Натрапливите мисли и началото на Обсесивно Компулсивното Разстройство.
Всеки човек може да има натрапливи мисли в някакъв момент, но дали ще отключи ОКР, зависи от неговата личност.
ОКР, може да продължи като опашка на паническото разстройство.
Класическа ситуация, която срещам постоянно е, след продължителен срив и изтощение от едно майчинство например, влизане в рутина и липса на разнообразие.
Мозъкът на младата майка, не може да си признае, че и е писнало от деца и умора, защото за нея е недопустимо, такава мисъл, та нали трябва да е перфектната мама. Тогава мозъкът, започва да си прави шеги – идват с натрапливи мисли.
Ще заколя децата
Ще ги удуша
Ще ги хвърля през прозореца
Можете да си представите паниката на такава жена. Отива на лекар и иска да влезе в лудницата или затвора, за да предотврати увреда на децата си.
Има късмет, ако попадне на компетентен терапевт и започне психотерапия.
Ако това се случи, първата стъпка в терапевтичният план на специалиста е психообучение. Да информира жената, че мислите и няма да се сбъднат, защото това е проекция на най-странните и страхове, вследствие на след родилната тревога и тн. После терапията, ще продължи във възтановяване на нормалният и ритъм на живот. И накрая, ще се захванат с корекция на детските и сихотравми. Е общи линии, казано.
Много често обаче, жената се срамува да сподели, това което в мъчи, и живеене в този ад с години. През това време, тя е започнала да отбягва да седи сама с децата. Крие ножовете вкъщи. Заключва тераси и прозорци. И още по-лошото, внушава в децата си мисли за опасен свят и живот
Статистиката показва, че хората с ОКР, попадат в психотерапия от 3 до 5 години след първата натраплива мисъл.
Тоест, човек вече е с хронично ОКР, в което има ритуали, тикове, натрапливи мисли.
Загубил е години от живота си, в неживеене качествено, а също ще се поизмъчи още време, докато го преодолее, заради хронифицирането му.
Не се бавете, тревожните разстройства не са срамни, и се преодоляват с терапия.
