Треперенето на ръцете е нормална реакция на стреса. Понякога треперят и краката, а понякога цялото тяло. Такова треперене, става много силно и човек се паникьосва.

Този физиологичен отговор на тялото, може да се отнася до проявите на нормален тремор. Проявява се, чрез малко потрепване в крайниците, което може да бъде причинено от външен стимул:

  • Психологическа възбуда, на човешката нервна система в стресова ситуация (възбуда, превъзбуда, депресия, истерия) – това се дължи на факта, че по време на емоционална възбуда, в човешкото тяло, възниква хормонален прилив, при който нивото на хормоните в плазмата се увеличава рязко, което е катализатор за тремор на крайниците.
  • Физическа активност: пренапрежение във фитнеса, професионалната дейност е свързана с повишен стрес на ръцете, или краката. Те просто треперят от умора.

Треперенето е характерно за хората, които не са емоционални, а са сдържани.

Как се случва: Вследствие на някаква ситуация, главния мозък генерира мисли за опасност, а надбъбречните жлези отделят хормон на стреса, мускулите влизат в тонус, покачва се кръвното, човек от вътре остава неподвижен, а напрежението което нараства се проявява във вид на треперене.

Пример: По-срамежлив човек, е поканил красива девойка на среща. Вече седят на сервираната маса в ресторанта, а той си мисли „Ще се изложа. Ще кажа нещо, не на място. Ще се окапя. Ще ме помисли за загубеняк…“  Вътрешното напрежение, на човек нараства, но той остава неподвижен, сякаш нищо от вътре не се случва. Сякаш е спокоен. Къде да избие, това напрежение, което се трупа вътре? През тялото – психосоматика.

Пример: Човек, изпълнява старателно поставената му задача от шефа. Когато, шефът му влезе при него, ръцете му започват да треперят на клавиатурата на компютъра. Това, може да е придружено с пресъхване на устата, сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на бузите. Служителят си мисли „Аз съм обект на оценка. Ще си помисли, че не се справям, че съм глупав. Ще ме уволни“. До всички тези мисли, изобщо не е задължително, да достига човек и да си дава сметка, че ги има, защото емоцията страх и притеснение, са толкова силни, че заглушават автоматичните мисли. Както се вижда обаче, вътрешното напрежение е толкова високо, че не може, да остане твърде дълго в тялото и си търси път да излезе през симптомите.

Треперенето, често се повява, при хора със социална фобия, които се страхуват, да не направят лошо впечатление у другите. От вън са ледени статуи. Често усмихнати и любезни, а от вътре са много емоционални и темпераментни.

Такива хора са възпитани, да са послушни и да сдържат емоциите си. Най-често са чували от деца от родителите си: „Какво ще кажат хората“, „Дръж се прилично“…

В резултат на това, човек, скрива цялата си емоционалност дълбоко вътре в себе си и става сдържан. За да не се изложи. Да не направи лошо впечатление. Такъв човек в терапията, трябва да се учи на спонтанност и смело да приема предизвикателствата, от реакциите на другите хора. Страхът е, да не кажат другите по негов адрес „ Пуууу….Некадърник….Глупав….Грозен и тн.

Да се научи да разбира, че нищо и никой не е идеален и да спре да угажда на другите. Остави другите да забележат, че трепериш. Научи се, да го правиш, или ще се въртиш в омагьосан кръг.

Техники за самопомощ:

  • Ако треперенето е вкъщи – усили го. С мисълта си повтаряй – Нека е още повече, още повече…
  • Дишай 3-5-8; Това са: 3 сек.вдишане, 5 сек.задържане, 8 сек. издишане
  • Пусни си медитация/релаксация/хипноза/;
  • Спортувай;
  • Вземи си вана.

Започни работа с психолог, за справяне със страховете.

