Защо аз?

Защо аз?

Защо се случва с мен? Аз си бях добре. Радвах се на живота и всичко беше наред. Какво се случи? Защо не съм вече същият човек? Като стар човек съм, който се оплаква всеки ден от състоянието си….

Тревожното разстройство, не е наказание. То е най-доброто нещо, което може, да ти се случи,защото идва, да те накара, да правиш промени.

Когато нещо в живота ни, не е добре, са нужни промени и да търпиш не е решение.

Кога влитаме в тревожността?
Когато се сблъскваме с определена травматизация.

Всеки човек, си има травми от миналото, които просто заспиват, забрявят се. Те обаче никога не изчезват. Остават там е подсъзнанието ни и само чакат удобният момент, за да се разбудят.

Когато се случи събитие в живота ни, което да напомни за миналото травматично събитие, то ще събуди травмата и ние ще влетим в тревожното разстройство.

Тревожността идва, за да каже, че имаме работа с миналото си. Да спрем и да осъзнаем, какво трябва, да променяме, или травмата, ще се връща и връща при всяко напомняне, докато не си научим уроците.

Травмите, силно влияят на живота ни. Заради тях, се сблъскваме с едни и същи проблеми; повтаряме едни и същи грешки; , срещаме се с подобни неподходящи партньори…

Колкото по-често, се сблъскваме с травматичното, то повече се усилва

И за да не се случва, едно и също повторение е нужно, да се срещнем с миналото си, да осъзнаем травмите си, да преработим отношението си към тях, за да формираме здраво отношение към себе си и света.

Да приемем тези части от нас, които не харесваме.

/от

Преяждане

Обещаваш си да започнеш да се храниш с полезна храна и да спортуваш, но вечерта тези намерения изчезват и ти просто преяждаш. Когато е в стрес, на човек сутрин не му се яде, на обяд няма време, а вечер, когато се прибере вкъщи и решава да се „поощри“, „награди“ за усилията, започва да похапва вредна храна. По този начин се развива зависимост от храната.

Когато човек, няма сили да контролира апетита си, а чувството на ситост не идва на време.

Симптоми

  • Загуба на контрол – импулси за тъпчене;
  • Похапване след стрес;
  • Ядене на огромни количества храна, без чувство на глад;
  • Ядене до ставане на лошо;
  • Ядене за успокоение;
  • Ядеш сам от срам да не те гледат, колко и какво ядеш, защото си пълен;
  • Чувство на самота;
  • Чувство на вина и отвращение, след преяждането;
  • Чувство на безнадеждност с борбата с излишното тегло.

Причината в преяждането е в това, че хората не разбират своите емоции

Емоциите трябва да се разбират, осъзнават, изразяват….

В основата на хроническото преяждане, стои хронична обида, гняв, празнота. Празнотата е мястото, в което вие не си позволявате да чувствате емоциите си.

Откъсвате емоциите от живота и тяхното място се заема от храната.

 

  • Препоръки за справяне с проблема:
  • Винаги закусвай
  • Ако пропускаш прием на храна, рискуваш да преядеш на обяд или на вечеря.
  • Съкрати бързите похапвания на крак.
  • Сладкото провокира производство на инсулин и само след 30 мин. се появава дива нужда да ядеш още. Получавайки бърза захар, организма влиза в зависимост и нищо не може да му помогне. Вкусовите рецептори запомнят сладкото и после си го искат отново, като наркотик. За това заменете бързите захари с плодови – ябълка, морков, портокал…
  • Спортувай
  • Тъга, скука, мъка…всичко това ще го решиш със спорта –фитнес, плуване, тичане…
  • Вземи душ

Чувството на вина, е изначално разрушителна емоция, която влияе зле на човека. Тя е форма на психическо самонаказание, за неправилното поведение. Причините за вината са нашите убеждения за себе си, които ни вменяват, какви точно хора трябва да бъдем и как трябва да постъпваме. Тези убеждения ние формираме от детството си, когато нашите авторитети, родители са ни учили.

