Защо имам симптоми?

Веднага да кажа – никакви хапчета, чайчета, билки, няма да ти свършат работа!

Всичките симптоми идват, когато дълго време си имал вътрешно напрежение от
• тревога
• минали травми
• преумора
• вътрешни противоречия
• нужди, които не са посрещнати
• неудовлетвореност…

Това са причините да натрупаш вътрешно напрежение, и трябва да ги откриеш и разрешиш. Ако са с години с теб, е много вероятно да не ги осъзнаваш или даже да мислиш, че всичко това е правилно и така трябва да бъде. Но тялото ти не мисли така!
То трябва да отведе навън от себе си това напрежение и го прави през симптомите.

• замаяност
• сърцебиене
• изтръпване буца в гърлото
• нереалност…

Ако пиеш хапчета, симптомите ще бъдат потиснати и като спреш хапчетата, а скритата причина остане неразрешена, рано или късно, когато в живота ти ще се появи малко стрес, симптомите ще се върнат.

Най-честата причина за отключването: е преумората от умственото или физическо напрежение. Когато човек, живее на пълни обороти и му се налага, да взима бързи и рисковани решения, да се бори с голяма конкуренция, да носи големи отговорности и в един момент прегаря от всичко това. Остава напълно неудовлетворен от живота.

Това се случва при високо активни хора, които се стремят към върховете. Искат най- доброто от живота. Скъпи къщи, коли, почивки. Работят на високи обороти, дори и не почиват през деня. Гонят срокове, резултати, пари. Бизнес или кариерно ориентирани хора.

Какво ги мотивира? Нещото, което даже те рядко осъзнават..

1. Да докажат на всички своята значимост – В детството, по-някаква причина са повярвали, че са „нищо“. Развиват поведение да си доказват цял живот, че това не е вярно;
2. Да получат одобрение и любов от родители / които в детството им са били критични, или са давали условна любов. „Ще те обичам ако…“ и децата са свикнали да им се доказват постоянно.
3. Да победят всички – Често с нарушени граници в детството си „Ти можеш, „Ти си най-..“

С една дума „перфекционизъм“ Нещата обаче се задълбочават, когато обаче насред тази надпревара се появят и следните обстоятелства: подтискане на емоциите, особено на тревогата или гнева, страхове за болести, загуба на отношения, разводи, психотравми, загуба на смисъл за живот. Когато се изтощи нервната система, могат да се развият ендокринни или психосоматични разстройства.⠀

Неврастенията може да възникне реактивно –  след преживян силен стрес, но често се развива постепенно в хода на напрежението в живота.

Първите признаци:

• Сърцебиене, студени крайници, изпотяване. Те се появяват в отговор на някакъв дразнител и после изчезват;

• Главоболие, което се усилва се при напрежение, концентрация, или опити на човек да се успокои.
• После идва: Повишена чувствителност към различни дразнители наоколо. Силна светлина, шум, топло, студено….всичко те дразни.
• А след това: Самонаблюдение в тялото – „Нещо става“, „Сърцето ми бие, пулсира по силно“, „Кожата ми настръхва“, “Свива се стомаха“.
• А после: Бързо се обиждаш, или избухваш лесно. И точно тогава отиваш на психолог/психиатър

Най-честите физически симптоми са:

Главоболие; световъртеж; учестен пулс; болки в сърцето; почервеняване или пребледняване; главоболие; сънливост;тежест в стомаха; намален апетит, или увеличен; усещане за недостиг на въздух; изтощение; умора; слабо либидо;

Психическите симптоми: Подтиснато настроение, раздразнителност; възбудимост; депресия; умора; апатия; След което може да настъпи бърн аут – Човек прегоря в надпреварата и преумората и губи интерес, към всичко. В крайна сметка, може да се стигне до там, че да се откаже от всичко, постигнато до момента, заради усещане за безсмисленост и празнота. Години усилия на изграждане, усъвършенстване, израстване, кариера да остави, просто така зад гърба си и да смени рязко, посоката на работата си. Не рядко, хора които са били заети в професии като счетоводството, IT специалисти, лекари, одитори…се  захващат с изкуство, земеделие или въобще с нещо, което не изисква тонове рационално мислене, но за сметка на това се виждат резултатите от труда и се получава удовлетвореност.