 

 

Това са допълнителните удари на сърцето, които усеща невротика. Тези усещания формират кардиофобията и човек усеща:

 Недостиг на въздух;
 Тревога;
 Прескачане;
 Усещане, че сърцето ще спре.
 Човек започва да се страхува от смъртта, инфаркта и инсулта.

Ако така се случи, най-добре е да се посети кардиолог!
Хората, често правят грешката да четат в интернет или да комуникират по форуми, където тези страхове се задълбочават от невярна информация.

Ако след прегледа при кардиолога, няма открити проблеми, патология, и всичко е в норма, спираме с търсенето на болести и отговори.

„Екстрасистолата е безопасна за здравото сърце, няма да доведе до инфаркт, защото се задейства механизъм на компостиране, който увеличава силата на свиване на сърцето, след извънпланирана екстрасистолия или пауза, което увеличава диастоличния обем на вентрикулите“.

Този механизъм отсъства при патологията. Дори при абсолютно здравото сърце, могат да се видят екстрасистули при изследване с холтер.

Когато човек е в невроза, неговата нервна система е възбудима и за това усеща екстрасистулите. Когато човек не е напрегнат, също се случва, да има екстрасистули, но не ги забелязва.

 За това, трябва да спре да наблюдава сърцето си, защото колкото повече го наблюдава и се услушва, толкова повече увеличава тревогата си.
 Колкото повече се увеличи тревогата, толкова повече се увеличава адреналина в тялото, който кара, то да реагира със симптомите на стреса;
 Колкото повече стрес, толкова повече, системите на организма работят усилено;

Решението:
Спираме да ходим по лекари; Махаме апарата за кръвно и оксилометъра;
Тези поведения /ходене по лекари и мерене на на пулс, кръвно, или кислород в кръвта/ ни затвърждават страховете, че „нещо ни има“. От страха се отделя адреналин; От адреналина сърцето започва да бие по-осезаемо – омагьосан кръг!

Най-добре разбери как работи нервната ти система:

    1.  Телесно усещане – мисъл – емоция1 – адреналин,
    2. Засилване на т. усещане – по-страшна мисъл – емоция2 –повече адреналин,
    3. Още по-силно т. усещане – още по-страшна мисъл – – емоция3-още повече адреналин
    • Учестен пулс – „ще ми стане нещо“ – притеснение – адреналин 50%
    • Учестен пулс+изпотяване – „ще припадна“- страх – адреналин70%
    • Учестен пулс+изпотяване+треперене – „ще умра“ – паника – адреналин 100%

Съвет. Когато си се прегледал при личният си лекар, кардиолог, ендокринолог, невролог и всичко е наред. Довери се и спри да търсиш несъществуващата болест. Всичко това ще свърши, когато започнеш да влизаш в плашещите за теб ситуации и да преживяваш телесните усещания, за да видиш, че няма да те убият.  

  • Когато сме изчели много за паниката и тревожността, но симптомите не изчезват
  • Лъжеш себе си, че всичко знаеш. Прочел си доста статии в интернет, няколко книжки за самопомощ, мнения във форуми с тревожни хора.
  • Все още мислиш, че симптомите са опасни за здравето ти; Навика да плашим сами себе си.
  • Все още смяташ, че ще стане нещо, много страшно и отбягваш местата в които те е сполетяло за пръв път;
  • Не се опитваш да добиеш нов опит, чрез влизане в плашещите ситуации,за да видиш, че нищо няма да се случи;
  • Постоянно повтаряш старото си поведение, да оставаш в зоната си на комфорт. Там, където е най-малко плашещо; Пиеш хапчета, мериш кръвно, четеш в нета, звъниш на мама, мъжа/жената…
  • Повтаряш старото поведение и така изграждаш навик да плашиш сам себе си. Трябва да го замениш с ново.
  • Докато в теб остане и трохичка съмнение, че симптомите ти са опасни, ти ще произвеждаш адреналин, който те задържа в тревожността;
  • Все още вярваш, че можеш да отбягваш паниката или да се подсигуряваш да не се случи; Не е нужно нищо да правиш. Просто остани в нея и я изживей. Надигащата се тревога е само навик, от който се плашиш.
  • Отдаваш значение на страховете  „Ами ако – припадна, задуша се, ми стане нещо, умра, инфаркт, инсулт…..
  • Не опитваш нови поведения;

Нас ни управлява неизвестното. Единственият начин да се справим, е да си докажем, че е безопасно, като го тестваме с нови поведения, по мъничко всеки ден.