Чувството на вина, тук е свързано с възприемането на тялото, какво точно то трябва да е. Ако то, не е съвършено започва самобичуването. Самобичуването взима енергия и влошава настроението. Когато това, продължава твърде дълго време, човек може да влезе в депресия.

Самооценката пада в различните сфери на живота- лична, работна, приятелска… През цялото време, сте в напрежение по въпроси свързани с храната. В това състояние на вътрешно напрежение, организма е в стрес и вътрешните процеси оказват влияние на вътрешните органи и нервната система. Мозъкът подава команда, че организма има нужда, да се запаси с енергия и се започва яденето, за да се справи със стреса му трябва повече ресурс….и попадаме в омагьосан кръг.

Как да спрем да се обвиняваме!

Спрете да се наказвате. Ако не придаваме голямо значение на този проблем, организмът, няма да включва механизъм за самокритика и да включва блокажи.

  • Ако се придържате към определен режим на хранене, дори ако прегрешите, не се спирайте. Това е временно. После продължете пак.

 

/от

Кардиофобия / страх за сърцето / екстрасистоли

Страх за сърцето / екстрасистули

„Постоянно се заслушвам в ударите на сърцето. То наистина бие много силно, сякаш не бие нормално, прескача. Усещам го изместено, или малко по вляво или по в средата, към слънчевият сплит. Или се свива силно, или е като топка боляща. Толкова ме е страх, да не му стане нещо, че при най-малкото усещане, аз се заслушвам в него. Меря кръвно, слагам ръка на сърцето. Даже го чувам как бие в ушите ми.“

Екстрасистули. Това са допълнителните удари на сърцето, които усеща тревожният човек. Тези усещания формират кардиофобията и човек усеща:

  • Недостиг на въздух;
  • Тревога;
  • Прескачане;
  • Усещане, че сърцето ще спре.
  • Човек започва да се страхува от смъртта, инфаркта и инсулта.

Ако така се случи, най-добре е да се посети кардиолог!

Хората, често правят грешката, да четат в интернет или да комуникират по форуми, където тези страхове се задълбочават от невярна информация.

Ако след прегледа при кардиолога, няма открити проблеми, патология, и всичко е в норма, спираме с търсенето на болести и отговори.

„Екстрасистолата е безопасна за здравото сърце, няма да доведе до инфаркт, защото се задейства механизъм на компостиране, който увеличава силата на свиване на сърцето, след извънпланирана екстрасистолия или пауза, което увеличава диастоличния обем на вентрикулите“.

Този механизъм отсъства при патологията. Дори при абсолютно здравото сърце, могат да се видят екстрасистули при изследване с холтер.

Когато човек е в тревожен, неговата нервна система е възбудима и за това усеща екстрасистулите. Когато човек не е напрегнат, също се случва, да има екстрасистули, но не ги забелязва.

  • За това, трябва да спре да наблюдава сърцето си, защото колкото повече го наблюдава и се услушва, толкова повече увеличава тревогата си.
  • Колкото повече се увеличи тревогата, толкова повече се увеличава адреналина в тялото, който кара, то да реагира със симптомите на стреса;
  • Колкото повече стрес, толкова повече, системите на организма работят усилено;

Решението:

Спираме да ходим по лекари; Махаме апарата за кръвно и оксилометъра;

Тези поведения /ходене по лекари и мерене на на пулс, кръвно, или кислород в кръвта/ ни затвърждават страховете, че „нещо ни има“. От страха се отделя адреналин; От адреналина сърцето започва да бие по-осезаемо – омагьосан кръг!

/от

Ще полудея / ще умра – Кой е твоят страх в ПА?

