СХЕМА ТЕРАПИЯ

Схема терапията е разработена от доктор Джефри Янг (Dr. Jeffrey E. Young) за лечение на разстройствата на личността, хроничните разстройства, които са рецидивиращи, или тези, при които клиентите, не се повлияват от други видове терапия.
Основните теоритически концепции на схема терапията, са ранните неадаптивни схеми, или стилове на поведение/копинг стратегии/, режими и базовите потребности на човек.

КАКВО Е СХЕМА?

В базовата психология, схема е модел на мислене и поведение. Според Джефри Янг, схемите са ранните, неадаптивни схеми и се определят като осигуряващи „самозащита, модели на възприятия, емоции и физически усещания“.
Например: Човек със схема „изоставеност“, може да бъде силно чувствителен и да има своите „емоционални лостове“, да бъде склонен сам да изоставя другите, в моментите, в които, те го разстройват, или го карат да изпитва тревога/паника.

КАКВО Е НЕАДАПТИВНА СХЕМА?

Схемите могат да бъдат, здрави или неааптивни. Схема терапията има за цел да промени неадаптивните схеми в здрави.
Неадаптивните/дезадаптивните схеми са, тези схеми при които, поради недостатъците на възрастните/родителите, при възпитанието и отглеждането на детето, не са били задоволени, основните му детски емоционални потребности от:

• Привързаност
• Свобода за изразяване и утвърждаване на емоциите и нуждите
• Реалистични граници за насърчаване на самоконтрола
• Автономия, компетентност и идентичност
• Спонтанност и игра

Отсъствието на удовлетворение на базовите емоционални потребности, може да доведе до възникването на дезадаптивните схеми, стилове на поведение и режими.
Например: дете с неудовлетворени потребности от привързаност/свързване с другите, поради смърт на родител, развод, може да развие схема – Отхвърленост/нестабилност.

• Неадаптивните схеми, това са оформилите се в детството модели на поведение, помагащи на детето да оцелее, при определени житейски ситуации. Те могат да имат своя памет, понякога натрапливи спомени от отминали травми, трагедии, страх, насилие, пренебрежение, неудовлетворение, недостиг на любов, изоставяне. По този начин, порастналото дете/възрастен, съхранява схеми и режими, които могат да станат рефлекторни и човек да търси одобрение, което е обословено от потребностите неудовлетворени в детството.

• Неадаптивните схеми, могат да бъдат телесни усещания, свързани с родови травми /и/или поглед в миналото, като при посттравматиното стресово разстройство/. Образи в които, човек може да вижда себе си в комбинация от трудности да приема своята истинска същност.

КОПИНГ СТРАТЕГИИ
Копинг стратегии – свързани са с начините, с които детето се е адаптирало към травмиращите преживявания. Психиката на детето избира, или да се подчини на схемата, или да избяга от нея и да я блокира или да свръхкомпенсира. Схема терапията предлага, да спрем реализацията на дезадаптивните копинги и режими, които блокират контакта с чувствата.
Копинг стратегии – това са нашите поведенчески отговори на схемата, за да подобрим нещата, но често водят до задълбочаване на схемата.
Да разгледаме примера със схема – Изоставеност. Човек има висока чувствителност да не бъде изоставен в отношенията – усеща тъга и паника, той може да започне така да се държи, че да се ограничи от отношения с другите за да не бъде изоставен. Възникващите самота или загуба на отношения, могат да затвърдят схемата – Изоставяне.

РЕЖИМИ
Режимите са настроенията, в които можем бързо и стабилно да влезем, те обединвяват схеми и стилове с временен характер на съществуване.
Например – уязвимото дете, може да си представи и да превключи на схема изоставеност, дефектност, недоверие и да влезе във стил несъстоятелност, капитулация.