„Живея вътре в себе си. Безкрайно отправен поглед в тялото на неприятните усещания. Намирам се все навътре в мен и постоянно гледам, как работят органите ми, а всичко друго което правя е по инерция на автопилот.“
„Разбирам като вдигна кръвното, нервен съм, често ме боли главата, а в гърдите ми боли тежи. Сънят ми не е добър, а сутрин ставам изморен, без сили и енергия. За замайването да не говорим, то е с мен от месеци и се засилва когато излизам от вкъщи и съм навън. Като ида на лекар, и той не открие нищо, за малко се успокоявам, но скоро симптомите се връщат и даже идват нови. Какво още да напраня – ЕКГ, холтер, измерено кръвно, пълна кръвна картина, изследвания на щитовидната жлеза и всичко е в норма?“
Един лекар не открива нищо и ме праща при друг и докога ще ги обикалям и ще харча време и пари и нерви?
В развитите страни, когато човек премине през всички изследвания, лекарите информират пациента, че е редно да посети психолог, защото има емоционално разстройство.
В България обаче, все още е рядкост този подход. Приключил с прегледите и изследванията си здравният специалист, казва, че сте здрав и се сбогува с пациента. Понякога още по-лошо, започват да гледат на човека с насмешка или несериозно и при всяко посещение по лекарските кабинети не обръщат нужното внимание.
Въпросът е, защо имам тези симптоми, след като съм здрав?
Организмът на човек е в стрес – при спорт, страх, притеснение, вълнение или продължително недоволство от нещо в живота си. Когато не сме доволни от нещо в живота си, продължително време и не променяме нищо, за да не стоим в своята неудовлетвореност, организмът ни е в дистрес – хроничен стрес, той може да бъде неосъзнат дори, защото отдавна вече е с нас и сме го приели за нещо в реда на нещата.
Как се появяват симптомите?
Когато организма на човек е в стрес, в организмът му се произвеждат хормони на стреса, които карат вегетативно съдовата нервна система, да се мобилизира. Тя възприема, че сме в опасност и се опитва да ни спасява.
Ето на практика как се случва това:
Усещаме собственото си сърце, как бие учестено. Фокусираме се в този симптом. Колкото повече се самонаблюдаваме, толкова повече сърцебиенето се учестява и усеща по-силно. Започваме да усещаме даже екстрасистулите, които в определена честота са норма за всеки човек. Скоро се появява пищене в ушите, болка в гърдите, замайване, чувство за недостиг на въздух. Възможно е някой от симптомите да отпадне, а на негово място да дойде някой друг. Защо се случва това?
Науката Неврофизиология на главният мозък, обяснява това .
Главният мозък на човека се фиксира в една тема, която изпраща мислите и емоциите на човека. Цялото внимание, тече по посока на тази тема – примерно фиксацията е в ударите на сърцето. Получили сме сърцебиене и фокусираме вниманието си в тази област. Тази област, започва да се инервира, защото главният ни мозък фиксирайки се в тази зона и я възприема, като опасност. Нервните окончания, реагират, главният мозък е фокусиран в тази област и създава тревога и сигнал за застрашеност. При мисълта за опасност, надбъбречните ни жлези отделят хормон адреналин, който ни мобилизира, да се спасяваме. Изливът на адреналин в кръвта, подготвя тялото за „бягство“ или „битка“ за да се спаси от опасността. За да се стегне тялото, мускулите се тонизират, дишането се учестява, човек може да изпитва пориви за уриниране или разстройство /така се изчиства тялото, за да стане леко, за бягството/.
Ето как, сами плашим сами себе си, като се фокусираме в една част на тялото си. Така се преувеличават усещанията там, които като принцип са съвсем естествени за човешкият организъм. Преувеличили усещанията създаваме сами симптомите си.
Колкото повече се плашим от симптомите, толкова повече ги увеличаваме. Това е така, защото се увеличава притока на хормоните на стреса. Хормонът адреналин има много бърз разпад в кръвта. Помислили сме за нещо страшно и веднага, разлял се адреналин, и моментално усещаме в тялото симптом – реакция на стреса: сърцебиене, замайване, изтръпваване, бодлички, студени горещи вълни…
Хубаво е да се знае:
- От емоционалните разстройства и от реакцията на нервната ни система, не се разболяваме. Нашите вътрешни органи не страдат.
- Емоционалните хора, не се влошават от магнитните бури, или други атмосферни промени. Сами с вниманието си усилваме усещанията си по пътя на инервацията, а не външните стимули.
- Емоционалните разстройства се коригират без хапчета! /изключение правят тежките депресии и със сигурност ендогенната депресия/
