Ами ако ми стане лошо?

Натрапливи мисли за бъдеща опасност. Защо са се появили?

Получили сте първата си паник атака: Сърцебиене; замайване; усещане за недостиг на въздух; подкосяване на краката; разширени зеници; изпотяване…

След този първи страх, се появяват логичните мисли за бъдеща опасност.

Ами, ако ми стане лошо? Ами, ако няма кой да ми помогне? Ами, ако загубя контрол? Ами, ако няма кой да извика бърза помощ? Ами, ако всички видят, че припадам? Мислите нахлуват: Ще получа инфаркт/инсулт. Емоцията – страх, паника.

Местата: Сега вече, всеки път, когато се озовете сам със себе си, далече от други хора, или болница, ще имате усещането за уязвимост. За да си осигурите спокойствие, че имате контрол над ситуацията, започвате да избягвате местата в които се надига тревога, за да не се почувствате зле и сами.

Страховете: Колкото повече места отбягвате, толкова повече се увеличават фобиите ви.

• Страх да седя сам в къщи;
• Страх да карам кола;
• Страх да се возя в асансьор, ескалатор; подземен гараж; затворено пространство; тъмно;
• Страх да пътувам с такси; автобус, метро; самолет;
• Страх да чакам на опашка в магазина; и тн.

Предпазни мерки: Всички тези места, започват да се явяват, червени лампички, които отключват тревогата. Когато все пак, се наложи да посетите някое от тези места, вие взимате предпазни мерки:

• Хапче;
• Придружител с вас;
• Апарат за кръвно; термометър; телефон задължително и тн.
• Четене в нета
• Безкрайни лекарски прегледи и изследвания, когато резултатите са добри.

Предпазните мерки, създават временен комфорт, но в генерален план, те задълбочават тревожността.

Как да се справим? С паниката и страхът се справяме, като се изправим очи, срещу очи. Определяме мястото, което ни носи най-малко тревога и го посещаваме, без хапче, придружител и си причиняваме паниката. Позволяваме си да понесем паниката, без да и се съпротивляваме.

Главата ни мисли: „Всички виждат как се излагам. Прилошава ми и припадам и това всички го виждат. Някои ще се смеят, а други ще ме помислят да пиян или наркоман. Какъв срам! Ще загубя въздух и ще умра. Всички ще гледат този театър!“

Какво се случва в действителност? Изчакваме паниката да мине. Без да я гоним, или да се борим с нея. Може дори да започнем мислено да увеличаваме симптомите си. Да си казваме „Още по-силно да бие сърцето; Още повече да почервеняват бузите ми; Още повече да ми се замайва главата. От парадоксалното намерение, тя просто ще премине и никой няма да си даде сметка за нашето емоционално състояние.

Изтърпим ли ПА, тя ще започне,  да си отива. Следващата стъпка е да се подложим на същият този риск, но на друго място. Така, докато преодолеем всичките си страхове. Паниката ще си тръгне.

Грешка е:

• Да се опитваме да игнорираме мислите си;
• Да се борим и съпротивляваме срещу тях;
• Да анализираме мислите си;
• Да отбягваме местата, на които ни е било лошо
• Да четем в нета за болести
• Да споделяме усещанията си с други
• Да използваме партньорът ни за патерица и да сме все заедно
• Полезно е:
• Да иронизираме мислите си;
• Да им позволим да съществуват, без да ги анализираме;
• Да приемем, че нашите мисли не е задължително да са верни;
• Да разберем, че мислите ни, не сме самите ние;
• Да ходим, там където ни е страх
• Да оставаме в симптомът си

Паниката се коригира с терапия! Опитай, преди да посегнеш към хапчетата.