Кое движи паниката – двата страха, които се крият зад паниката са:

“Ще полудея“ и  „Ще умра“

„Ще полудея“- нека разгледаме този страх.  Страх да не се побъркам и да си загубя разсъдъкът, защото ще се изложа. Всички ще видят, че съм откачен, ще ми се смеят. Ще стана опасен и ще лежа в психиатрията. Ако пък, съвсем превъртя и взема, че навредя на някой, ще лежа в затвора. Я си представи, че взема да се съблека гол на улицата. А още по-ненормално, да взема да удуша детето си, особено, като ме ядоса с глезотиите си и ей така, един ден просто да не издържа и да го направя и плъзгаме към ОКР.

Зад страхът „Ще полудея“ е да не бъда глупав, да не се изложа, или да разочаровам другите. Страх от негативната оценка от другите.

От къде тръгва този страх: Когато си бил малък, са ти повтаряли:

  • Я се засрами;
  • Недей така, какво ще кажат хората;
  • Няма да се излагаме;
  • Не те ли е срам…

В стремежът си да те отгледат, като възпитан, човек, мама и татко, са ти изпратили посланието, че другите са по-важни и е много важно, как изглеждаш в техните очи. Посланието, което са ти изпратили е, „Не вярвай на себе си. Ти си важен, умен, ценен, само ако другите го виждат и казват“. За да се почувстваш ценен и умен, започваш да се доказваш. Да внимаваш как постъпваш, как се държиш, как изглеждаш. Започваш да се стараеш, да се държиш социално желателно и да внимаваш да не сгрешиш някъде. Защото грешката е голяма излагация. Развиваш перфекционизъм, в старанието си да изглеждаш и да се държиш добре, преувеличавайки малките нормални пропуски, които нормално правим хората ежедневно, като ги преувеличаваш до големи провали – излагация. Та нали ако припадна от паник атаките, другите могат да ме видят, като пиян, друсан, ненормален, отвратителен, луд, ще ме снимат и ще ме качат във фейсбук, инстаграм. Много срам.

За да се справиш с този страх, трябва да се учиш на спонтанност. Да проумееш, че грешките са полезни – уроци, а не провали. Да си позволиш да грешиш. Направи нещо, тествай се и виж реакциите на другите – дали ще е краят на света? Окапи се нарочно в ресторанта, изложи се. Походи с петното на ризата, нека те гледат. Я да видим – ще свърши ли света? Дали пък няма да го обърнете на майтап и да се разсмеете, освобождавйки се от оковите и ограниченията на доброто възпитание. Дали пък, няма да получиш малко облечкение, освобождение – свобода. Бъди спонтанен. Научи се да бъдеш себе и да се обичаш, такъв какъвто си. Да се приемаш, независимо от мнението на другите.

  „Ще умра“. Страх, че нещо ще ми стане. Получавам сърцебиене, кръвното ми се покачва, задушавам се – умирам. Зад него стоят страховете:

Страх – няма да се справя. Тялото ми няма да издържи на напрежението и да го понесе. В крайна сметка ще получа инфаркт или инсулт и ще умра на място.  

От къде тръгва този страх: Зад страхът „няма да се справя“ е не мога да поемам отговорност. Цялото семейство в детството ти е било много свързано и свръх обгрижващо, обаче по този начин не подкрепя детето, да е самостоятелно извън семейството. В стремежът си да те предпазят, са те изнежили. Най-често е всеотдайна майка, която с жертвоготовност и отдаденост, брани детенцето си и не го оставя да порасне и да изгради увереност, че може да се справя само. Посланието, което му дава е „Ти не можеш сам“. Човек се научава да не бъде самостоятелен, не живее независим живот и не успява да функционира успешно без близките си. Когато си бил малък, вероятно са ти повтаряли:

  • Ти не прави това, малък си. Аз ще го свърша вместо теб. Достатъчно, ще работиш като пораснеш.
  • Ти не си виновен, никога, те другите са лоши;
  • Ще се скарам на учителката, ти. Как може да е толкова строга и да те стресира.

За да се справиш с този страх, трябва да се научиш да поемаш отговорност, а не да търпиш и да стоиш в неразрешени ситуации и проблеми.