Податливост на : вирусни инфекции; хормонални дисбаланси; проблеми с имунната система

Всичко това, означава, че човек се е престарал, преуморил, пренатегнал и трябва да намали темпото!

Лечение – При неврастенията лечението е оптимистично, ако човек започне да съблюдава режим на работа и почивка. Освен това, трябва да се научи напълно да се изключва от основната си дейност и да сменя обстановката. Да променя фокусът на мислене, за да може мозъкът му да си отпочине от претоварването. Да излиза от работа и да отива на почивка, като сменя атмосферата и обстановката. Всичко това трябва да се планира наистина внимателно, защото неврастеникът, не се е научил да си дава почивка и не знае как.

Ако  дълго време не сте удовлетворени от живота си, от това, което правите и от това, което постигате, значи лъжете себе си и не правите, това, което искате. Правите това, което иска някой друг, но не вие.

Пиша тази статийка, подтикната от постовете, които срещам все по-често в социалните мрежи. Обикновенно снимките са, на жени с белези от раждане чрез цезарово сечение, а посланията са наистина трогателни. Всички те гласят, че трябва да знаем мъките, които майка ни е преживяла, при раждането и да сме благодарни. Жертвите, които прави майката, заради нас, трябва да се помнят. Та нали тя е развалила кожата си, фигурата си. Да не говорим, че е дала най-хубавите си години, за да ни отгледа…

Смятам, че излишно се вменява чувство на дълг и вина в децата. Та нали ние сме пожелали да ги имаме. Те идват за да ни осмислят живота и да ни радват. Когато  ги планираме, ние мислим за себе си. Колко щастливи ще бъдем, когато дойде едно детенце в живота ни. На практика, това правим за себе си, а не за самото дете. То си идва невинно, поканено от нас и отговорността си е изцяло наша, за това колко ще пълнеем, колко ще е трудно раждането и тн.

Обичам да казвам на децата си, колко радост са ми донесли и да им благодаря, че са ме избрали за тяхна майка, именно мен. Често разказвам на дъщеря ми, че раждането и беше незабравимо. Едно от най-хубавите събития в живота ми.

Вменяването на детето, че идва на този свят с трудности, може да му нанесе вреда, ето как:

Типичен случай на успешен човек, завършил образование и работещ по професията си. Израствайки в кариерата и постигайки резултати, но не се чувства щастлив. Чуди се какво става и защо успява, но не се радва на резултатите си. Оплаква се от лош нощен сън, напрежение, паник атаки и страх за здравето си. Най-големият страх е да не е безпомощен, слаб, болен. В резултат на вътрешната му борба се появяват тревожни, натрапливи мисли, съмнения и вътрешно напрежение.

Ако не сте щастлив, само се залъгвате. Вие не задоволявате ваши потребности, а тези на мама/тати.⠀
Когато нашата цел, предизвиква чувство на удовлетворение в нас, това означава, че именно нашата потребност е била задоволена.

Когато нашата цел НЕ предизвиква, удовлетворение в нас, това означава, че задоволяваме нечия чужда потребност /на родителя например/.  ⠀
⠀
Кое ни кара, да вървим срещу себе си? Стремежът да:

• оправдаем родителските очаквания
• получим одобрение
• докажем, че сме достойни за любов ⠀

А когато мама ни вменява вина постоянно, защото е имала тежко раждане, не е спала по нощите да ни гледа, дала ни е най-добрите си години, работила е на две места за да не ни липсва нищо….

Страхуваме се да не я нараним. Трябва да сме и длъжни цял живот за жертвите и започваме да задоволяваме нейните потребности. Да сбъднем мечтите и какви да бъдем – лекар, адвокат, банкер, инженер…а ние искаме ли това? Ако не – идва неврозата.

Тревожността, обича думичките:

Всичко-нищо
Винаги-никига
Черно-бяло
Живот- смърт

• Тревожният, винаги е в крайностите.
• Тревожният, обича да скача в заключения, без да обмисли всички факти.
• Тревожният получил един негативен опит, опарил се, и започва да лепи етикети за всичко.
• Тревожният генерализира. Казва аз съм пълен провал, ако допуснем даже само една грешка.
• Тревожният взима всичко лично

Важно!

• Не всичко, което си мислиш е вярно!
• Проверявай го с факти.
• Задавай си въпросите.

Най-големите страхове на тревожният човек са:

• Да не се опозоря пред хората; Да не извърша нещо лошо.

