Как сам да се справя със симптомите

Симптомите, които тревожният човек има, не засягат здравето му. Те представляват излив на напрежение от вътре на вън. Тялото е намерило подходящ начин да вентилира натрупалото се в него психично напрежение.

Ето защо не бива да се страхуваме от тях!

Когато обаче, човек започне да се страхува и да ги интерпретира като болест, той ще ги накара да се връщат отново и отново. Това е така, защото когато усетим нещо в тялото си, се плашим и отделяме хормони на стреса, които от своя страна засилват телесните усещания или пък добавят нови.

Мозъкът запомня случилото се и формира невронни вериги – навици, и така всеки път когато се появи телесно усещане, ние ще се плашим и тялото ще реагира. За да се развали този порочен кръг е добре да се захванем със симптомите.

Ето няколко техники за самопомощ.

Не се ограничавай заради симптома. Ако имаш сърцебиене, иди на фитнес вместо да започнеш да отбягваш движение, стъпала, разходки.

Живей пълноценно! Не си инвалид. Сам си правиш тази представа, като се ограничаваш. Даже на хората претърпяли инфаркт, се препоръчва движение.

Отивай там, където очакваш да получиш симптомите си. Когато отбягваш местата от които те е страх да не се случи отново, ти правиш в мозъкът си навици, да връща симптомите на същите места, а по-късно ще се добавят нови.

Направи списък с местата, където те е страх да ходиш и започни да посещаваш, тези от тях от които имаш най-малък страх. Остани в симптомите – няма да те обият и няма да припаднеш. Постоянно разширявай обхвата на местата, които ще посетиш.

Не отлагай! Не чакай, да се почувстваш идеално, за да започнеш да действаш.

Усили симптома мисленно. Така нещата с в твой контрол. Симптома ще намалява, ако не се уплашиш и откажеш.

Не бързай! Идеята не е да ликвидираш симптомите, а да ги намалиш до поносими. Ти винаги ще ги имаш в живота. При изпит, на среща, при конфликт…Нервната система реагира на дразнители с по-голям емоционален заряд.

Довери се на тялото ти! То е мъдро. Сърцето бие по-силно, когато трябва да избягаш от опасност. Потиш се, когато организма иска да се охлади. Дишаш, издишаш…Това са процеси, върху които нямаш контрол. Тялото ти само ги управлява и зане кое е най-добре за теб. То винаги действа в режим на оцеляване.

Симптоматиката се коригира напълно. Ако не успееш сам, потърси психолог, който знае какво прави и работи с тревожните разстройства.