Страх – няма да ми помогнат, няма да ме спасят. Задушавам, се треперя, сърцето ми ще изхвръкне и никой няма да може да ми помогне.

Когато си бил малък, са те неглежирали. Били са хладни, нестабилни, неуравновесени твоите родители.  Когато си имал нужда от обгрижващите фигури, те или не са били на разположение за теб, или са били твърде непредсказуеми в поведението си. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

  • Няма да получа поддръжка, привързаност, стабилност или физическа
  • Другите ще ме наранят, унижат манипулират;
  • Няма да получа емоционална поддръжка;
  • Аз съм нежелан, отхвърлен.

За да се справиш с този страх, трябва да възстановиш самооценката си и да приключиш със зависимите отношения, като построиш здрави на тяхно място.

Страх – не мога/не искам да изпитвам дискомфорт. Натиска в гърдите и усещането, че въздуха ми спира, не мога да го издържа. Прекалено силно е за мен.

От разглезването в детството. Свръх позволението и липсата на граници. Не достатъчна дисциплина и правила. Родителите толкова много обичат детето си и го боготворят. „Принцесата на тати“. Друга ситуация е, темперамент на детето с който родителите, не са могли да се справят. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

  • Добре щом искаш, направи го.
  • Аз вярвам в теб. Ти си най-красив, умен. Направи го, както прецениш ти.
  • Не те спирам. Разрешавам ти.

За да се справиш с този страх, трябва да поработиш върху границите си. Има общовалидни правила, които важат за всички хора, даже за теб.

 

Дай си сметка, кой е твоят страх, който те води в паниката.

 

 

/от

С паник атаките, можеш да се справиш и сам!

Мина времето, когато паник атаките, бяха срамни и не говорехме за тях.

  • Ако, някой на работа, разбере за моите кризи, ще ме уволнят;
  • Колегите ми, ще ме сметнат за луд;
  • Партньорът, ще ме остави, защото не ставам за нищо;
  • Ако разберат приятелите, как се чувствам, докато сме заедно навън, ще ме вземат за откачалка;

 

Вече, знаем за паниките много и не ни е срам. Не се измъчваме самостоятелно, а говорим навсякъде за това – интернет групи, групи за взаимопомощ, приятели, колеги, с джипито си.

Знаем, че когато всички изследвания са добри, ни трябва психотерапия.

 

Все пак, да си напомним, че:

  • Паниката не убива, тя е безопасна;
  • Не получаваш инфаркт, инсулт, рак, …;
  • Не може, да ти спре сърцето;
  • Не можеш да загубиш контрол и да извършиш нещо, което не е в моралът ти;
  • Не се предават генетично;
  • Вдигането на кръвно, не говори за хипертония и няма да те убие;
  • Сърцебиенето, не говори за сърдечна болест и няма да те убие;
  • Паник атаките, са фитнес за сърцето ти;
  • Високият пулс, няма да накара сърцето ти да спре;
  • Усещанията ти, няма да те подлудят;
  • Изключено е да полудееш от паниката;
  • Поддават се на психотерапия и се коригират напълно;
  • Не са вредни за кръвоносните ти съдове;

 

Паниката, е вреден навик да се плашиш.

Когато бягаш от паниката, ти я подхранваш. Затова:

 

  • Не спирай да шофираш;
  • Не спирай да излизаш от вкъщи;
  • Не спирай да работиш;
  • Не спирай да се срещаш с приятели;
  • Не спирай да ходиш по магазините;
  • Не спирай да се возиш в асансьор…

 

  • Спри да четеш в нета;
  • Спри да ходиш по лекари;
  • Спри да си мериш кръвното;
  • Спри да си мериш температурата;
  • Спри да се вкопчваш в други хора;
  • Сри да говориш и питаш за болести…

 

Разруши поведението, което подхранва вредният навик, да се плашиш!

/от

Ако зациклиш на една и съща тема, ще се разболееш

Ако, започнеш да въртиш един и същ филм в главата си, рискуваш да влезеш в тревожно разстройство.

