Защо, ни тръска паниката?
Самата дума паника – това е страх. Когато, сме изправени пред някаква опасност, ние се страхуваме, а нашият организъм, веднага реагира, за да ни спасява.
Как, реагира организмът? Той включва, симпатиковия отдел, на нервната система, който мобилизира тялото ни, в случай на опасност.
Как, се мобилизира тялото, за да избяга от ОПАСНОСТА, или да стане силно, за да се отбрани?
1. Мозъкът, казва на тялото „Има опасност“;
2. Надбъбречните жлези, чуват това и започват да отделят адреналин /хормон на стреса/, който мобилизира тялото, за спасение.
3. Адреналинът, се разпада в кръвта.
4. Сърцето, започва да бие учестено – така засилва кръвообръщението;
5. Кръвообръщението се засилва – за да захрани и мобилизира мусксулите. Да избягаме по-бързо от опасността.
6. Дишането става учестено – в кръвта навлиза голямо количество кислород.
7. Кръвта, обогатена с по-голямо количество кислород, стига до мозъкът го замайва.
8. Метаболизмът се засилва – /започват позиви за често уриниране на малки порции, или желание за дефекация/. За да сме по-леки и тичаме по-бързо.
А какво се случва, когато срещу нас, няма реална опасност? Няма, бясно куче от което трябва да тичаме с бясна скорост и да се спасяваме?
• Целият този адреналин и мобилизацията на тялото, остава в бойна готовност, но ние не помръдваме от мястото си.
• И какво да прави сега, нашият организъм с цялата тази мобилизация и напрежение?
• Организмът отвежда напрежението, навън от тялото чрез – замайване, изтръпване, изпотяване, треперене, схващане, топли студени вълни и тн.
А сега, големият въпрос е, защо мозъкът ни, ни подава сигнали за опасност, след като няма бясно куче?
Когато, от дълго време задържаме напрежение в нашето тяло – месеци, години, ние не си даваме сметка, че състоянието на неудовлетвореност, потискане на емоции, пасивност, незадоволени потребности, несигурност, нерешителност, перфекционизъм, контрол, нереализирани мечти, и тн., само една последна клечка кибрит и ще отключи паник атаките.
