Психосоматика
Болестите се отключват по време на стрес или после, когато опасността отмине и дойде отпускането.
Психосоматиката е направление в клиничната психология, имаща цел да обясни как нашата психика /психе/ е свързана с вътрешните органи и системи в тялото /сома/ и как тя влияе на развитието на различни телесни /соматични/ заболявания.
Тази дума хората с тревожни разстройства постоянно я чуват. Какво означава? Психосоматика – психо = душа, сомо = тяло, иследване на връзката как психичните процеси влияят на тялото. Здравето е пълно физическо, душевно и психическо състояние.
Болестта – това не е отсъствие на Здраве, а съхранение на психиката на всяка цена.
Ето как може да се обясни влиянието на нашите емоции върху тялото ни. Колкото и да не ни се вярва, но негативните емоции и преживявания дават отражение в тялото ни. Бедата е там, че нашият МОЗЪК не различава истина и лъжа, не различава минало сегашно или бъдеще, и за всяка мисъл, вярна или не вярна – в тялото ни възниква емоция. Всичко, за което си помислим – вярно или не, минало или бъдещо, предизвиква емоция.
Например: Ако продължително време се притесняваме, за това че няма да вземем изпит – организма възприема тази емоция като сигнал за опасност.
В структурата на мозъкът се намира едно тяло наречено Амигдала. Амигдалата отговаря за оценката на опасността и формира отговор за опасност. От мислите и притесненията, за предстоящият изпит, тя обработва тази информация като опасна и включва защита, активира реакцията по веригата на хипоталамуса /висш център на вегетативната нервна система/, хипофизата /основен ендокринен орган в тялото/, надбъбречните жлези. Започва се излив на хормони на стреса в кръвта – кортизол, адреналин, норадреналин. Стресовите хормони са за да мобилизират тялото в режим на оцеляване, когато има опасност.
Вегетативно съдова дистония – Това е само един опит, да се обясни реакцията на нервната система и симптомите в тялото при стрес.
В психосоматиката диагнозата не е важна, а проявлението в тялото, за това различните симптоми, трябва да се разглеждат отделно.
Отключването на тези реакции е страх, тревога, липса на опора в себе си. Всеки човек има своя собствена причина, която ще активира вегетативната нервна система. Обективно няма никаква опасност и тя е само в главата ни, но организма ни бърза за да ни спаси.
Болестите се отключват по време на стрес или после, когато опасността отмине и дойде отпускането.
Например
- Хипертонията /високото кръвно/ – при здравите хора, се появява временно покачване на кръвното, когато се разгневят, но има риск да отключат хипертония, хората които хронически потискат емоциите си.
- Жена, чийто мъж изневерява, заболява от рак на гърдата и така, той взима отговорно решение да си остане в семейството.
- Партньори, които отдавна вече са изчерпали отношенията си и живеят като съквартиранти – тя се разболява от вагинална кандидоза, която ще и помогне да не влиза в интимни отношения с мъжа.
- Онкологията е – не мога да понеса тази реалност, по-добре да умра.
- Храносмилателната система – всичко, което е във връзка с приемането, преработването и отделянето от нас.
- Червата – срам
- Стомах – приемане
- Черен дроб – агресия
- Дихателната система-свобода, безопосност
- Асмата натиск от другите – човек не може да поеме въздух, или хиперопека от родители
- Дробове – страх от смъртта
- Половата система – потребност от територии, граници
- Пикочен мехур – чувствам се мръсен
- Костите – моята ценност, гъвкав или чуплив съм
- Стави – не си гъвкав в мисленето
- Очи-не искам да виждам
- Уши-не искам да чувам
- Сърце – потребност в принадлежност към семейство
- Инсулт – не съм ценен за семейството си
- Кръвоносна система – моята територия, любовта, лъжи, обезценяване
- Имунната система-потребност да се защитя.