Ако пропуснем два дена, трябва да започнем от начало. Преминавайки през мъничките рискове, да изтърпим мънички дискомфорти, само така ще победим страховете.

Напиши един списък с нещата, които отбягваш. Оцени от 0 до 10 т., кое те плаши най-много. После започни да влизаш в ситуациите с най-ниски точки, докато ги преодолееш. Последователно преминавай към следващите.

Списък – примерен

  1. Страх ме е да оставам сам вкъщи 10т.
  2. Страх ме е да пътувам с кола 8т.
  3. Страх ме е под душа 6т.
  4. Страх ме е да стоя по опашки в магазина 5т…..

 

„Живея вътре в себе си. Безкрайно отправен поглед в тялото на неприятните усещания. Намирам се все навътре в мен и постоянно гледам, как работят органите ми,  а всичко друго което правя е по инерция на автопилот.“

„Разбирам като вдигна кръвното, нервен съм, често ме боли главата, а в гърдите ми боли тежи. Сънят ми не е добър, а сутрин ставам изморен, без сили и енергия. За замайването да не говорим, то е с мен от месеци и се засилва когато излизам от вкъщи и съм навън. Като ида на лекар, и той не открие нищо, за малко се успокоявам, но скоро симптомите се връщат и даже идват нови. Какво още да напраня – ЕКГ, холтер, измерено кръвно, пълна кръвна картина, изследвания на щитовидната жлеза и всичко е в норма?“

Един лекар не открива нищо и ме праща при друг и докога ще ги обикалям и ще харча време и пари и нерви?

В развитите страни, когато човек премине през всички изследвания, лекарите информират пациента, че е редно да посети психолог, защото има емоционално разстройство.

В България обаче, все още е рядкост този подход. Приключил с прегледите и изследванията си здравният специалист, казва, че сте здрав и се сбогува с пациента. Понякога още по-лошо, започват да гледат на човека с насмешка или несериозно и при всяко посещение по лекарските кабинети не обръщат нужното внимание.

Въпросът е, защо имам тези симптоми, след като съм здрав?

Организмът на човек е в стрес –  при спорт, страх, притеснение, вълнение или продължително недоволство от нещо в живота си. Когато не сме доволни от нещо в живота си, продължително време и не променяме нищо, за да не стоим в своята неудовлетвореност, организмът ни е в дистрес – хроничен стрес, той може да бъде неосъзнат дори, защото отдавна вече е с нас и сме го приели за нещо в реда на нещата.

Как се появяват симптомите?

Когато организма на човек е в стрес, в организмът му се произвеждат хормони на стреса, които карат вегетативно съдовата нервна система, да се мобилизира. Тя възприема, че сме в опасност и се опитва да ни спасява.

Ето на практика как се случва това:

Усещаме собственото си сърце, как бие учестено. Фокусираме се в този симптом. Колкото повече се самонаблюдаваме, толкова повече сърцебиенето се учестява и усеща по-силно. Започваме да усещаме даже екстрасистулите, които в определена честота са норма за всеки човек. Скоро се появява пищене в ушите, болка в гърдите, замайване, чувство за недостиг на въздух. Възможно е някой от симптомите да отпадне, а на негово място да дойде някой друг. Защо се случва това?

Науката Неврофизиология на главният мозък, обяснява това .

