Защитните механизми защитават психиката ни и ни помагат по-лесно да се справим със трудните ситуации в живота и с тревожността. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява и започваме да се самозаблуждаваме. И така….ако разберем защитните механизми, това значи, че сме разбрали как функционира психиката на човека. Понякога защитите са полезни, тъй като ни помагат по-лесно да приемем стреса, но понякога са незрели и могат да бъдат опасни. По-често срещани защитни механизми:
- Отричане
Когато съществува ситуация предизвикваща страх, човек пренебрегва най-заплашителните аспекти и започва да разглежда ситуацията като по-малко заплашителна. Например:1 Човек отказва да приеме реалността на определен факт или преживяване, например казвайки си: „Аз съм просто социален пушач. Не съм зависим от цигарите.“ Например: 2.Жена се развежда, защото мъжа й й изневерява, но тя отрича това – не проявява никаква скръб и гняв, а напротив: говори за бившия си съпруг и се държи така сякаш той все още е настоящ и приема съперницата си за част от семейството. Отричането може да бъде използвано и от жертви на травматични събития и тогава представлява необходим първоначален защитен отговор. В дългосрочен план обаче то може да попречи на преработката на болезнените преживявания с потенциално разрушителни последствия.
- Изтласкване
Можем да отстраним от паметта си определено болезнено преживяване от миналото, като например обстоятелствата около автомобилна катастрофа, при която е установено, че сме виновни. Или да „забравим” за нещо неприятно като час при лекар или среща с познат, когото не харесваме. Това е първичният процес, който стартира всички останали психични механизми. Например: След изтласкването може да последва рационализация или проекция.
- Регрес
Понякога в критични периоди или ситуации човек се връща обратно към детско състояние на развитие, например към отношения на зависимост към близките. Скриването под одеялото след лош ден е една обичайна реакция. Например: Мъж започва да се държи като дете – проявява инфантилност и зависимост, дори подчинено поведение.
- Изместване
Прехвърляме чувства, които биха ни създали проблем (например гняв), далеч от човека, който се явява прицел на нашата ярост, и ги насочваме към по-безобидна жертва.Например: прибираме се след неприятен разговор с шефа и вместо него, ритаме котката.
- Проекция
Понякога да разпознаем определено качество в себе си означава да преживеем психична болка. Тогава бихме могли да проектираме нашите чувства на вина, несигурност, омраза и т.н. към други хора или групи от хора, които разглеждаме като глупави и незаслужаващи уважение. В процеса на проектиране бихме могли да ги отчуждим още повече от себе си и по този начин сами да изглеждаме доста глупаво.
- Образуване на реакция
Да кажем, че тайно сме прикривали похотливи чувства към някого, от когото трябва да стоим настрана. Не искаме да признаем тези чувства, затова вместо тях изразяваме точно обратното – неприязън и отблъскване. Формиране на поведения и нагласи, които са противоположни на изтласканите. Например: Разведена дама изпитва ревност и омраза към съперницата си и затова проявява много силна загриженост и нежност към нея.
- Интелектуализация
Бихме могли да неутрализираме чувствата си на безпокойство, гняв и несигурност по по-безобиден начин от гореописаните. Например, съквартирантът ни започва да се дистанцира. Вместо да се сблъскаме с разочарованието, което чувстваме, изготвяме подробен финансов анализ на това колко можем да си позволим да харчим, ако живеем сами. Не отричаме, че събитието се е случило, но не мислим за неговите емоционални последици. При изпадне в травматична ситуация, започва да се използва прекомерно силно интелекта и разсъдъка с цел да избегне и заглуши емоционалният аспект на ситуацията. Например: „Колкото повече мисля, толкова по-малко чувствам!“
- Рационализация
Прилича до известна степен на интелектуализацията, но изисква справянето с негативно поведение от наша страна, вместо да превръщаме болезнена или отрицателна емоция в по-неутрален набор от мисли. По-лесно е да обвиним друг, вместо да останем под прожектора и да почувстваме срам или вина. Например, приписваме избухването си в определена ситуация на външни провокиращи фактори, а не на нашите собствени гневни емоции. Опит да се обяснят (оправдаят) логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.
- Сублимация
Тя се развива в продължение на дълъг период от време, понякога като част от професията на човек. Случва се, когато трансформираме нашите конфликтни емоции в продуктивна дейност. Например, възможно е хора, които влизат в сферата на човешките услуги, да помагат на другите, за да се опитват да компенсират трудности, които сами са преживели в ранните си години. Човек превръща своите „забранени“ импулси в някаква социално приемлива и полезна дейност. Това е позитивен и по-желателен, висш защитен механизъм. Например: Садизмът се сублимира в избора на професия: боксьор, хирург и други.
- Разцепване
Може да се определи като поляризация на вярвания, представи и емоции за действия, предмети или хора чрез селективно съсредоточаване върху техните положителни или негативни качества. Това често се наблюдава в политиката, спорта, конфликтните отношения, където сме склонни да виждаме другите в черно-бели краски. Хората се стремят да сведат до минимум конфликтите, като не анализират критично представата за себе си и света.
- Идеализация
Би могла да означава надценяване на положителните атрибути на човек, обект или идея, и заедно с това подценяване на негативните качества. Често включва проектиране на нашите нужди и желания, например да бъдем в съвършената, безоблачна връзка.
- Хумор
Виждайки абсурдния аспект на емоция, събитие или ситуация, човек може да го постави в по-малко застрашаващ контекст и по този начин да разсее безпокойството. Така сме в състояние да споделим и да тестваме своите мисли с другите в по-безопасна и удовлетворителна форма.
Нещата, за които хората се смеят, са грешките и недостатъците им, трудните предизвикателства, социалното положение, сексуалните отношения и смъртта. Всички те изразяват дълбоки човешки тревоги.
13.Отменяне
Действия целящи отменянето на някое зло, което се допуска, че е сторено, като по този начин се елиминира тревожността, породена от първоначалното поведение. Например: Най-напред удряш, а после целува детето си.
14.Психосоциална защита
Екстернализиране на вътрешно-психичните конфликти. Например: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това, за да реализира гнева си идващ от нещо друго.
15.Анулиране
Опит да се заглади вината за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия. Например: Жена, изпитваща агресивни чувства към своя съпруг, разглежда сватбената снимка всеки път, когато му се гневи.
16.Изолация
Отделяне на емоцията от подходящото съдържание и по този начин се получава хладнокръвно справяне с теми, които иначе биха били заплашващи или емоционално претоварващи. Например: Бившите съпрузи се налага да комуникират и след раздялата си, по много различни причини и се стараят това да се случва в рамките на добрия тон, въпреки силните негативни емоции, които изпитват.
Кой защитен механизъм е най-адаптивен? По принцип по-„зрелите“ защитни механизми включват интелектуализацията, сублимирането и хумора. Според Джордж Вайлънт – водещ автор в областта, хората, които използват тези защитни механизми по-често от останалите, са склонни да развиват по-добри семейни отношения и професионален живот.