Кардиофобия / страх за сърцето / екстрасистоли

Страх за сърцето / екстрасистули

„Постоянно се заслушвам в ударите на сърцето. То наистина бие много силно, сякаш не бие нормално, прескача. Усещам го изместено, или малко по вляво или по в средата, към слънчевият сплит. Или се свива силно, или е като топка боляща. Толкова ме е страх, да не му стане нещо, че при най-малкото усещане, аз се заслушвам в него. Меря кръвно, слагам ръка на сърцето. Даже го чувам как бие в ушите ми.“

Екстрасистули. Това са допълнителните удари на сърцето, които усеща тревожният човек. Тези усещания формират кардиофобията и човек усеща:

• Недостиг на въздух;
• Тревога;
• Прескачане;
• Усещане, че сърцето ще спре.
• Човек започва да се страхува от смъртта, инфаркта и инсулта.

Ако така се случи, най-добре е да се посети кардиолог!

Хората, често правят грешката, да четат в интернет или да комуникират по форуми, където тези страхове се задълбочават от невярна информация.

Ако след прегледа при кардиолога, няма открити проблеми, патология, и всичко е в норма, спираме с търсенето на болести и отговори.

„Екстрасистолата е безопасна за здравото сърце, няма да доведе до инфаркт, защото се задейства механизъм на компостиране, който увеличава силата на свиване на сърцето, след извънпланирана екстрасистолия или пауза, което увеличава диастоличния обем на вентрикулите“.

Този механизъм отсъства при патологията. Дори при абсолютно здравото сърце, могат да се видят екстрасистули при изследване с холтер.

Когато човек е в тревожен, неговата нервна система е възбудима и за това усеща екстрасистулите. Когато човек не е напрегнат, също се случва, да има екстрасистули, но не ги забелязва.

• За това, трябва да спре да наблюдава сърцето си, защото колкото повече го наблюдава и се услушва, толкова повече увеличава тревогата си.
• Колкото повече се увеличи тревогата, толкова повече се увеличава адреналина в тялото, който кара, то да реагира със симптомите на стреса;
• Колкото повече стрес, толкова повече, системите на организма работят усилено;

Решението:

Спираме да ходим по лекари; Махаме апарата за кръвно и оксилометъра;

Тези поведения /ходене по лекари и мерене на на пулс, кръвно, или кислород в кръвта/ ни затвърждават страховете, че „нещо ни има“. От страха се отделя адреналин; От адреналина сърцето започва да бие по-осезаемо – омагьосан кръг!