Главният мозък на човека се фиксира в една тема, която изпраща мислите и емоциите на човека. Цялото внимание, тече по посока на тази тема – примерно фиксацията е в ударите на сърцето.  Получили сме сърцебиене и  фокусираме вниманието си в тази област. Тази област, започва да се инервира, защото главният ни мозък фиксирайки се в тази зона и я възприема, като опасност. Нервните окончания, реагират, главният мозък е фокусиран в тази област и създава тревога и сигнал за застрашеност. При мисълта за опасност, надбъбречните ни жлези отделят хормон адреналин, който ни мобилизира, да се спасяваме. Изливът на адреналин в кръвта, подготвя тялото за „бягство“ или „битка“ за да се спаси от опасността. За да се стегне тялото, мускулите се тонизират, дишането се учестява, човек може да изпитва пориви за уриниране или разстройство /така се изчиства тялото, за да стане леко, за бягството/.

Ето как, сами плашим сами себе си, като се фокусираме в една част на тялото си. Така се преувеличават усещанията там, които като принцип са съвсем естествени за човешкият организъм. Преувеличили усещанията създаваме сами симптомите си.

Колкото повече се плашим от симптомите, толкова повече ги увеличаваме. Това е така, защото се увеличава притока на хормоните на стреса. Хормонът адреналин има много бърз разпад в кръвта. Помислили сме за нещо страшно и веднага, разлял се адреналин, и моментално усещаме в тялото симптом – реакция на стреса: сърцебиене, замайване, изтръпваване, бодлички, студени горещи вълни…

Хубаво е да се знае:

  • От емоционалните разстройства и от реакцията на нервната ни система, не се разболяваме. Нашите вътрешни органи не страдат.
  • Емоционалните хора, не се влошават от магнитните бури, или други атмосферни промени. Сами с вниманието си усилваме усещанията си по пътя на инервацията, а не външните стимули.
  • Емоционалните разстройства се коригират без хапчета! /изключение правят тежките депресии и със сигурност ендогенната депресия/

 

 

Защо аз?

Защо се случва с мен? Аз си бях добре. Радвах се на живота и всичко беше наред. Какво се случи? Защо не съм вече същият човек? Като стар човек съм, който се оплаква всеки ден от състоянието си….

Тревожното разстройство, не е наказание. То е най-доброто нещо, което може, да ти се случи,защото идва, да те накара, да правиш промени.

Когато нещо в живота ни, не е добре, са нужни промени и да търпиш не е решение.

Кога влитаме в тревожността?
Когато се сблъскваме с определена травматизация.

Всеки човек, си има травми от миналото, които просто заспиват, забрявят се. Те обаче никога не изчезват. Остават там е подсъзнанието ни и само чакат удобният момент, за да се разбудят.

Когато се случи събитие в живота ни, което да напомни за миналото травматично събитие, то ще събуди травмата и ние ще влетим в тревожното разстройство.

Тревожността идва, за да каже, че имаме работа с миналото си. Да спрем и да осъзнаем, какво трябва, да променяме, или травмата, ще се връща и връща при всяко напомняне, докато не си научим уроците.

Травмите, силно влияят на живота ни. Заради тях, се сблъскваме с едни и същи проблеми; повтаряме едни и същи грешки; , срещаме се с подобни неподходящи партньори…

Колкото по-често, се сблъскваме с травматичното, то повече се усилва

И за да не се случва, едно и също повторение е нужно, да се срещнем с миналото си, да осъзнаем травмите си, да преработим отношението си към тях, за да формираме здраво отношение към себе си и света.

Да приемем тези части от нас, които не харесваме.

Обещаваш си да започнеш да се храниш с полезна храна и да спортуваш, но вечерта тези намерения изчезват и ти просто преяждаш. Когато е в стрес, на човек сутрин не му се яде, на обяд няма време, а вечер, когато се прибере вкъщи и решава да се „поощри“, „награди“ за усилията, започва да похапва вредна храна. По този начин се развива зависимост от храната.