Тревожната майка, която е вярвала, че трябва да бъде „идеалната майка“, в тревогата си, започва да се съмнява в своята адекватност. Тревожи се, да не загуби контрол и мислите и започват да циклят:

• Ами, ако ударя много силно детето си;
• Ами, ако го изпусна през прозореца;
• Ами, ако го стисна, прекалено силно и го удуша;

Тревожната съпруга, която много обича съпруга си:

• Ами, ако го заколя?;
• Ами, ако му изневеря? През нощта докато спя, може да се измъкна от вкъщи и да го направя без да го осъзная даже;

Тревожният син, който много се страхува, да не оправдае надеждите на майка си:

• Ами, ако не завърша университета;
• Ами, ако направя престъпление и вляза в затвора;
• Ами, ако жена ми тормози майка ми;

Тревожният шофьор:

• Ами, ако блъсна човек;
• Ами, ако ударя животно…

Тревожният мъж/жена:

• Ами, ако съм хомосексуален/а;
• Ами, ако се нахвърля на другите сексуално;
• Ами, ако се съблека гол/а на улицата;

Тревожният човек, често има мисли, че ще навреди на другите по някакъв начин. Това е така, защото в детството си е формирал виждането си, как да живее най-правилно.

• Изградил си е, твърди правила за поведение, и си ги следва неотклонно.
• Той, най-добре знае „кое трябва“, „кое не трябва“, „кое е добро“ и „кое е лошо“ и задължително спазва правилата.
• За да, спази правилата си, той трябва да живее в голям контрол;
• Ето защо, в прекалената си фиксация в контрола, той започва да се страхува, че ако изпусне контрола, ще причини вреда, ще се изложи, ще е лош.
• За да е сигурен, че всичко ще е под контрол, той започва да проверява. Тревожната майка, ще се дистанцира от детето си и ще заключи всички прозорци;
• Тревожната съпруга, ще изпокрие ножовете и ще заключи спалнята си за да се преосигури; тревожният син, ще учи и ще прави всичко, което не му харесва само и само майка му да е доволна;
• Тревожният шофьор ще спира да проверява под голата има ли човек….

Първата мисъл, която идва в отговор на тези е: Аз съм луд/а. Ще навредя на близките си. Трябва, да лежа в психиатрия, лудница, затвор. Трябва да бъда изолиран/а и да пия хапчета, защото съм опасен/а.

Идва осъждането, срамът и чувството на вина. Защо мисля така? Какво ми става?
Толкова сме жестоки към себе си, че чак крайни.

Някъде в детството ни, са ни научили на твърд морал. Да мислим, че задължително трябва, да бъдем добри, а света трябва да е идеален. Ако, се изпусне контрола, ще се изложа, опозоря, засрамя. Ами, ако ми се присмеят, ще ме сочат с пръст!

Какво правим, когато ни тормозят натрапливите мисли.  Опитваме се, да ги игнорираме, или да си отклоняваме вниманието от тях.  – грешка! Мозъкът ни, обаче не работи така. Все едно да му кажеш – не мисли за голям розов слон в близките 3 минути.

Нужно е, да разширяваме границите си и да не се съдим толкова жестоко!  Да приемем, че хората допускат грешки. Не сме велики. Не превъзхождаме останалите. Имаме право на несъвършенства, от които да се учим.
Проблема не е в мислите, а в това как възприемаме себе си, когато идват.

• Аз съм лош човек.
  Не обичам близките си
  Трябва да бъда наказан
  Ще подведа родителите си
• Ще навредя на някой…

Важно е, как подхождаме към мислите си. Аз не съм лош човек, само защото имам лоши мисли. В живота се случва всичко! В живота се случва и това!

