Родителските очаквания и тревожността

Ако  дълго време не сте удовлетворени от живота си, от това, което правите и от това, което постигате, значи лъжете себе си и не правите, това, което искате. Правите това, което иска някой друг, но не вие.

Пиша тази статийка, подтикната от постовете, които срещам все по-често в социалните мрежи. Обикновенно снимките са, на жени с белези от раждане чрез цезарово сечение, а посланията са наистина трогателни. Всички те гласят, че трябва да знаем мъките, които майка ни е преживяла, при раждането и да сме благодарни. Жертвите, които прави майката, заради нас, трябва да се помнят. Та нали тя е развалила кожата си, фигурата си. Да не говорим, че е дала най-хубавите си години, за да ни отгледа…

Смятам, че излишно се вменява чувство на дълг и вина в децата. Та нали ние сме пожелали да ги имаме. Те идват за да ни осмислят живота и да ни радват. Когато  ги планираме, ние мислим за себе си. Колко щастливи ще бъдем, когато дойде едно детенце в живота ни. На практика, това правим за себе си, а не за самото дете. То си идва невинно, поканено от нас и отговорността си е изцяло наша, за това колко ще пълнеем, колко ще е трудно раждането и тн.

Обичам да казвам на децата си, колко радост са ми донесли и да им благодаря, че са ме избрали за тяхна майка, именно мен. Често разказвам на дъщеря ми, че раждането и беше незабравимо. Едно от най-хубавите събития в живота ми.

Вменяването на детето, че идва на този свят с трудности, може да му нанесе вреда, ето как:

Типичен случай на успешен човек, завършил образование и работещ по професията си. Израствайки в кариерата и постигайки резултати, но не се чувства щастлив. Чуди се какво става и защо успява, но не се радва на резултатите си. Оплаква се от лош нощен сън, напрежение, паник атаки и страх за здравето си. Най-големият страх е да не е безпомощен, слаб, болен. В резултат на вътрешната му борба се появяват тревожни, натрапливи мисли, съмнения и вътрешно напрежение.

Ако не сте щастлив, само се залъгвате. Вие не задоволявате ваши потребности, а тези на мама/тати.⠀
Когато нашата цел, предизвиква чувство на удовлетворение в нас, това означава, че именно нашата потребност е била задоволена.

Когато нашата цел НЕ предизвиква, удовлетворение в нас, това означава, че задоволяваме нечия чужда потребност /на родителя например/.  ⠀
⠀
Кое ни кара, да вървим срещу себе си? Стремежът да:

• оправдаем родителските очаквания
• получим одобрение
• докажем, че сме достойни за любов ⠀

А когато мама ни вменява вина постоянно, защото е имала тежко раждане, не е спала по нощите да ни гледа, дала ни е най-добрите си години, работила е на две места за да не ни липсва нищо….

Страхуваме се да не я нараним. Трябва да сме и длъжни цял живот за жертвите и започваме да задоволяваме нейните потребности. Да сбъднем мечтите и какви да бъдем – лекар, адвокат, банкер, инженер…а ние искаме ли това? Ако не – идва неврозата.