Когато човек, няма сили да контролира апетита си, а чувството на ситост не идва на време.

Симптоми

  • Загуба на контрол – импулси за тъпчене;
  • Похапване след стрес;
  • Ядене на огромни количества храна, без чувство на глад;
  • Ядене до ставане на лошо;
  • Ядене за успокоение;
  • Ядеш сам от срам да не те гледат, колко и какво ядеш, защото си пълен;
  • Чувство на самота;
  • Чувство на вина и отвращение, след преяждането;
  • Чувство на безнадеждност с борбата с излишното тегло.

Причината в преяждането е в това, че хората не разбират своите емоции

Емоциите трябва да се разбират, осъзнават, изразяват….

В основата на хроническото преяждане, стои хронична обида, гняв, празнота. Празнотата е мястото, в което вие не си позволявате да чувствате емоциите си.

Откъсвате емоциите от живота и тяхното място се заема от храната.

 

  • Препоръки за справяне с проблема:
  • Винаги закусвай
  • Ако пропускаш прием на храна, рискуваш да преядеш на обяд или на вечеря.
  • Съкрати бързите похапвания на крак.
  • Сладкото провокира производство на инсулин и само след 30 мин. се появава дива нужда да ядеш още. Получавайки бърза захар, организма влиза в зависимост и нищо не може да му помогне. Вкусовите рецептори запомнят сладкото и после си го искат отново, като наркотик. За това заменете бързите захари с плодови – ябълка, морков, портокал…
  • Спортувай
  • Тъга, скука, мъка…всичко това ще го решиш със спорта –фитнес, плуване, тичане…
  • Вземи душ

Чувството на вина, е изначално разрушителна емоция, която влияе зле на човека. Тя е форма на психическо самонаказание, за неправилното поведение. Причините за вината са нашите убеждения за себе си, които ни вменяват, какви точно хора трябва да бъдем и как трябва да постъпваме. Тези убеждения ние формираме от детството си, когато нашите авторитети, родители са ни учили.

Чувството на вина, тук е свързано с възприемането на тялото, какво точно то трябва да е. Ако то, не е съвършено започва самобичуването. Самобичуването взима енергия и влошава настроението. Когато това, продължава твърде дълго време, човек може да влезе в депресия.

Самооценката пада в различните сфери на живота- лична, работна, приятелска… През цялото време, сте в напрежение по въпроси свързани с храната. В това състояние на вътрешно напрежение, организма е в стрес и вътрешните процеси оказват влияние на вътрешните органи и нервната система. Мозъкът подава команда, че организма има нужда, да се запаси с енергия и се започва яденето, за да се справи със стреса му трябва повече ресурс….и попадаме в омагьосан кръг.

Как да спрем да се обвиняваме!

Спрете да се наказвате. Ако не придаваме голямо значение на този проблем, организмът, няма да включва механизъм за самокритика и да включва блокажи.

  • Ако се придържате към определен режим на хранене, дори ако прегрешите, не се спирайте. Това е временно. После продължете пак.

 

Страх за сърцето / екстрасистули

„Постоянно се заслушвам в ударите на сърцето. То наистина бие много силно, сякаш не бие нормално, прескача. Усещам го изместено, или малко по вляво или по в средата, към слънчевият сплит. Или се свива силно, или е като топка боляща. Толкова ме е страх, да не му стане нещо, че при най-малкото усещане, аз се заслушвам в него. Меря кръвно, слагам ръка на сърцето. Даже го чувам как бие в ушите ми.“

Екстрасистули. Това са допълнителните удари на сърцето, които усеща тревожният човек. Тези усещания формират кардиофобията и човек усеща:

  • Недостиг на въздух;
  • Тревога;
  • Прескачане;
  • Усещане, че сърцето ще спре.
  • Човек започва да се страхува от смъртта, инфаркта и инсулта.

Ако така се случи, най-добре е да се посети кардиолог!