Техники за самостоятелна работа с натрапливите мисли

• Първа техника: Когато човек има тревожно разстройство и натрапливи мисли, той не живее в реалността. Животът му е или в миналото, или в бъдещето. Идеята е да останем в реалността. Техниката се нарича „тук и сега“. За да изживеем настоящият момент, трябва да забележим всичко около нас, и да го назовем на глас.
• Пример: Колко хубаво беше, преди разводът. Обичахме се, разбирахме се. Какво се случи, че така се объркаха нещата. – живот в миналото
• Или: Когато си намеря половинка , ще бъда много щастлив, но много вероятно е, цял живот, да си остана сам и нещастен. – живот в бъдещето
• Тук и сега – Аз съм в уютният си дом, чувствам се спокоен, чувам мъркането на котката, мирише на ароматната свещ на ванилия, усещам вкусът на шоколадовият бонбон в устата си, ходилата ми усещат твърдия под. Изброяваме: предмети, емоции, чувства, звуци, миризми, усещания. Състоянието на човек в настоящето трябва да е 80% тук и сега, и по 10%  в бъдещето и в миналото.
• Втората техника е да се отдалечим от мислите си. Да си дадем сметка, че ние не сме нашите мисли. Мислите ни, не е задължително да бъдат истина, но те създават след себе си емоции. Мозъкът ни, не различава истина от лъжа, той реагира на всяка мисъл.
• Пример, ако заговорим за един лимон, който нарязваме и облизваме парченце по парченце, започваме да слюноотделяме. Ето я телесната реакция, без наличието на лимон на практика. Мозъкът реагира на неистината, сякаш е истина.
• Отделянето от мислите става така:
• „Аз полудявам“ и „Аз имам мисъл за полудяване“.
• „Аз умирам“ и „Аз имам мисъл за умиране“
• „Аз съм лош“ и „Аз имам мисъл за нещо лошо“ и тн.
• Трета техника. Започваме да повтаряме мисълта, много бързо, докато си оплетем езикът. Може дори да променим гласът си, като на някой герой от анимационен филм. Да правим това, докато стане смешно и мислите ни започнат да звучат абсурдно.
• 1. Четвърта техника. Нашите мисли, не е задължително да бъдат верни. Можем да ги проверим с доказателства – факти ЗА и Против.

  Например: „Ще умра“ – Против – изследванията са ми ок, нямам тежки заболявания, млад съм, не извършвам рискови дейности  и тн….няма доказателства За / в подкрепа на мисълта за умиране/.

  1.  Пета техника – Смях
  • Повтаряй мисълта много пъти, постоянно, докато не се превърне в звуци съединени. Докато не си оплетеш езика.
  • Или кажи мисълта с глас на анимационен герой – много старателно;
  • Или я изпей с позната мелодия.

  Избери си техника, която най-добре ти пасва именно на теб. С която се чувстваш най-комфортно и започни да я практикуваш, когато чуеш натрапливите мисли.

   

От какво се различава ГТР от другите тревожни разстройства. ГТР е страх от ВСИЧКО. Интуитивната тревога е тази, която защитава човек от опасност. Страх от високо например, а ГТР е страх от всичко.

Разликата между „нормалната“ тревожност и тревожността, изпитвана от човек с генерализирано тревожно разстройство е, че тревожността при ГТР, има следните характеристики:

• Прекомерен;
• Устойчив;
• Натрапчива;
• Изтощителнa.

Пример: Един човек, след като гледа новините за терористична атака, може да изпита временна тревожност или безпокойство. Човек с ГТР, може да не спи, но се тревожи цяла нощ и дори на следващия ден, представяйки си най-лошото развитие на събитията, където той или неговите близки може да се окажат в самия епицентър на нова терористична атака.

Генерализираната тревога, върви натам, на където тече вниманието ни:

• На вратата се звъни-тревога. Ами, ако е крадец;
• Мъжа закъснява-тревога. Ами, ако е катастрофирал;
• Детето отива на екскурзия – тревога. Ами, ако нещо му се случи;
• Шефа не ме поздрави – тревога. Ами, ако иска да ме уволни.
• Приятелките са излезли без мен – тревога. Не ме харесват.

ГТР, не се характеризира с някакъв особен страх или безпокойство; човек с ГТР, може да се тревожи за нормални неща, като здраве, пари, работа, семейство и много други. Но това безпокойство е много по-интензивно от нормалното безпокойство. Случайно изречените думи на шефа, че нещата не се развиват във фирмата, водят до мисли, че човекът неизбежно ще бъде уволнен; Обаждането до приятел или роднина, на което той не отговори веднага, или не се обади след известно време, предизвиква мисли и безпокойство, че нещо лошо неминуемо се е случило. Човекът извършва ежедневните си дейности с тревожност и напрежение, дори ако няма причина да се тревожи.

