавай, да не паднеш“.Детето разбира, че не може само. Трябва ми, винаги някой, който да е до мен.
А после, влизаме в зависими отношения; Не можем да вземаме решения…

Споделяне