Страх „Какво, ще кажат хората?“
Страхът от това, „Какво ще кажат хората“ се крие във възпитанието ни. Още мама или баба, са ни казвали „Не прави така, какво ще каже учителката ти, съседът, леличката…“ По този начин, са ни вменили едно чувство на срам. Точно това чувство, ни кара да поставяме другите на първо място, дори пред себе си.
- Искате, да смените работата си – какво ще кажат колегите
- Срещате се с нов партньор – какво ще кажат приятелите, родителите.
Има една категория хора, които всичко съгласуват с обкръжението си, защото ако сбъркат, да има кого да обвинят. Тук става ясно, че „детето“ пита възрастния, защото той знае, кое е правилно. Трябва да знаем, че чуждия опит е ценен, но трябва само да се взима впредвид.
Ако се запитате „Кое е най-лошото в това, че ще ме осъдят хората?“ Ще разберете от какво всъщност ви е страх. Може би, да не направите грешка /перфекциониста говори във вас/, или да не ви изоставят /говори травмата от изоставяне/.
Случвало ли ви се е, да искате да кажете/направите нещо, но да не го направите . След известно време обмисляте тази ситуация в главата си и си казвате „Трябваше така да направя/кажа“. Всеки път вътрешна борба и претегляне как да постъпите, за да не изгубите одобрението на другите. Често си мислим, че знаем, какво си мислят хората, или какво биха си помислили и това ръководи нашите постъпки. В когнитивната терапия това е грешка в мисленето, бъг в системата. Не е възможно да знаем какво ще си помислят хората, защото за една и съща ситуация, ще има много различни мисли от различните хора.
Точно като в приказката за дядото, който си седял на прага на къщата си. Минал един човек и си помисли, че дядото тъгува за починал близък, втори минувач решил, че дядото е крадец и се узърта, трети минувач, решил че дядото наблюдава преминаващите жени. Изводът е, че всеки съди по себе си и първия е тъжен, втория крадец, третият женкар.
Зависими сме от чуждото мнение и одобрение и това влияе на живота ни.
Причини за това, как можем да сбъркаме, като разчитаме на мнението на другите:
- Когато те не познават ситуацията в нейната цялост. Познават само опасенията ни в някой аспект и дават негативни оценки.
- Завист – не желаят да стоим по-високо от тях, или да имаме нещо повече от тях и дават грешни оценки.
При всички случаи „Какво ще кажат хората“ ни носи доста притеснения и дискомфорти – от емоционална гледна точка, а от житейска гледна точка стопира развитието ни.
Ето две техники за преработката на тази когнитивна грешка „Знам какво мислят хората“ :
- Техника: Един от прекрасните КПТ методи – интервю. Всичко е просто и логично. Имате убеждение, което довежда до емоциите: страх, притеснение и общ дискомфорт.
Пример: Студент си мисли, че ако се запъне на изпитването, ще му се смеят. Естествено, такива очаквания, водят до притеснения, а може и толкова да зацикли на този страх, че да загуби и мисълта си от напрежение.
В този случай е добре да направим проверка на реалността. Той мисли „Какво ще кажат хората“, може би че съм глупав…
Хайде, да направим проверка на реалността, като попитаме 10 човека, как биха реагирали и какво биха си помислили в такава ситуация. Отговорите биха били най-често следните:
- „Ще му съчувствам, защото съм бил на неговото място“ – 7 човека
- „Не ми пука, изобщо“ – 2 човека
- „Етаги глупака“ – 1 човек
Изводът. Като сравним предположението на студента с отговорите на хората, разбираме, че е напразно се е тревожил. Нищожно му е било допускането за принизяване от другите. Така, че винаги проверявайте реалността!
2 техника: Добре, представете си, че хората вече мислят, по възможно най-отвратителният начин за вас. От кои епитети се страхувате най-много? глупак, лъжец, курва, продава чалъми, стара мома, некадърник, сектант, обратен, дебелак, кръвопийка, слаба като смърта, подсмърча като момиче, мошенник…и тн.
Сега си превставете, че стоят срещу вас и плюят, гледат с отвращение с изкривени лица и ги изричат със злоба, а от устата им излиза пяна.
Как се чувствате? Смях ли ви е, или ви е обидно? Какво се случва, когато го кажат? Вие умирате и на некролога е записано „Умря от това, че хората си отвориха устата и се изплюха“. Хората спряха да говорят с вас? Това е прекрасно. За какво ви е излишната загуба на време и енергия в говорене със всеки. Приятелите ще останат, а другите ще се отсеят. Ще отидат, да си страдат тихо и по-далече.