Хората, често правят грешката, да четат в интернет или да комуникират по форуми, където тези страхове се задълбочават от невярна информация.

Ако след прегледа при кардиолога, няма открити проблеми, патология, и всичко е в норма, спираме с търсенето на болести и отговори.

„Екстрасистолата е безопасна за здравото сърце, няма да доведе до инфаркт, защото се задейства механизъм на компостиране, който увеличава силата на свиване на сърцето, след извънпланирана екстрасистолия или пауза, което увеличава диастоличния обем на вентрикулите“.

Този механизъм отсъства при патологията. Дори при абсолютно здравото сърце, могат да се видят екстрасистули при изследване с холтер.

Когато човек е в тревожен, неговата нервна система е възбудима и за това усеща екстрасистулите. Когато човек не е напрегнат, също се случва, да има екстрасистули, но не ги забелязва.

  • За това, трябва да спре да наблюдава сърцето си, защото колкото повече го наблюдава и се услушва, толкова повече увеличава тревогата си.
  • Колкото повече се увеличи тревогата, толкова повече се увеличава адреналина в тялото, който кара, то да реагира със симптомите на стреса;
  • Колкото повече стрес, толкова повече, системите на организма работят усилено;

Решението:

Спираме да ходим по лекари; Махаме апарата за кръвно и оксилометъра;

Тези поведения /ходене по лекари и мерене на на пулс, кръвно, или кислород в кръвта/ ни затвърждават страховете, че „нещо ни има“. От страха се отделя адреналин; От адреналина сърцето започва да бие по-осезаемо – омагьосан кръг!

Кое движи паниката – двата страха, които се крият зад паниката са:

“Ще полудея“ и  „Ще умра“

„Ще полудея“- нека разгледаме този страх.  Страх да не се побъркам и да си загубя разсъдъкът, защото ще се изложа. Всички ще видят, че съм откачен, ще ми се смеят. Ще стана опасен и ще лежа в психиатрията. Ако пък, съвсем превъртя и взема, че навредя на някой, ще лежа в затвора. Я си представи, че взема да се съблека гол на улицата. А още по-ненормално, да взема да удуша детето си, особено, като ме ядоса с глезотиите си и ей така, един ден просто да не издържа и да го направя и плъзгаме към ОКР.

Зад страхът „Ще полудея“ е да не бъда глупав, да не се изложа, или да разочаровам другите. Страх от негативната оценка от другите.

От къде тръгва този страх: Когато си бил малък, са ти повтаряли:

  • Я се засрами;
  • Недей така, какво ще кажат хората;
  • Няма да се излагаме;
  • Не те ли е срам…

В стремежът си да те отгледат, като възпитан, човек, мама и татко, са ти изпратили посланието, че другите са по-важни и е много важно, как изглеждаш в техните очи. Посланието, което са ти изпратили е, „Не вярвай на себе си. Ти си важен, умен, ценен, само ако другите го виждат и казват“. За да се почувстваш ценен и умен, започваш да се доказваш. Да внимаваш как постъпваш, как се държиш, как изглеждаш. Започваш да се стараеш, да се държиш социално желателно и да внимаваш да не сгрешиш някъде. Защото грешката е голяма излагация. Развиваш перфекционизъм, в старанието си да изглеждаш и да се държиш добре, преувеличавайки малките нормални пропуски, които нормално правим хората ежедневно, като ги преувеличаваш до големи провали – излагация. Та нали ако припадна от паник атаките, другите могат да ме видят, като пиян, друсан, ненормален, отвратителен, луд, ще ме снимат и ще ме качат във фейсбук, инстаграм. Много срам.

