Обидата

Какво е обидата:

Обидата е като манипулацията. Възниква във възрастта на около 3-4 години и се използва от възрастните хора, ако те не са се научили на друг начин за комуникация. Обидата е неоправдано очакване-схващане, че другият човек, е длъжен нещо да направи за теб, и като не го прави – ти се сърдиш. Човек, не е длъжен да се сеща, какви се твоите очаквания и именно за това, обидата си е твое решение и отговорност.

Нашето вътрешно дете тропа с крак и казва: „Някой се отнесъл неправилно към мен“. Реално обаче, никой не знае, кое е правилното за нас. Всеки човек, се обижда от различни неща. Но обиждащият винаги нацелва, точно там, където най-боли. Всички хора имат своите болезнени зони. Това, което единият го обижда, другият го разсмива.

Всички сме изпитвали обидата. Много от нас, не искат да простят на човека, който им е причинил зло. Всеки ден носим тази тъга и ни става все по-трудно, да се радваме на дребните неща.

Обидата има и обратна страна-вината. Често обидения се опитва да вмени чувство на вина у обиждащия. Ето така стартира манипулацията.

На съзнателно ниво, обиденият човек, възприема ситуацията като несправедлива и често реагира със възмущение, раздразнение, гняв и се отдръпва.

Ако нас може да ни обиди непознат човек, това означава, че ние придаваме особена ценност на абсолютно всеки и абсолютно всеки може да разруши нашето вътрешно равновесие. Когато често се обиждаш, това означава, че приемаш нещата много лично, и мисловно добавяш още много смисъл и допълнителни мотиви в действията на другия. Започваш да пречупваш реалността през призмата на собствените си преживявания. 

Кой има нужда да обижда другите:

Единствената причина поради която, някои ни критикува, обвинява, обижда умишлено – това е неговото състояние. Човек иска да се почувства по-добре, когато види, че някой е по-долу  от него, завижда и започва да ти търси недостатъците.  Често нарочно обиждащият е с ниска самооценка, или страда, или му липсва любов.

Във всички конфликти, от семейните, до приятелските, колегиалните винаги се появява обидата. Когато човека е обиден, той може да се чувства по два начина. Тези два начина зависят от неговите детски травми и психологически особености. Първата реакция е човек да е смазан от обидата, а втората възможна реакция е той да е агресивен. От какво зависи реакцията на човек? Тази реакция е формирана в детството му, когато той за пръв път преживява обидата и се запознава с нея. Някои деца остават смазани от нея и в живота вървят точно по този начин, прегърбени смазани с ниско самочувствие, а на други обидата се отразява с агресия, те се ядосват на несправедливостта. Но природата на смачкания и на агресивния винаги е обидата.

Обидата е един от базовите инстинкти за неврозата. Главното негативно чувство у невротика е обидата и унижението, те могат да се сравнят само с чувството на страх и тревожност.

От къде възниква всичко? Първата обида е обидата преживяна от родителите, сякаш се явяваме заложник на родителите си. Обиждаме се до живот. В главата ни постоянно тече диалог или монолог. „Защо постъпи така с мен?; Какво лошо съм му направил?“. Здравите хора също се обиждат, но разликата между здравия човек и невротика е, че здравия се отличава с реакциите на обида единствено при настъпване на реална ситуация за обида, докато невротика си измисля постоянно ситуации и събития в които да вплита обидата си. Невротика постоянно размишлява върху обидата и това отнема много от времето и енергията му.

Невротика се опитва да манипулира, макар и не нарочно. Различават се два типа невротични реакции на обидата. Едните са орален тип характер, който като е обиден вика крещи, говори много, обяснява. Другия тип е аналния тип характер, почувствал се обиден той мълчи и прави бойкоти, не говори и наказва с мълчание.

За да се отървем, от невротичната обида е нужно да простим на родителите си, че са били несправедливи, агресивни, или неадекватни понякога. Нужно е да им простим, защото те също са били деца. Това което са те, е продукт на тяхното възпитание. Те това са научили от собствените си родители и не са способни на нещо друго. Може би те също са се чувствали обидени, унижени, несправедливо наказвани. Това което са научили, това и прилагат в живота и собствените си деца. Може би и никой да не им е показвал, че ги обича. Ако са яли много бой. Ако са били свидетели на побой от бащата към майка си, значи са живяли в психопатна среда. Изобщо причините са много, за да простим и да погледнем на родителите си, като жертви….жертви на собственото си възпитание.

Малко идеи за прошка. Благодаря, обичам те, извинявай…И да побързаме. В днешно време се налага да сме по-мъдри. Имаме информация за всичко. По-добре да простим, за да продължим като здрави хора, а не като невротици. Дори и родителя да не разбере, защо го правим. Да го направим заради себе си!

Как да спрем да се обиждаме:     

1. Осъзнай, че обиждането е твоя отговорност.
2. Никой не е длъжен да оправдава очакванията ти.
3. Обидата е манипулация. За това, се научи на други методи за комуникация с хората.
4. Признай си, че си склонен към обидчивост.
5. Приеми, че това е твоя неосъзната реакция.
6. Изясни си причините, защо си станал толкова обидчив.
7. Изработи добра самооценка, независеща от другите хора.
8. Ясно си изрази потребностите. Кажи си какво искаш.
9. Учи се, че когато имаш нужда от помощ, да си я поискаш. Това не е срамно.
10. Спри да се самосъжаляваш, като жертва.
11. Вземи отговорност за живота си.
12. Научи се да прощаваш.

Как да простим:

1. Приеми обстоятелствата, защото миналото не може да се върне.
2. Вземие лист и подробно опиши ситуацията свързана с обида и предателство.
3. Припомни си, че този който те е обидил е твое отражение. Нещо, което сами в себе си не можем да приемем, но го носим. Някакъв аспект от нас, който не можем да приемем.
4. Намери малката частица мъдрост. Във всяка ситуация я има.
5. Пусни ситуацията да си изтече, да отмине. Ако се довериш на вселената, обстоятелствата, ще се променят в твоя полза.

Вторичните изгоди от обидата.

Ще ги разбереш ,като си зададеш въпросът: Как човек е бил длъжен да постъпи, за да не се обидиш? Когато се обиждаме ние манипулираме другите с цел получаване на внимание и удовлетворяване на желанията си.

Отмъщението

Човекът който те е обидил, даже може да не знае за твоята болка. Само теб, те боли и пускаш програмата за саморазрушение в организма си. Всяка емоция води до телесна реакция и психосоматика. Източва ни енергията, смъква ни самочувствието, разваля ни отношенията, понижава щастието…дори е възможно и доходите.

Бавно и постепенно започва да разрушава тялото ти и всъщност ти отмъщаваш на себе си.

Когато преработим и пуснем обидата, ни идват нови сили и ние се прераждаме наново за живота. Всяка обида идва, не за да ни ранява, а за да ни направи по-мъдри. Обидата сигнализира за нашата уязвимост. Тя ни помага да се справим с разочарованието и тъгата. Помага ни да пораснем и ни показва, че живота е шарен.

Вярваме във Вселената, защото е по-мъдра от нас. Живеем леко. Не обръщаме внимание на дреболии. Прощаваме.