Когато има фонова тревожност, това е когато дълго време сме напрегнати и вече сме свикнали с това. Нарича се дистрес. Продължителна всекидневна тревожность за нещо. Появява се замайване.

Замайването започва, да се усеща, като плашещ симптом, за когото мислим, че види или сочи за нещо сериозно със здравето. И когато се случи така, се вдига тревожността, а тя от своя страна води до замайване. Аз гоня, ти гониш – омагьосан кръг. Фиксацията в тялесното усещане, го кара да се връща отново.

Припадането се придружава от състояние на ниско кръвно, а когато сме тревожни, кръвното се вдига.

За да стане ясно има 2 причина за замайването

1. Психогенно
2. Органично

При органичната причина за замайването – се движат предметите пред очите. Дължи се на проблеми с вестибуларният апарат или на ниско кръвно

При психогенните причини за замайването – предметите не се движат, а самият човек се усеща нестабилен. При психогенното, на нервна почва, започват мисли:

„Ще припадна“, “ Ще загубя контрол“, „Ще се изложа“.
Обаче при него, човек не се заваля на една страна, не припада и не му се движат предмети пред очите. При него има силен страх, който покачва адреналина и кръвното, за разлика от състоянието в което наистина се припада. Когато човек, припада, тогава кръвното също е паднало – при бременност например, или при други обстоятелства с ниско кръвно.

При всички случаи, замайването преминава, когато емоционалното състояние се подобри.

За какво говори замайването?

Чисто метафорично тревожният човек, със симптом на замайване, няма вътрешна опора.

• Не мога сам
  Искам някой да ме подкрепя
  Искам да мога да разчитам на някого
  Не знам как да се оправям сам
• Трябва ми някой
  Земята се клати под краката ми
  не мога да реша сам, трябва да питам

Да се види, какво значи за човек, този симптом. Защо не е самостоятелен? Защо не може да взима решения? Защо не е готов да порасне?

Започваме да растем в терапията. Поставяме си нови задачи, за да надградим уменията си, за да можем да разчитаме сами на себе си.

Хроничната умора  е състояние на изчерпване на енергията от организма, ако не се овладее, се стига до бърнаут.

Основният признак на хронична умора, е появата на умора и апатия без видима причина. Започват  проблеми с паметта – за човек става по-трудно, да си спомня или научи нещо. Раздразнителност и агресия, допринасят за нарушения на съня. Дишането започва да се затруднява, дори при най-малкото натоварване (изкачване по стълбите), се появява слабост, а понякога гадене.

На пръв поглед безобидни симптоми като умора, летаргия, сънливост. При някои хора, те се появяват изключително извън сезона поради липса на витамини и хранителни вещества. За мнозина обаче тези симптоми не изчезват дори с настъпването на пролетта, а напротив, те се влошават още повече, влошавайки работоспособността и състоянието на организма като цяло.

Така,  звучи човек с хронична умора

Постоянно съм раздразнителен
Още от сутринта се събуждам изморен
Нямам сили за нищо
Даже обичайните неща, рутинните са ми трудни
Бавен съм и не успявам на време

Астенията

Понижава когнитивните функции-внимание, памет, концентрация.
Повишава раздразнителността
Настроението се променя рязко нагоре на долу – избухливост.
Чести главоболия, болки в мускули и стави.
Чувствителност към звук, шум, светлина.
Сърцебиене, безсилие.
Завишава се страхът от болести и човек все по-често се чувства угнетен.

Важно е да се знае❗

1️⃣Астенията, може да е в резултат от органични причини – физическа патология.
2️⃣Или да се дължи наа психологически вътреличностни противоречия в човека, които изцеждат силите му.

Така, че лекарският преглед е задължителен. Той ще установи, дали в организма има дефицити и как, да им се влияе.
Най-често се установяват  – нисък хемуглобин, дефицит на витамин Б, изчерпан литий, промяна в хормоналният баланс, завишен с-реактивен протеин и тн.

Органични причини:

• Нисък хемоглобин. Когато хемоглобина падне, се появяват симптоми, като лесна уморяемост, шум в ушите, мухи в погледа, депресия.
• Недостиг на витамин Д. или витамин В12– мускулна слабост, болки в ставите, депресия.
• Нарушена функция на хормона на щитовидната жлеза- нестабилно емоционално състояние, вялост, умора, апатия, изтръпвания.
• Прием на медикаменти – някои антихистамини, антидепресанти и бетаблокери имат странични ефекти, като апатия, умора,отпазналост.

