Симптоми на депресия също така са промени в апетита – силен или липсващ апетит; липсващо преживяване на удоволствие и нежелание за сексуален живот. В някои случаи депресивното състояние може да бъде съпроводено с високи нива на тревожност и раздразнителност.

Понякога са налице и соматични телесни симптоми като нехарактерна болка, липса на енергия, тежест в сърцето, коремни болки, главоболие и др., за които няма медицинско обяснение.

Наблюдава се спад в концентрацията, паметта и вниманието, което затруднява способността на индивида да работи и изпълнява своите творчески и ежедневни задачи. Наблюдава се е забавяне на всички основни психични функции, като водещо между тях е силно пониженото настроение.

При тежките форми на депресия обаче, симптомите са интензивни и мъчителни и ежедневните дейности на човек страдат сериозно. За голяма част от депресиите е характерна нарушената регулация на оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези, което води до силно повишено производство на хормона кортизол и вероятно това е основната връзка между стреса и депресията.

Характерно при депресивните разстройства е нарушената дейност на невротрансмитерите в мозъка – най-вече тази на серотонина, норадреналина и допамина. На тази база действат повечето антидепресанти, като тяхната цел е да спомагат за тяхното обратно захващане.

Симптомите на нарушена мозъчна биохимия:

• Необичайно потиснато настроение
• Безпокойство и тревожност
• Резки промени в настроението и обсесивни мисли без реална причина
• Необичайна раздразнителност
• Тъга и меланхолия
• Ирационални мисли
• Понижено самочувствие
• Необясним страх
• Промени в съня
• Промени в апетита

При тежките депресивни състояния се изисква медикаментозно лечение, като една помощна патерица към прилаганата психотерапия. При значителна част от леките и средно тежките разстройства възстановяването може да настъпи спонтанно.