Ще полудея / ще умра – Кой е твоят страх в ПА?

Кое движи паниката – двата страха, които се крият зад паниката са:

“Ще полудея“ и  „Ще умра“

„Ще полудея“- нека разгледаме този страх.  Страх да не се побъркам и да си загубя разсъдъкът, защото ще се изложа. Всички ще видят, че съм откачен, ще ми се смеят. Ще стана опасен и ще лежа в психиатрията. Ако пък, съвсем превъртя и взема, че навредя на някой, ще лежа в затвора. Я си представи, че взема да се съблека гол на улицата. А още по-ненормално, да взема да удуша детето си, особено, като ме ядоса с глезотиите си и ей така, един ден просто да не издържа и да го направя и плъзгаме към ОКР.

Зад страхът „Ще полудея“ е да не бъда глупав, да не се изложа, или да разочаровам другите. Страх от негативната оценка от другите.

От къде тръгва този страх: Когато си бил малък, са ти повтаряли:

• Я се засрами;
• Недей така, какво ще кажат хората;
• Няма да се излагаме;
• Не те ли е срам…

В стремежът си да те отгледат, като възпитан, човек, мама и татко, са ти изпратили посланието, че другите са по-важни и е много важно, как изглеждаш в техните очи. Посланието, което са ти изпратили е, „Не вярвай на себе си. Ти си важен, умен, ценен, само ако другите го виждат и казват“. За да се почувстваш ценен и умен, започваш да се доказваш. Да внимаваш как постъпваш, как се държиш, как изглеждаш. Започваш да се стараеш, да се държиш социално желателно и да внимаваш да не сгрешиш някъде. Защото грешката е голяма излагация. Развиваш перфекционизъм, в старанието си да изглеждаш и да се държиш добре, преувеличавайки малките нормални пропуски, които нормално правим хората ежедневно, като ги преувеличаваш до големи провали – излагация. Та нали ако припадна от паник атаките, другите могат да ме видят, като пиян, друсан, ненормален, отвратителен, луд, ще ме снимат и ще ме качат във фейсбук, инстаграм. Много срам.

За да се справиш с този страх, трябва да се учиш на спонтанност. Да проумееш, че грешките са полезни – уроци, а не провали. Да си позволиш да грешиш. Направи нещо, тествай се и виж реакциите на другите – дали ще е краят на света? Окапи се нарочно в ресторанта, изложи се. Походи с петното на ризата, нека те гледат. Я да видим – ще свърши ли света? Дали пък няма да го обърнете на майтап и да се разсмеете, освобождавйки се от оковите и ограниченията на доброто възпитание. Дали пък, няма да получиш малко облечкение, освобождение – свобода. Бъди спонтанен. Научи се да бъдеш себе и да се обичаш, такъв какъвто си. Да се приемаш, независимо от мнението на другите.

  „Ще умра“. Страх, че нещо ще ми стане. Получавам сърцебиене, кръвното ми се покачва, задушавам се – умирам. Зад него стоят страховете:

Страх – няма да се справя. Тялото ми няма да издържи на напрежението и да го понесе. В крайна сметка ще получа инфаркт или инсулт и ще умра на място.  

От къде тръгва този страх: Зад страхът „няма да се справя“ е не мога да поемам отговорност. Цялото семейство в детството ти е било много свързано и свръх обгрижващо, обаче по този начин не подкрепя детето, да е самостоятелно извън семейството. В стремежът си да те предпазят, са те изнежили. Най-често е всеотдайна майка, която с жертвоготовност и отдаденост, брани детенцето си и не го оставя да порасне и да изгради увереност, че може да се справя само. Посланието, което му дава е „Ти не можеш сам“. Човек се научава да не бъде самостоятелен, не живее независим живот и не успява да функционира успешно без близките си. Когато си бил малък, вероятно са ти повтаряли:

• Ти не прави това, малък си. Аз ще го свърша вместо теб. Достатъчно, ще работиш като пораснеш.
• Ти не си виновен, никога, те другите са лоши;
• Ще се скарам на учителката, ти. Как може да е толкова строга и да те стресира.

За да се справиш с този страх, трябва да се научиш да поемаш отговорност, а не да търпиш и да стоиш в неразрешени ситуации и проблеми.

Страх – няма да ми помогнат, няма да ме спасят. Задушавам, се треперя, сърцето ми ще изхвръкне и никой няма да може да ми помогне.

Когато си бил малък, са те неглежирали. Били са хладни, нестабилни, неуравновесени твоите родители.  Когато си имал нужда от обгрижващите фигури, те или не са били на разположение за теб, или са били твърде непредсказуеми в поведението си. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

• Няма да получа поддръжка, привързаност, стабилност или физическа
• Другите ще ме наранят, унижат манипулират;
• Няма да получа емоционална поддръжка;
• Аз съм нежелан, отхвърлен.

За да се справиш с този страх, трябва да възстановиш самооценката си и да приключиш със зависимите отношения, като построиш здрави на тяхно място.

Страх – не мога/не искам да изпитвам дискомфорт. Натиска в гърдите и усещането, че въздуха ми спира, не мога да го издържа. Прекалено силно е за мен.

От разглезването в детството. Свръх позволението и липсата на граници. Не достатъчна дисциплина и правила. Родителите толкова много обичат детето си и го боготворят. „Принцесата на тати“. Друга ситуация е, темперамент на детето с който родителите, не са могли да се справят. Посланията, които са изпращали на малкото дете в неговото подсъзнание са заседнали като:

• Добре щом искаш, направи го.
• Аз вярвам в теб. Ти си най-красив, умен. Направи го, както прецениш ти.
• Не те спирам. Разрешавам ти.

За да се справиш с този страх, трябва да поработиш върху границите си. Има общовалидни правила, които важат за всички хора, даже за теб.

 

Дай си сметка, кой е твоят страх, който те води в паниката.