Психични причини:

1. Тревога – дистрес, когато е продължителна, предизвиква слабост и обща отпадналост
2. Продължителни вегетативни усещания. Те водят, до изчерпване на ресурса на тялото, защото в работата се включва и пара симпатиковият отдел на автономната нервна система, чувстваме се летаргични, а по този начин тялото се възстановява.⠀
3. Депресивни мисли. „ Нищо не мога“, „Няма да изляза от това състояние“, „Днес, пак няма да се справя“, „Не мога повече“, „Нищо хубаво, не ме чака“. Тези мисли за безпомощност, изчерпват енергията на тялото.⠀

Но каквото и да се установи, преди да започнем психотерапия е необходимо, да се възстановят силите на човека.
Установява се режим на работа и почивка!

• Отдих сред природата, достатъчно сън
• Правилно, здравословно хранене.
• Масаж, басейн, релаксация, медитация /ако човекът, може да се настрои на това/
• Разходки, приятели
• Музика, йога
• Което е любимо на човека

Без да възстановим силите, няма как психотерапията, да е ефективна, защото на човек му трябват сили и енергия, за да се сблъска с проблемите си, с вътрешните конфликти, които отрича да има, криейки се зад работохолизма.
Вътрешните противоречия, често не се осъзнават и човек, бяга през глава в работа, за да не мисли за тях.

Но❗
Няма проблем без решение!

Гръм от ясно небе!

Първата паник атака, се възприема, като нещо случайно. Като последица от умора, недоспиване, промяна в атмосферното налягане и тн.

Човек преживява нещо ярко, силно като замайване, чувство на задушаване сърцебиене и никога не го забравя!

Чувството е на паника и див страх, придружени с мисълта, че умираш или, че полудяваш.
Човек, се усеща безпомощен, безсилен и жали себе си, като малко дете.

Най-честият сценарий на началото на паническото разстройство.

„Както се разхождах по магазините, изведнъж започна сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпнаха краката – паник атака. Не мога, да си поема въздух. Толкова беше страшно, помислих, че умирам. Какво ще правят децата ми, без мен. Не бях ядосана. Без нищо ей-така, като гръм от ясно небе, както си пазарувам“.

Защо човек си мисли, че паник атаката е дошла, като гръм от ясно небе?

Представете си жена, която си живее нормален живот. Има семейство, деца, работа, доходи. Само, че тази жена има ежедневно напрежение /дистрес/, заради различни проблеми вкъщи, в работата, със свекървата.

Всяка повишена емоция, която се задържа за по-дълго време в нас, рано или късно преминава границата и отива в тялото. Усеща се като:

• Замайване;
• Сърцебиене;
• Изтръпване;
• Схващане;
• Покачване на кръвното налягане;
• Гадене;
• Студена пот;
• Стягане в гърдите и тн.

Когато получава тези усещания, човек не разбира както става, защото тя просто пазарува – нищо стресово. Не знае, какво се случва и започва да си мисли, че получава „инфаркт“, „инсулт“ и други страшни мисли, които в дъното е естественият страх за живота.

Така започва, омагьосаният кръг на паник атаката.

Сега при всяко телесно усещане,  човек започва да обръща внимание, като наблюдава тялото си, появява мисъл за опасност, тази мисъл ще предизвиква емоцията страх, която, ще накара тялото и да отделя адреналин, адреналинът ще провокира нови и по-силни телесни усещания.  

Искрено съчувствам на хората, които са преживяли този ужас, мислейки, че умират или, че са болни от нещо сериозно, което предизвиква тази реакция. Започват, да четат в интернет за симптомите си и често стигат до крайности в интерпретацията им.

• Паник атаките, сами по себе си не са опасни за здравето, но ако не се открие причината за тях, те могат да прераснат в страх за здравето, или страх от излагане сред хората.
• Паник атаките, касаят нервната система и не са породени от органични причини.

Преди 10 години и повече, лекарите не разпознаваха паник атаките и пациентите обикаляха кабинетите в търсене на причината за състоянието си. Много хора, са останали в паническото разстройство с години и са пропуснали ценни моменти от истинския си живот.

Сега, паник атаките се коригират бързо и лесно !

Нека не забравяме – паник атаките, не са опасни за здравето ни!

Не разболяват! Не убиват! От тях не се полудява!