Тревогата е хаотична и може да е, от абсолютно всичко и без причина. Човек, си търси причини за да се тревожи. Търси причините, там където ги няма. Търси, малки пробойни в една ситуация, за да ги преувеличи и да създаде от тях проблем. Грешките в мисленето са катастрофизация и свръхгенерализация – преувеличаване на малките неща, до огромни проблеми. Ментален филтър, е друга грешка в мисленето – вижда изгнилото дърво, но не вижда цялата гора. Човек вижда някакъв малък негативен детайл, и прави заключение на база на него, отхвърляйки всички останали факти в дадена ситуация.

Телесни реакции и прояви 

• Тялото, започва да реагира, изхвърля се адреналин от надбъбречните жлези;
• Ръцете треперят и се потят, сърцебиене, задъхване, замайване, главоболие, зачервяване на лицето;
• Човек, има прекомерна тревожност и вълнение от различни житейски ситуации или събития;
• Трудно контролира тревожността, която е налице повече от половин ден, в продължение на над 6 месеца.
• Вълнението е придружено от над 3 от следните: Моторно безпокойство, безпокойство или нервност Лесна умора Затруднено концентриране Раздразнителност Мускулна треска обезпокоителен сън;
• Мислите са натрапливим….Ако…то …тревогата е насочена, към бъдещето и възможните негативни сценарии, които измисля съзнанието ни;

Как се формира ГТР

Когато в семейството на такъв човек, родителите – мама, баба, са били тревожни и постоянно, са се оплаквали от тревогите си, детето се научава, че света е опасно място. Особено ако постоянно се опитват, да го защитят. Тук не ходи, това не прави, това не яж, че нещо страшно ще стане. И в комбинация с това, ако детето е по-чувствително и възприемчиво, то израства като тревожен човек.

Човек сам създава тревогата, която не съществува. Продължителната тревога е свързана с това, че човек сам и придава значение на всичко, което минава през съзнанието му. Той се хваща за всяка възможност и започва да я преживява като крайно лоша. При най-малката мисъл за нещо застрашително, се свива сърцето и тялото реагира.

• Ами, ако се задуша;
• Ако, получа инсулт
• Ако, получа инфаркт;
• Ако, изпадна в депресия;
• Ако, днес ми бъде зле като вчера;
• Ако полудея;
• Ако умра;
• Ако, нещо се случи на детето;
• И така се започва и се нижат дните в страхове.

За да се справим с натрапливостите, не трябва да ги игнорираме, или да се опитваме да не мислим, защото не точно ката функционира психиката ни. Ако някой ви каже „В следващите 3 мин. Не мисли за голям розов слон“, и ще видите за какво ще мислите в следващите 3 минути. Вместо да се борим, е добре да ги приемем и да ги тестваме за вярност. Колко са възможни и колко са вероятни да се случат тези тревоги. Обикновено психиката ни ги преувеличава до безкрайност и за това, тялото ни реагира с тези телесни симптоми, но от тревога никой не умира, полудява и получава инфаркт. Търсим доказателства, за да оценим тяхната реалистичност.

Има такова понятие страх от страха. Да се страхуваме е човешко и нормално чувство.

Тревогата, която се проточва от сутринта до вечерта се нарича генерализирана. Тя е много мъчителна, защото източва цялата енергия на човека. Главозамайване, напрежение, усещане за мътна глава, треперене и паника. Човек се пита „за какво ми е тревожно постоянно“. Започва да избягва, всякакви състояния и дейности, които предизвикват някакви емоции. Тъжни и страшни филми, ситуации, спорове, и тн. Не се замисля за източника на тези страхове.

Генерализираната тревога има две страни:

Страх от неизвестното – Няма да се справя в бъдеще. Неуверен съм в себе си. Започват фантазии за опасности в бъдеще. Например нова работа, преместване в друг град и всички обстоятелства неизвестни около това. ⠀
Вторична тревога. Тя произтича от първичната. Тя е постоянна и човек се фокусира на нея. За това, трябва да се формира правилно отношение към първата причина. Да се свържем с нея и да я обсъдим и разгледаме. Да решим проблема, вместо да го оставим да виси във времето, дълго нерешен и да създава вътрешен конфликт. Ако се страхуваме от тревогата, това я усилва.

Кога човек страда от ГТР – първо трябва, да се изключат всякакви заболявания. Обикновено, човек минава през медицински иследвания и след като се окаже, че човек е здрав се потвърждава ГТР и се започва психотерапията.