За да се справиш с този страх, трябва да се учиш на спонтанност. Да проумееш, че грешките са полезни – уроци, а не провали. Да си позволиш да грешиш. Направи нещо, тествай се и виж реакциите на другите – дали ще е краят на света? Окапи се нарочно в ресторанта, изложи се. Походи с петното на ризата, нека те гледат. Я да видим – ще свърши ли света? Дали пък няма да го обърнете на майтап и да се разсмеете, освобождавйки се от оковите и ограниченията на доброто възпитание. Дали пък, няма да получиш малко облечкение, освобождение – свобода. Бъди спонтанен. Научи се да бъдеш себе и да се обичаш, такъв какъвто си. Да се приемаш, независимо от мнението на другите.

  „Ще умра“. Страх, че нещо ще ми стане. Получавам сърцебиене, кръвното ми се покачва, задушавам се – умирам. Зад него стоят страховете:

Страх – няма да се справя. Тялото ми няма да издържи на напрежението и да го понесе. В крайна сметка ще получа инфаркт или инсулт и ще умра на място.  

От къде тръгва този страх: Зад страхът „няма да се справя“ е не мога да поемам отговорност. Цялото семейство в детството ти е било много свързано и свръх обгрижващо, обаче по този начин не подкрепя детето, да е самостоятелно извън семейството. В стремежът си да те предпазят, са те изнежили. Най-често е всеотдайна майка, която с жертвоготовност и отдаденост, брани детенцето си и не го оставя да порасне и да изгради увереност, че може да се справя само. Посланието, което му дава е „Ти не можеш сам“. Човек се научава да не бъде самостоятелен, не живее независим живот и не успява да функционира успешно без близките си. Когато си бил малък, вероятно са ти повтаряли:

  • Ти не прави това, малък си. Аз ще го свърша вместо теб. Достатъчно, ще работиш като пораснеш.
  • Ти не си виновен, никога, те другите са лоши;
  • Ще се скарам на учителката, ти. Как може да е толкова строга и да те стресира.

За да се справиш с този страх, трябва да се научиш да поемаш отговорност, а не да търпиш и да стоиш в неразрешени ситуации и проблеми.

Страх – няма да ми помогнат, няма да ме спасят. Задушавам, се треперя, сърцето ми ще изхвръкне и никой няма да може да ми помогне.

Когато си бил малък, са те неглежирали. Били са хладни, нестабилни, неуравновесени твоите родители.  Когато си имал нужда от обгрижващите фигури, те или не са били на разположение за теб, или са били твърде непредсказуеми в поведението си. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

  • Няма да получа поддръжка, привързаност, стабилност или физическа
  • Другите ще ме наранят, унижат манипулират;
  • Няма да получа емоционална поддръжка;
  • Аз съм нежелан, отхвърлен.

За да се справиш с този страх, трябва да възстановиш самооценката си и да приключиш със зависимите отношения, като построиш здрави на тяхно място.

Страх – не мога/не искам да изпитвам дискомфорт. Натиска в гърдите и усещането, че въздуха ми спира, не мога да го издържа. Прекалено силно е за мен.

От разглезването в детството. Свръх позволението и липсата на граници. Не достатъчна дисциплина и правила. Родителите толкова много обичат детето си и го боготворят. „Принцесата на тати“. Друга ситуация е, темперамент на детето с който родителите, не са могли да се справят. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

  • Добре щом искаш, направи го.
  • Аз вярвам в теб. Ти си най-красив, умен. Направи го, както прецениш ти.
  • Не те спирам. Разрешавам ти.

За да се справиш с този страх, трябва да поработиш върху границите си. Има общовалидни правила, които важат за всички хора, даже за теб.

 

Дай си сметка, кой е твоят страх, който те води в паниката.

 

 

Мина времето, когато паник атаките, бяха срамни и не говорехме за тях.

  • Ако, някой на работа, разбере за моите кризи, ще ме уволнят;
  • Колегите ми, ще ме сметнат за луд;
  • Партньорът, ще ме остави, защото не ставам за нищо;
  • Ако разберат приятелите, как се чувствам, докато сме заедно навън, ще ме вземат за откачалка;

 

Вече, знаем за паниките много и не ни е срам. Не се измъчваме самостоятелно, а говорим навсякъде за това – интернет групи, групи за взаимопомощ, приятели, колеги, с джипито си.