Страхът от това, „Какво ще кажат хората“ се крие във възпитанието ни. Още мама или баба, са ни казвали „Не прави така, какво ще каже учителката ти, съседът, леличката…“ По този начин, са ни вменили едно чувство на срам. Точно това чувство, ни кара да поставяме другите на първо място, дори пред себе си.

• Искате, да смените работата си – какво ще кажат колегите
• Срещате се с нов партньор – какво ще кажат приятелите, родителите.

Има една категория хора, които всичко съгласуват с обкръжението си, защото ако сбъркат, да има кого да обвинят. Тук става ясно, че „детето“ пита възрастния, защото той знае, кое е правилно. Трябва да знаем, че чуждия опит е ценен, но трябва само да се взима впредвид.

Ако се запитате „Кое е най-лошото в това, че ще ме осъдят хората?“ Ще разберете от какво всъщност ви е страх. Може би, да не направите грешка /перфекциониста говори във вас/, или да не ви изоставят /говори травмата от изоставяне/.

Случвало ли ви се е, да искате да кажете/направите нещо, но да не го направите . След известно време обмисляте тази ситуация в главата си и си казвате „Трябваше така  да направя/кажа“. Всеки път вътрешна борба и претегляне как да постъпите, за да не изгубите одобрението на другите. Често си мислим, че знаем, какво си мислят хората, или какво биха си помислили и това ръководи нашите постъпки. В когнитивната терапия това е грешка в мисленето, бъг в системата. Не е възможно да знаем какво ще си помислят хората, защото за една и съща ситуация, ще има много различни мисли от различните хора.

Точно като в приказката за дядото, който си седял на прага на къщата си. Минал един човек и си помисли, че дядото тъгува за починал близък, втори минувач решил, че дядото е крадец и се узърта, трети минувач, решил че дядото наблюдава преминаващите жени. Изводът е, че всеки съди по себе си и първия е тъжен, втория крадец, третият женкар.

Зависими сме от чуждото мнение и одобрение и това влияе на живота ни.

Причини за това, как можем да сбъркаме, като разчитаме на мнението на другите:

• Когато те не познават ситуацията в нейната цялост. Познават само опасенията ни в някой аспект и дават негативни оценки.
• Завист – не желаят да стоим по-високо от тях, или да имаме нещо повече от тях и дават грешни оценки.

При всички случаи „Какво ще кажат хората“ ни носи доста притеснения и дискомфорти – от емоционална гледна точка, а от житейска гледна точка стопира развитието ни.

Ето две техники за преработката на тази когнитивна грешка „Знам какво мислят хората“ :

1. Техника: Един от прекрасните КПТ методи – интервю. Всичко е просто и логично. Имате убеждение, което довежда до емоциите: страх, притеснение и общ дискомфорт.

Пример: Студент си мисли, че ако се запъне на изпитването, ще му се смеят. Естествено, такива очаквания, водят до притеснения, а може и толкова да зацикли на този страх, че да загуби и мисълта си от напрежение.

В този случай е добре да направим проверка на реалността. Той мисли „Какво ще кажат хората“, може би че съм глупав…

Хайде, да направим проверка на реалността, като попитаме 10 човека, как биха реагирали и какво биха си помислили в такава ситуация. Отговорите биха били най-често следните:

• „Ще му съчувствам, защото съм бил на неговото място“ – 7 човека
• „Не ми пука, изобщо“ – 2 човека
• „Етаги глупака“ – 1 човек

Изводът. Като сравним предположението на студента  с отговорите на хората, разбираме, че е напразно се е тревожил. Нищожно му е било допускането за принизяване от другите.  Така, че винаги проверявайте реалността!

2 техника: Добре, представете си, че хората вече мислят, по възможно най-отвратителният начин за вас. От кои епитети се страхувате най-много? глупак, лъжец, курва, продава чалъми, стара мома, некадърник, сектант, обратен, дебелак, кръвопийка, слаба като смърта, подсмърча като момиче, мошенник…и тн.

Сега си превставете, че стоят срещу вас и плюят, гледат с отвращение с изкривени лица и ги изричат със злоба, а от устата им излиза пяна.

Как се чувствате? Смях ли ви е, или ви е обидно? Какво се случва, когато го кажат? Вие умирате и на некролога е записано „Умря от това, че хората си отвориха устата и се изплюха“. Хората спряха да говорят с вас? Това е прекрасно. За какво ви е излишната загуба на време и енергия в говорене със всеки. Приятелите ще останат, а другите ще се отсеят. Ще отидат, да си страдат тихо и по-далече.