Гняв – всички са ми длъжни. Няма справедливост, защото другите не виждат доброто. Другите, не ме уважават и не ме ценят. Те постъпват, не по моя начин и това е неправилно. Как си позволяват, да нарушат правилата ми?

  • Осъзнай-всички, си имаме различни правила. Моите, могат да са различни от твоите.

Вина – аз съм лош. Постъпих зле и засегнах някой друг. Накарах го да страда. Никой, не може да страда, ако сам не го избере. Отговорността, трябва да се поделя – един си заявява правилата, а друг не ги приема и се обижда. Сам, решава да се обиди.

  • Осъзнай-ако излезеш от вината и се извиниш, напрежението ще намалее. Всеки, има право на грешки.

Срам – аз съм неприемлив, смешен, глупав. Другите, ще си помислят нещо срамно за мен, ще ми се присмеят. Ще падна с лице в калта, ще се изложа.

  • Осъзнай – Хората, винаги нещо си мислят, даже и в теб всичко да е перфектно.

Обида – наказвам себе си, за твоите грешки. Аз имам очаквания, които са пълна фантазия в моята глава, а като не се случат се сърдя. Този другия на когото се сърдя, му е все тази. Даже може и да не знае, съвсем да не разбере, че се чувствам обиден, а аз да очаквам да се досети. Докато, той си живее живота, аз се самобичувам с тази обида.

  • Осъзнай – обидата е детска емоция, спри да тропаш с крак.

Тъга – загуба, раздяла. Няма решение. Всичко е загубено. Няма път без изход. Всичко, зависи от теб и твоите избори.

  • Осъзнай-винаги има изход. Даже повече от един. Може, да не ти харесва, но винаги има.

Тревога – ами ако…Ако се разболея от рак; ако си загубя работата; ако ми изневери партньора; ако нещо стане с майка ми; ако нещо стане с мен, кой ще ми гледа децата…

  • Осъзнай – ако имаш план за действие, при всяка застрашителна ситуация, напрежението ще падне.

 

/от

Паник атака – Началото

Паник атака – старт!

Както се разхождах по магазините, изведнъж започна сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпнаха краката – паник атака. Не мога, да си поема въздух. Толкова беше страшно, помислих, че умирам. Какво ще правят децата ми, без мен. Не бях ядосана. Без нищо ей-така, като гръм от ясно небе, както си пазарувам.

Най-честият сценарий на началото на паническото разстройство.

Защо човек си мисли, че паник атаката е дошла, като гръм от ясно небе?

Представете си жена, която си живее нормален живот. Има семейство, деца, работа, доходи. Само, че тази жена има ежедневно напрежение /дистрес/, заради различни проблеми вкъщи, в работата, със свекървата.

Всяка повишена емоция, която се задържа за по-дълго време в нас, рано или късно преминава границата и отива в тялото. В тялото емоциите се превръщат в симптоми:

  • Замайване;
  • Сърцебиене;
  • Изтръпване;
  • Схващане;
  • Покачване на кръвното налягане;
  • Гадене;
  • Студена пот;
  • Стягане в гърдите и тн.

Когато получава тези симптоми, човек не разбира както става, защото тя просто пазарува – нищо стресово. Не знае, какво се случва и започва да си мисли, че получава „инфаркт“, „инсулт“ и други страшни мисли, които в дъното е естественият страх за живота.

Така започва, омагьосаният кръг на паник атаката.

Сега при всяко телесно усещане,  човек започва да обръща внимание, като наблюдава тялото си, появява мисъл за опасност, тази мисъл ще предизвиква емоцията страх, която, ще накара тялото и да отделя адреналин, адреналинът ще провокира нови и по-силни телесни усещания.  

 

 

 

Отваряне на снимката
/от

Главоболие

Говорим за главоболие, което е изследвано и медицински е доказано, че човек е здрав и няма причина да го боли главата-тогава говорим за главоболие на нервна почва. Защо, човек страда от главоболия?

