Създателят на теорията за стреса Ханс Селие твърди: “Стресът – това е животът”. Та­ка че тряб­ва ли да се бо­рим с не­го? До­ка­то сме жи­ви, ние ще се рад­ва­ме и огор­ча­ва­ме.

“Хо­ра­та днес жи­ве­ят в ат­мос­фе­ра на не­у­ве­ре­ност. Ни­кой не знае как­во ще му до­не­се ут­реш­ни­ят ден. То­ва по­раж­да без­по­кой­с­т­во и тре­во­га”. Как­во да го­во­рим за на­ша­та ико­но­ми­чес­ка си­ту­а­ция…

Раз­би­ра се, тряб­ва да уме­ем и да се от­пус­ка­ме и да смек­ча­ва­ме нап­ре­же­ни­е­то. Оба­че ако то съв­сем из­чез­не, то­га­ва и жи­во­тът ще свър­ши.

Два ви­да – фи­зи­о­ло­ги­чен (еус­т­рес) и па­то­ло­ги­чен (дис­т­рес). Точ­но дис­т­ре­сът въз­ник­ва под въз­дей­с­т­ви­е­то на пре­ка­ле­но неб­ла­гоп­ри­ят­ни драз­ни­те­ли. Всич­ки ние от­лич­но раз­би­ра­ме, че увол­не­ни­е­то от ра­бо­та, скар­ва­не­то с при­я­тел, про­ва­лът на из­пи­ти – то­ва са все из­точ­ни­ци на стре­са.

Аме­ри­кан­с­ки­те пси­хо­ло­зи Холмс и Рей раз­ра­бо­ти­ли ска­ла на стре­со­ви­те си­ту­а­ции, в ко­я­то раз­по­ло­жи­ли най-важ­ни­те съ­би­тия по сте­пен­та на пре­диз­вик­ва­но­то от тях емо­ци­о­нал­но нап­ре­же­ние.

• Смърт на близък роднина – 100 точки;
• раз­во­дът – 75 точ­ки,
• зат­во­рът – 63 точ­ки,
• теж­ка­та бо­лест – 53 точ­ки.
• го­лям дълг – 31 точ­ки.
• отпуск – 13 точки

Скалата включва също и сват­ба, раж­да­не на бе­бе, пос­ти­га­не на ли­чен ус­пех, по­ви­ша­ва­не в служ­ба­та, пре­мес­т­ва­не на но­во мес­то­жи­ве­е­не и много други.

Из­с­ле­до­ва­те­ли­те смя­тат, че нат­ру­па­но­то в про­дъл­же­ние на ед­на го­ди­на нап­ре­же­ние, пре­ви­ша­ва­що 300 точ­ки, пред­с­тав­ля­ва се­ри­оз­на опас­ност за на­ше­то ду­шев­но и до­ри фи­зи­чес­ко със­то­я­ние.