Замайване

Когато има фонова тревожност, това е когато дълго време сме напрегнати и вече сме свикнали с това. Нарича се дистрес. Продължителна всекидневна тревожность за нещо. Появява се замайване.

Замайването започва, да се усеща, като плашещ симптом, за когото мислим, че види или сочи за нещо сериозно със здравето. И когато се случи така, се вдига тревожността, а тя от своя страна води до замайване. Аз гоня, ти гониш – омагьосан кръг. Фиксацията в тялесното усещане, го кара да се връща отново.

Припадането се придружава от състояние на ниско кръвно, а когато сме тревожни, кръвното се вдига.

За да стане ясно има 2 причина за замайването

1. Психогенно
2. Органично

При органичната причина за замайването – се движат предметите пред очите. Дължи се на проблеми с вестибуларният апарат или на ниско кръвно

При психогенните причини за замайването – предметите не се движат, а самият човек се усеща нестабилен. При психогенното, на нервна почва, започват мисли:

„Ще припадна“, “ Ще загубя контрол“, „Ще се изложа“.
Обаче при него, човек не се заваля на една страна, не припада и не му се движат предмети пред очите. При него има силен страх, който покачва адреналина и кръвното, за разлика от състоянието в което наистина се припада. Когато човек, припада, тогава кръвното също е паднало – при бременност например, или при други обстоятелства с ниско кръвно.

При всички случаи, замайването преминава, когато емоционалното състояние се подобри.

За какво говори замайването?

Чисто метафорично тревожният човек, със симптом на замайване, няма вътрешна опора.

• Не мога сам
  Искам някой да ме подкрепя
  Искам да мога да разчитам на някого
  Не знам как да се оправям сам
• Трябва ми някой
  Земята се клати под краката ми
  не мога да реша сам, трябва да питам

Да се види, какво значи за човек, този симптом. Защо не е самостоятелен? Защо не може да взима решения? Защо не е готов да порасне?

Започваме да растем в терапията. Поставяме си нови задачи, за да надградим уменията си, за да можем да разчитаме сами на себе си.