Органични причини:

  • мигрена
  • синузит
  • вариране в кръвното налягане
  • стрес и напрежение в ежедневието

Психични причини.

Когато човек, има много твърди/негъвкави вярвания за света, хората и себе си и очаква, че неговият морал, важи за всички хора. Всички, трябва да постъпват по неговият начин и ако това, не се случи, той се ядосва и възмущава. Това поражда напрежение в главата и главоболие.

Причини:

  • Всяка емоция, има своето място в нашето тяло. Главата, отговаря за емоцията гняв. Всеки е усещал, когато се ядоса как в главата му нахлува кръв, бузите се зачервяват и цялото напрежение се качва нагоре. В тялото приижда много енергия и в гнева си, сме способни да станем по-силни и по-бързи. Най-често обаче, ние подтискаме гнева и не го искарваме навън /не удряме, не крещим, не тичаме/, за да не влизаме в конфликти, да не обидим, да не ни отритнат по някакъв начин, преглъщаме гнева и той автоагресивно удря нас. Удря ни в главата с напрежение и главоболие.
  • Лицемерието – гневим се на човека, но в същото време му се усмихваме. Представете си, че шефът ви днес ви се е развикал и смята, че не добре сте си свършили работата. Вие обаче знаете, че сте направили каквото сте могли, тъй като сроковете са били, твърде кратки за качественото изпълнение на задачата. Това, че той крещи, ви се струва несправедливо, но въпреки това, преглъщате гнева и отговаряте с любезна усмивка, че ще поправите дребните грешки. Получава се в тялото ви несъответствие – усещате гняв, а се усмихвате. Несъответствието поражда напрежение.
  • Страхът също предизвиква напрежение в тялото, което може да се отрази на главата. Спомнете си изразите – „Настръхна ми косата от страх“.
  • Скрита депресия. Под главоболието, може да се крие скрита депресия.
  • Враждебност. Конфликти. Често, главоболие може да възникне в случаите, когато човек не получи признание в социума.
  • Перфекционизма. Гоненето на високи стандарти, най често в работата, поражда напрежение. Претоварването със задачи, срокове и високи очаквания от себе си за качествено и бързо изпълнение в срок – стресира.
  • Инатът. Когато се запъне човек на всяка цена за нещо и не отстъпва, каквото и да му струва, това повдига напрежението и го отпраща към главата.

За да не боли главата:

  • Когато се гневим, си казваме „Сега се гневя“ и това е нормално. Изразявате, недоволството си на глас и не потискате за сметка на себе си./автоагресия/. Емоциите трябва да излизат на вън – те са външен процес. Казвайте ги, и не стойте в неразрешени проблеми.
  • Приемете себе си;
  • Почивайте повече.
  • Не се опитвайте да угодите на всички.
  • Обкръжавайте се с позитивни хора.
  • Отстраняваме лицемерието. Каквото ни е отвътре, това трябва да излъчваме на вън – към света. Приеми другите без да ги осъждаш;
  • Отстраняваме перфекционизма. Приеми се такъв, какъвто си – несъвършен;
  • Отстраняваме ригидните правила. Стават гъвкави – учи се, да се доверяваш на света;
  • Отстраняваме мазохизма. Почивай повече от работа и грижи, целият свят, ще почака. Ти си най-важен!

 

/от

Посттравматичен растеж

Посттравматичен растеж

Как, се променя човек, когато преживее нещо тежко и трудно?

Раздяла, смърт, развод, уволнение, болест, тежка диагноза, инцидент…

За това, как личността, израства емоционално след преживяна травма, са направени редица изследвания.

Издадени са въпросници и тестове за измерването на промяната на идентичността на човек, след тежко събитие.

Вече е ясно, че променят на практика, цялата си идентичност до края на живота.

Старите мечти и стремления отпадат. Особено ако са се отнасяли, за пари и власт.
Социалните роли и маски, се заменят с една непринудена естественост и желание за свобода.

