Тревожността в наши дни, не е доживотна присъда

Винаги, когато при мен дойде човек, на около 50 или повече години, пиещ от 20 години антидепресанти и животът му е минал в тази тревожност, ми става мъчно. Жалкото е, че преди години, за тези тревожни състояния, лекарите са изпращали пациентите си на санаториум, да си лекуват нервите. Какво ли не съм чувала – трудотерапия / правили мартеници за успокоение/, рисуване, пеене, минарални басейни….

Всеки човек, колкото и да е умен, интелигентен или възрастен, може да попадне в тревожно разстройство. Достатъчно е, да се заблуди, че е възможно да живее без радост, като търпи обстоятелства, които не харесва, или да потиска емоции.

Да търпи, означава, да потиска емоции, защото е научен още като дете, че е срамно да плаче, или че ако се ядосва, то значи е лош човек. Малкото дете, като му се плаче – плаче, като е ядосано крещи или се сърди. Какво правят възрастните, когато имат такива емоции – слагат една усмивка и всичко е наред. Нищо не личи и всичко е точно. Но емоциите са енергия и няма къде да отидат, когато ги потиснем. Емоциите се потискат и отиват в нашето несъзнавано, където тази енергия се вихри и иска, да избие на някъде. Бушува се вътре в тялото и дава сигнали, че е там чрез симптомите:

Сърцебиене, замайване, пищене в ушите, треперене, главоболие, вълни, изтръпване….

Тези симптоми, могат да избият внезапно и рязко –  Паник атака. Тогава, човек се плаши и мисли, че ще умре или ще полудее. Симптомите също, могат да са продължителни, като се точат през целият ден, седмица месец, тогава само източват енергията и силите на човек, а той си мисли, че е болен от нещо.

Всичко това, в днешно време се коригира на 100% с психотерапия. Не е нужно, животът на човек, да мине по този начин. В терапията, откриваме, защо човек не е удовлетворен от живота си, къде бърка в мисленето си и какви нови решения му предстои да вземе, за да промени съдбата си, за да живее спокойно и качествено.  Търсим отговорите на тези въпроси в терапията, защото в много голям процент от случаите, човек даже не осъзнава, къде се крие причината за неговото тревожно състояние.