„Отивах до магазина и изведнъж започна сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпнаха краката – паник атака. Не мога, да си поема въздух. Толкова беше страшно, че помислих че умирам. Какво ще прави семейството ми без мен. Не бях ядосан. Нищо не се беше случило особено този ден, нищо ей-така, като гръм от ясно небе“. Типичното начало на паническото разстройство.
Защо, човек си мисли, че паник атаката е дошла, като гръм от ясно небе?
Представете си човек, който си живее нормален живот. Има семейство, деца, работа, доходи. Само, че той има ежедневно напрежение /дистрес/, поради различни причини, недоволство от отношенията вкъщи, много работа и срокове в офиса, от дълги години на това работно място, а шефа не го повишава, не му вдига заплатата…. Различни причини, които го гнетят и го държат недоволен и неудовлетворен. Човекът обаче, не напуска работа, защото има кредит по апартамента; не се развежда, заради децата и не променя нищо. Седи и търпи, нещото което не му харесва. Търпи по различни причини. Страх от промяна “ На другата работа, може и да е по-зле. Ново е и всичко от начало“; „Ако се разведа, ще нараня децата“… Стои, търпи неудовлетворенията си, а в тялото му, се застоява една постоянна тревожност. Тревожност с която той вече, толкова е свикнал, че дори е забравил, че я има. Хронифицирала е някак си….
Всяка повишена емоция, която се задържа за по-дълго време в нас, рано или късно преминава границата и отива в тялото психосоматика/. В тялото емоциите се превръщат в симптоми:
- нарушения на кръвното налягане; аритмия; слабост; замаяност; шум в ушите, прашинки пред очите; задух, тежест в гърдите; пристъпи на паника; нервност; болка; силно изпотяване; тръпки, изтръпване, недостиг на въздух…
Когато получава тези симптоми, човек не разбира както става, защото той просто пазарува – нищо стресово. Не знае какво се случва и започва да си мисли, че получава „инфаркт“, „инсулт“ и други страшни мисли, на които в дъното стои естественият страх за живота.
Така започва омагьосаният кръг на паник атаката.
Сега при всяко телесно усещане, човек започва да обръща внимание, като наблюдава тялото си, появява мисъл за опасност, тази мисъл, ще предизвиква емоцията страх, която, ще накара тялото и да отделя адреналин, адреналинът ще провокира нови и по-силни телесни усещания.
За да не получи нова паник атака, човек започва да отбягва местата в които е получил паник атака.
Човек може да получи паник атака, когато нещо му напомни, че е преживял панически страх. Това нещо, може да бъде, предмет, някаква мелодия, определено усещане, миризма, звук, абсолютно всичко, което е присъствало на получената паника – се явява спомен. Това са асоциациите, които човек прави и на практика, почти всичко може да напомни за преживяното и да го предизвика отново.
