Защо се връщат симптомите?
Да премахнеш тревожните симптоми не е достатъчно. Те, ще се върнат при първата трудност, ако не откриеш причината за тревожността.
Причината е натрупано напрежение, което човек неосъзнава. Живее си с него и даже смята, че всичко е наред.
Оправдава остъствието на внимание от партньорът си с „той работи много и е изморен“
Оправдава вмешателството на родителите /своите и на партньора/ във вземането на решения и в живота ни с „Те го правят от любов и загриженост“
Оправдава стоенето на нелюбима, или направо омразна работа с „Това са ми задълженията. Всички работят. Трябват пари“…
Много тревожни хора, смятат, че ако само успеят, да премахнат паник атаките и неприятните симптоми от тревожността, то ще си върнат стария живот. По тази причина идват на терапия.
Да се премахнат паниките и симптомите е най-лесното нещо. При правилно психо обучение в терапията; при малко повече доверие в терапевта; при още малко сърцатост и смелост…
- В най-добрият случай, ако тревожното разстройство не е хронифицирало и не съпътства човека от години – симптомите могат да бъдат преодоляни за около 2 седмици.
- В по-отдавнашните оплаквания, преодоляването на психосоматичните симптоми, може да отнеме 2 месеца, ако човека не се откаже.
Често обаче се случва, че човек е получил търсеният резултат и напуска терапията, но всъщност истинската причина за появата не симптомите на нервна почва, не е преработена и не след дълго, при появата на сложна ситуация в живота, симптомите се връщат отново.
Защо става така? Това, няма ли край? Урочасан ли съм? Защо на мен?
Защото истинската причина за тревожното разстройство, се крие надълбоко….
Причината, натрупва напрежение, което е било неосъзнато за човека и когато се появи някаква житейска трудност, тя ще е последната капка, която да изплиска чашата препълнена с напрежение, и ще започнат симптомите, страховете, мислите, ритуалите.
Когато търсим причината, е добре да погледнем не само в настоящето – с кого живеем, какво работим, на какво се гневим, но и в миналото ни:
На какво ни научиха? Какви са нашите ценности? Как се отнасяха с нас? Какво отношение към себе си и света, придобихме в следствие от нашето възпитание. Какъв трябва, да бъда аз и какви трябва, да бъдат хората? Как трябва, да изглежда света и живота изобщо?
Къде, моите очаквания за тази идеална картина за живота, се размина с реалността, когато пораснах. Какво ме кара, да съм сега недоволен възрастен човек? Защо сега, съм тревожен и да не мога, да приема нещата в живота, такива каквито са?
Какво се случи в живота ми, което не беше такова, каквото очаквах?
Ако продължаваш, да живееш изморен, без сили, апатичен, не наспал се, значи има нещо, което не е както ти се иска и както си очаквал. Някакво противоречие с очакванията, желанията, и реалността. Добре е да го откриеш и да се договориш със себе си, как ще продължиш напред.