Знаем, че когато всички изследвания са добри, ни трябва психотерапия.

 

Все пак, да си напомним, че:

  • Паниката не убива, тя е безопасна;
  • Не получаваш инфаркт, инсулт, рак, …;
  • Не може, да ти спре сърцето;
  • Не можеш да загубиш контрол и да извършиш нещо, което не е в моралът ти;
  • Не се предават генетично;
  • Вдигането на кръвно, не говори за хипертония и няма да те убие;
  • Сърцебиенето, не говори за сърдечна болест и няма да те убие;
  • Паник атаките, са фитнес за сърцето ти;
  • Високият пулс, няма да накара сърцето ти да спре;
  • Усещанията ти, няма да те подлудят;
  • Изключено е да полудееш от паниката;
  • Поддават се на психотерапия и се коригират напълно;
  • Не са вредни за кръвоносните ти съдове;

 

Паниката, е вреден навик да се плашиш.

Когато бягаш от паниката, ти я подхранваш. Затова:

 

  • Не спирай да шофираш;
  • Не спирай да излизаш от вкъщи;
  • Не спирай да работиш;
  • Не спирай да се срещаш с приятели;
  • Не спирай да ходиш по магазините;
  • Не спирай да се возиш в асансьор…

 

  • Спри да четеш в нета;
  • Спри да ходиш по лекари;
  • Спри да си мериш кръвното;
  • Спри да си мериш температурата;
  • Спри да се вкопчваш в други хора;
  • Сри да говориш и питаш за болести…

 

Разруши поведението, което подхранва вредният навик, да се плашиш!

Ако, започнеш да въртиш един и същ филм в главата си, рискуваш да влезеш в тревожно разстройство.

Гняв – всички са ми длъжни. Няма справедливост, защото другите не виждат доброто. Другите, не ме уважават и не ме ценят. Те постъпват, не по моя начин и това е неправилно. Как си позволяват, да нарушат правилата ми?

  • Осъзнай-всички, си имаме различни правила. Моите, могат да са различни от твоите.

Вина – аз съм лош. Постъпих зле и засегнах някой друг. Накарах го да страда. Никой, не може да страда, ако сам не го избере. Отговорността, трябва да се поделя – един си заявява правилата, а друг не ги приема и се обижда. Сам, решава да се обиди.

  • Осъзнай-ако излезеш от вината и се извиниш, напрежението ще намалее. Всеки, има право на грешки.

Срам – аз съм неприемлив, смешен, глупав. Другите, ще си помислят нещо срамно за мен, ще ми се присмеят. Ще падна с лице в калта, ще се изложа.

  • Осъзнай – Хората, винаги нещо си мислят, даже и в теб всичко да е перфектно.

Обида – наказвам себе си, за твоите грешки. Аз имам очаквания, които са пълна фантазия в моята глава, а като не се случат се сърдя. Този другия на когото се сърдя, му е все тази. Даже може и да не знае, съвсем да не разбере, че се чувствам обиден, а аз да очаквам да се досети. Докато, той си живее живота, аз се самобичувам с тази обида.

  • Осъзнай – обидата е детска емоция, спри да тропаш с крак.

Тъга – загуба, раздяла. Няма решение. Всичко е загубено. Няма път без изход. Всичко, зависи от теб и твоите избори.

  • Осъзнай-винаги има изход. Даже повече от един. Може, да не ти харесва, но винаги има.

Тревога – ами ако…Ако се разболея от рак; ако си загубя работата; ако ми изневери партньора; ако нещо стане с майка ми; ако нещо стане с мен, кой ще ми гледа децата…

  • Осъзнай – ако имаш план за действие, при всяка застрашителна ситуация, напрежението ще падне.