Треперене на ръцете
Треперенето на ръцете е нормална реакция на стреса. Понякога треперят и краката, а понякога цялото тяло. Такова треперене, става много силно и човек се паникьосва.
Този физиологичен отговор на тялото, може да се отнася до проявите на нормален тремор. Проявява се, чрез малко потрепване в крайниците, което може да бъде причинено от външен стимул:
- Психологическа възбуда, на човешката нервна система в стресова ситуация (възбуда, превъзбуда, депресия, истерия) – това се дължи на факта, че по време на емоционална възбуда, в човешкото тяло, възниква хормонален прилив, при който нивото на хормоните в плазмата се увеличава рязко, което е катализатор за тремор на крайниците.
- Физическа активност: пренапрежение във фитнеса, професионалната дейност е свързана с повишен стрес на ръцете, или краката. Те просто треперят от умора.
Треперенето е характерно за хората, които не са емоционални, а са сдържани.
Как се случва: Вследствие на някаква ситуация, главния мозък генерира мисли за опасност, а надбъбречните жлези отделят хормон на стреса, мускулите влизат в тонус, покачва се кръвното, човек от вътре остава неподвижен, а напрежението което нараства се проявява във вид на треперене.
Пример: По-срамежлив човек, е поканил красива девойка на среща. Вече седят на сервираната маса в ресторанта, а той си мисли „Ще се изложа. Ще кажа нещо, не на място. Ще се окапя. Ще ме помисли за загубеняк…“ Вътрешното напрежение, на човек нараства, но той остава неподвижен, сякаш нищо от вътре не се случва. Сякаш е спокоен. Къде да избие, това напрежение, което се трупа вътре? През тялото – психосоматика.
Пример: Човек, изпълнява старателно поставената му задача от шефа. Когато, шефът му влезе при него, ръцете му започват да треперят на клавиатурата на компютъра. Това, може да е придружено с пресъхване на устата, сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на бузите. Служителят си мисли „Аз съм обект на оценка. Ще си помисли, че не се справям, че съм глупав. Ще ме уволни“. До всички тези мисли, изобщо не е задължително, да достига човек и да си дава сметка, че ги има, защото емоцията страх и притеснение, са толкова силни, че заглушават автоматичните мисли. Както се вижда обаче, вътрешното напрежение е толкова високо, че не може, да остане твърде дълго в тялото и си търси път да излезе през симптомите.
Треперенето, често се повява, при хора със социална фобия, които се страхуват, да не направят лошо впечатление у другите. От вън са ледени статуи. Често усмихнати и любезни, а от вътре са много емоционални и темпераментни.
Такива хора са възпитани, да са послушни и да сдържат емоциите си. Най-често са чували от деца от родителите си: „Какво ще кажат хората“, „Дръж се прилично“…
В резултат на това, човек, скрива цялата си емоционалност дълбоко вътре в себе си и става сдържан. За да не се изложи. Да не направи лошо впечатление. Такъв човек в терапията, трябва да се учи на спонтанност и смело да приема предизвикателствата, от реакциите на другите хора. Страхът е, да не кажат другите по негов адрес „ Пуууу….Некадърник….Глупав….Грозен и тн.
Да се научи да разбира, че нищо и никой не е идеален и да спре да угажда на другите. Остави другите да забележат, че трепериш. Научи се, да го правиш, или ще се въртиш в омагьосан кръг.
Техники за самопомощ:
- Ако треперенето е вкъщи – усили го. С мисълта си повтаряй – Нека е още повече, още повече…
- Дишай 3-5-8; Това са: 3 сек.вдишане, 5 сек.задържане, 8 сек. издишане
- Пусни си медитация/релаксация/хипноза/;
- Спортувай;
- Вземи си вана.
Започни работа с психолог, за справяне със страховете.
