Когато човек е дълго време напрегнат и тревожен, могат да се появат симптоми за изкривено виждане на реалността. В това състояние, човек започва да се чуди какво става с него, дали е нормален, и се плаши.
Спокойно, нормално е!
Дереализацията и деперсонализацията, са два симптома, които изпитва човек в тревожно разстройство. Обикновено вървят заедно и така се описват в международният здравен класификатор на болестите, но често се изпитват и по отделно. При тях се появява внезапна промяна на света и себе си.
Деперсонализацията – не съм аз! Сякаш не съм аз. Тези ръце и крака, сякаш не са моите. Някак си са странни. Сякаш душата не е в тялото ми, а се нося някъде извън него. Сякаш се наблюдавам от страни, като във филм. Даже, да се погледна в огледалото и се плаша. Странно е!
Деперсонализация – околният свят е странен! Предметите наоколо са някак странни, необичайни. Къде се намирам?! Къщата е някак различна. Пространството е различно, непознато. Къде съм? Дали не сънувам? Ами, ако това е един сън и никога не се събудя?
Защо възникват деперсонализацията и дереализацията?
Тези два симптома, се явяват защитен механизъм на психиката, когато ни е толкова непоносимо от нещо, а трябва да го търпим, да го издържим. Нашата психика, трябва да се защити, когато:
- Когато, ни е много трудно, почти не издържаме на някакви обстоятелства в живота си;
- Когато, сме в ситуация в която търпим нещо, което не ни харесва;
- Когато в мозъкът на човек, постъпва много информация, която е страшна, тежка и неприемлива, за нервната система, има риск от претоварване.
- Когато, в мозъкът постъпи, огромен обем от информация звук, светлина, обекти….
- Когато, имаме травматично преживяване на силните емоции и чувства.
- Когато е възникнала висока тревога, след изтощение, стрес, и умора.
- Когато, в тялото ни, се натрупват дълго потискани желания, но не ни е възможно да ги изразим.
- Когато, не можем да променим ситуацията в която сме, но не можем и да я приемем, такава каквато е.
- Основната причина, може да бъде епизоди на физическо или морално насилие, загуба на любим човек, внезапна промяна в начина на живот и т.н.
Пример:
Жена, която е омъжена от 15 години и има 2 деца. От около 10 години мъжът и пие, проявява силна ревност и вдига скандали. Тя вече не издържа – цели 10 години да търпи, този тормоз. Не иска вече да живее с този мъж. Иска спокойствие, но всеки ден, прибирайки се от работа, тя трепери, дали няма отново, да се повтори същият сценарий на пиянство и ревност. От една страна, тя не иска, вече да живее с този мъж. От друга страна, обаче не може да допусне възможността, да се разведе, защото не вярва, че може сама да издържа себе си и двете си деца, финансово. Децата ще живеят без баща си, който ги обича и те него въпреки пиенето му. Ако тя го остави, той съвсем ще пропадне. Десет години постоянен стрес, ще отключат тревожно разстройство и не е чудно дереализация и деперсонализация.
Ето как, лесно ще получи Деперсонализация. Търпи, това положение и не приема себе си в това състояние. Има усещането, че се самоунижава и самонаказва, но нищо не променя и търпи от страх. Колко дълго, може да издържи психиката на такава болка?! В един момент, психиката ще сработи и ще включи на защита, за да я обезболи. Тя ще създаде на жената, усещането, за откъсване от себе си.
.…или Дереализация. Имах очаквания за хубаво семейство и любящ съпруг, но това не стана така. Не мога да понеса реалността, такава каквато е. Това е някакъв лош сън, кошмар, от който не мога да се събудя. Не искам да виждам никой! Света около мен, не е реален, изкривен е.
Когато се появят тези два симптома, човек се плаши. Започва да смята себе си, за ненормален или още по-лошо, за луд. Тази вторична уплаха, допълнително засилва прилива на адреналин в кръвта и може да добави, още симптоми, които съпътстват тревожните разстройства – учестен пулс, сърцебиене, изпотяване, треперене, паника. Ето как се разгръща картината на тревожността и се влиза в порочният кръг.
Няма нужда да се плашим. Тези симптоми, не вредят на физическото ни здраве и от тях, не се полудява. Да, неприятни са, но са безвредни. Просто са мъчителни. За да си помогнем, да отминат по-бързо:
- Не гоним мисълта за ненормалност. Не и се съпротивляваме. Просто мисъл е.
- Продължаваме да правим, каквото и до преди малко.
- Не обръщаме внимание на състоянието. Не е опасно.
- Не бягаме, не лягаме, ами продължаваме заниманието си, което и до сега правехме.
- Отговаряме си на въпросите: Какво чувам; Какво виждам; Какво помирисвам; Какво усещам; Какъв е вкусът в устата ми.
За да нямаме тези симптоми, се учим да:
- Отстояваме мнението си;
- Вземаме решения;
- Да поемаме отговорност;
- Да разберем, какво искаме от живота;
Невъзможно е, да се открие синдромът чрез тестове, различни лабораторни изследвания. Симптомите, могат да си отидат бързо и да не налагат никакво лечение, но понякога психиатърът, може да изпише антидепресанти.
- Най-важното, което трябва да знаете, че информираността за тези симптоми, води до правилна интерпретация на случващото се;
- Когато, знаете защо се случва дереализацията и деперсонализацията, не се плашите излишно;
- Когато, знаете, че те не са опасни за здравето ви и от тях не се полудява, не отделяте допълнителни хормони на страха;
- Когато, продължите да си живеете живота, без да се плашите от тях и без да търсите хапчета и изследвания;
- Или пък, когато се оставите по течението на тези усещания….
Симптомите, ще си отидат. Без никаква намеса, без лекарски прегледи, без хапчета. Така какво са дошли.