Стават много по-щастливи и по-благодарни и ценят и най-дребничките неща от живота
Променят старите си изградени от детството убеждения, за хората, живот и себе си.
Стават по-свързани с природата.

И ето как, човек се пречиства. Цялата му идентичност се променя. Ценности, нагласи, стремежи. Отпада от общественият живот по начина, по който е бил позициониран, за да измени цялата си идентичност и да разгърне потенциалът си.

За това, какъв потенциал, може да носи травмата и защо, не бива да бягаме от болката, е добре да се запитаме:

За какво съм благодарен?
На какво ме научи?
Какво, мога да надградя?
Ако не мога, да променя ситуацията, какво мога да променя в себе си?

За това, не съжалявай за болката. Ако си преживял болка и травма, имал си късмета да пораснеш!

/от

Агорафобия/страх за близките

„Ами ако нещо се случи с него/нея… Аз няма да оцелея….

Защо се страхуваме за близките си? Как развиваме зависимост. Вторични изгоди от болестта.

Влезли сте вече в тревожното си разстройство и си започнали, да се тревожите за здравето си, психиката си и за живота си. Тревожността ни кара, да се ограничаваме в действията си. Започва да ръководи живота ни. Страховете, да не ни стане лошо, да не припаднем, да не получим паник атака, ни карат да търсим сигурност. Постоянно се преосигуряваме, защото ако се случи „лошото“, да можем да го предвидим и изконтролираме.

  • Иди ти до магазина, защото ми е лошо. Все пак да не припадна.
  • Мамо, остани вкъщи с мен днес, че не се чувствам добре. Може да се наложи да викнем бърза помощ.
  • Скъпи, вземи детето от градина ти, за всеки случай, че не ми е добре.
  • Миличка, може ли да си говорим по телефона, докато вървя и стигна до аптеката?
  • Колега, може ли да те държа под ръка, докато стигнем до работа? Да вървим заедно до там и обратно.

Близките ни хора роднини, съседи, приятели, колеги са винаги наоколо в случай, че „нещо ми стане“. Грижат се за нас и да ни подкрепят. Всъщност, обаче тази грижа ни създава временен комфорт. На момента се успокояваме и напрежението ни пада, за конкретната ситуация. В дългосрочен план, обаче тази помощ, която получаваме, ни прави беззащитни, като деца.

Тези „помагания“, затвърждават у нас усещането за безпомощност. Психиката ни получава команда „Ти не можеш сам“. Всичко това, срива самочувствието ни в един момент и отслабва силите и волята ни.

Започваме да прехвърляме отговорността, за нашите действия на някой друг. Това ни прави зависими и безпомощни. Способността, да се справим самостоятелно с живота си и страховете си, намалява, а с напредване на времето, тревожното разстройство се задълбочава.

В следствие на такова обгрижване, в крайна сметка се поражда и нова тревога в нас:

„Ами ако нещо се случи с майка ми/мъжа/жена ми…“ Какво ще правя? Аз няма да оцелея….

Сега разбирате ли, какво означава вторична изгода от болестта?

Харесва ни, постоянно да има някой наоколо. Някой, който да го е грижа за нас – дали сме се нахранили, наспали. Не можем да се лишим от цялото, това голямо внимание, което осигурява вкопчването ни в близките ни хора.

  • Откакто съм с паник атаки, жена ми е по-мила с мен;
  • Откакто съм с агорафобия, мъжът ми, вече не закъснява след работа. Не седи по цяла нощ на телефона/компютърът си. Не ходи с приятели за риба в събота.
  • Откакто съм така, майка ми, вече не ме критикува постоянно. Сега гледа децата ми и ми е постоянно под ръка.

 

Ето, че тревожните разстройства, носят и ползи. Дайте си сметка обаче, че ако искате сте по-спокойни и щастливи, трябва да пораснете и да започнете да се справяте сами….

 

 

 

/от