Основна характеристика е тревожността, която е генерализирана и постоянна, но не е ограничена. Както при другите тревожни разстройства доминиращите симптоми са много разнообразни, но обичайни са оплакванията от чувство на нервност през цялото време, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж, и епигастрален дискомфорт.

Страховете, че лицето или негов близък внезапно ще се разболее или ще му се случи нещастие, са често съпътствани от различни други безпокойства и предчувствия. Това разстройство се среща по-често при жените и обикновено е свързано с хроничен стрес, породен от околната среда. Протичането му е често променливо, но се наблюдава тенденция към флуктуиране и хронифициране.Наблюдават се:

• мрачни предчувствия и трудности в концентрацията;
• двигателно напрежение (невъзможност да се стои спокойно на едно място, главоболие под формата на напрежение, треперене, неспособност да се отпусне);
• вегетативна хиперактивност (замаяност, изпотяване, тахикардия, или тахипнея, епигастрален дискомфорт, световъртеж, сухота в устата и др.).

Застрашени от генерализирана тревожност са хората с:

• генетична предиспозиция; с липса на вит. Б12, магнезий, желязо; проблеми с щитовидната жлеза; прекаляване с кофеин и психоактивни вещества и др.;
• Негативни мисли и неадекватни на реалността вярвания (когнитивни изкривявания);
• Перфекционизъм;

• Липсата на физическа активност и спорт, чрез които да неутрализираме стреса и напрежението

• Неотработени минали негативни преживявания;
• проблеми в комуникацията, семейния и професионалния живот, намалена работоспособност. Тревожността води до избягващо поведение – отказ от работа, от посещения на обществени места, от пътуване, ползване на градски транспорт, от комуникация с други хора. Поради всички изброени възможни последствия, често страдащите от силна тревожност стигат до депресия.

Иван 34  години
„Почти ежедневно съм тревожен, напрегнат, депресиран, със световъртеж, задух, сърцебиене и още куп „прелести“ По някога получавам кризи поняколко на ден по време на работа или у дома независимо къде и с кого съм , а тревогата и страхът са неописуеми! До такава степен съм свикнал с тези атаки ,че никой дори и не подозира как се чувствам аз в този момент и не разбира че нещо става с мен! Не казвам ,че няма и хубави и сравнително спокойни дни,но те са отчайващо малко на фона на безкрайните години тормоз! Страхувам се дори от споменаването за болести, нещастни случаи и смърт! Страхувам се че тези паникатаки и постоянна тревожност ще ме разболеят от рак, инсулт и тн. Страхувам се за здравето и живота на моите близки: майка,баща, съпруга и дете. И макар че, да благодаря на Бога всички са добре, не ми дава покой мисълта че рано или късно ще се случи нещо лошо с тях или мен! Зная че страховете ми са преувеличени,ирационални и въпреки това съм като в психологически капан! „